Арахнофобия — причини и симптоми

Арахнофобията е една от най-разпространените фобии и засяга милиони хора по света. Подобно на повечето натрапливи страхове, тя може да повлияе слабо или пък твърде сериозно начина на живот на човека. Около 50% от жените и 18% от мъжете страдат от това състояние. Според статистиката в САЩ над 40% от хората имат силно развита фобия към насекоми и гризачи.

Арахнофобията представлява страх от паяци, като често страдащите по подразбиране имат непоносимост и към скорпиони, кърлежи, акари и подобните на тях насекоми. В повечето случаи този вид фобия не се развива заради неприятна случка с паяк. Човек с арахнофобия не просто не може да гледа животното на живо, но и не може да понесе да наблюдава снимки или видеа, на които то присъства.

Арахнофобията е патологичен ирационален страх със специфични характеристики. Повечето хора имат поне един свой познат, който страда от нея. Много от нас не харесват паяците (особено по-големите сред тях), но не всеки изпитва болезнен страх. Ако човек с фобия влезе в контакт с паяк, той започва да изпитва дълбоко безпокойство и търси начини да избегне ситуацията.

Причини за арахнофобията

Подобно на много видове фобии, арахнофобията може да бъде предизвикана от травматична случка с паяк в миналото. В някои случаи това е събитие, което страдащият дори не може да си спомни.

Една от теориите за произхода на арахнофобията, поддържана от еволюционните психолози, предполага, че първоначално тя е била техника за оцеляване. Въпреки че повечето насекоми не могат да ни навредят сериозно, избягването на паяци, гризачи и змии е заложено в инстинктите ни, тъй като увеличава шансовете за оцеляване. Смята се, че примитивното човешко поведение е преминало през еволюционните процеси непокътнато и допринася за фобийните състояния днес.

Друга теория е се гради върху културната ни среда. В някои части на света населението не изпитва страх от паяци, дори се считат за деликатесна храна. В западната култура тези насекоми често са част от филми на ужасите и се асоциират с тях. Това донякъде обяснява ненавистта към тях. Ако единият родител е имал фобия от паяци, детето пораства, наблюдавайки неговото поведение и може да го възприеме в един момент от своето развитие.

Симптоми на арахнофобия

При срещата на човек, който страда от фобията с паяк са възможни няколко сценария. При много хора се наблюдава истерична криза, придружена с крясъци. Други изпадат в шок. Не е изключено да се парализират от страх за известно време. Част от хората правят опити да избягат от животното, без значение как.

Ако човек не харесва паяци, но не страда от арахнофобия, обикновено успява да се справи с дискомфорта, който изпитва, и може да се приближи достатъчно до паяка. При наличие на фобия подобен развой е напълно невъзможен, защото човек или е вцепенен от ужас или бяга и крещи, така че се налага някой друг да се справи със самото животно.

За съжаление, като всяка фобия, в един момент тя определя начина на живот на човека и го контролира. Може да се стигне до момент, в който, за да пребивава спокойно в стая, трябва внимателно да провери дали в нея има паяци. Ежедневни дейности като разходка в парка например стават почти невъзможни, а идеята за къмпинг сред природата е ужасяваща, тъй като е много вероятно там да среща всякакви насекоми. Дори видът на затворено в стъклен съд животно е много стряскащо за него и може да предизвика панически пристъп.

Често срещани симптоми на арахнофобия:

• паника, страх, ужас;
• неспособност да се отпусне;
• проблеми с концентрацията;
• лесни емоционални сривове;
• замаяност;
• трудно намиране на мотивация;
• неприятни физически усещания, изтръпване и бодежи по тялото;
• учестено сърцебиене;
• болки в горната част на тялото и мигрена;
• сухота в устната кухина;
• обилно потене;
• задух;
• непълноценен сън.

Трябва да подчертаем, че при наличие на фобия е невъзможно човекът да контролира симптомите и тяхната проява, което накрая го кара просто да търси начини да избягва места, където може да се сблъска със страха си. Подобна превантивна мярка само задълбочава страховете и задълбочава проблема.

Арахнофобията често е резултат от отрицателни емоционални преживявания, които могат да бъдат пряко или косвено свързани с обекта или конкретна ситуация от миналото. С времето повечето хора се научават да живеят със симптоматиката, но в много случаи така влошават психичното си здраве.

Арахнофобия при децата

Малките деца рядко се страхуват от паяци, но ако станат свидетел на реакцията на човек, който страда от арахнофобия, бързо могат да присвоят техния страх. Част от подрастващите успяват да го преодолеят, ако получат адекватна подкрепа от възрастните. За съжаление, неподходящите съвети от тяхна страна, както и ирационалния страх, наблюдаван у някой близък, пречат на справянето и могат да подсилят фобията в зряла възраст.

Лечение на арахнофобията

Много хора смятат, че страхът от паяци изчезва с времето и това наистина е възможно. Преодоляването му изисква полагането на сериозни усилия и стигане до рационални изводи.

Арахнофобията може да се излекува. Обикновено лечението включва когнитивно- поведенческа терапия. Терапевтът работи с човека така, че да промени начина му на мислене, свързан с фобията и паяците. Терапията може да включи и индиректен сблъсък с животното и разиграване на ситуации, при които това е възможно. По този начин страдащият се изправя срещу страха си и източника на тревожност.

Систематичната десенсибилизация е популярно лечение за арахнофобия. Това е терапевтична интервенция, при която страдащият работи върху техники за релаксация и същевременно се излага на страха си като не прави опити да избягва срещите с паяци. Обичайно терапевтът кара страдащия да опише хипотетични обстоятелства, включващи паяци, и да помисли как ще се справи с тях.