Какво е да си интроверт, който живее със социална тревожност

Разстроен стомах. Тежест в гърдите. Усещане за задух. Постоянна, неотслабваща тревога, която другите смятат за глупава или досадна. Внезапен порив да се скриете от тълпата. Така могат да изглеждат някои от вашите преживявания, ако сте интроверт и страдате от социална тревожност, според разказите на интроверти.

Важно е да подчертаем, че и интровертите, и екстравертите могат да страдат от социална тревожност, също така не всеки интроверт е тревожен. Въпреки че често биват бъркани, интроверсията и тревожността не са едно и също нещо. Както обяснява Джен Гранеман (Jenn Granneman), основател на IntrovertDear.com - най-голямото онлайн общество за интроверти и публикации за тях, в книгата си „Тайните животи на интровертите“ (The Secret Lives of Introverts), интроверсията е просто предпочитание към по-спокойни, минимално стимулиращи среди.

Социалното тревожно разстройство, от друга страна, е „интензивно безпокойство или страх да не бъдете преценявани, отрицателно оценени или отхвърлени в социална ситуация, или ситуация, свързана с представянето ви“, според Американската асоциация за тревожност и депресия. Интроверсията е темперамент, което означава, че интровертите вероятно са родени по този начин и ще останат интроверти за цял живот (въпреки че научните изследвания показват, че растем и се променяме). За разлика от интроверсията, социалната тревожност е лечима.

Независимо от това, често интровертите страдат от социална тревожност в някаква степен. Тя може да удари на всяко социално събиране, голямо или малко, а понякога и без причина. Например Джош, интроверт, работещ в сектора на търговията на дребно, споделя, че понякога социалната тревожност го принуждава да търси уединение в банята, когато сърцето му препуска лудо при мисълта, че трябва да общува с непознати. Жаклин, друг интроверт, разказва, че социалната тревожност я удря, когато е в неорганизирана тълпа, например на концерт или политически митинг. Последното подобно събитие, на което тя присъства, предизвиква у нея паническа атака и задух, което я принуждава да бяга от всяка „тълпа“.

Социалната тревожност се усеща наистина ужасно.

Защо не говорим за социалната тревожност

Въпреки че около 15 милиона възрастни американци страдат от социално тревожно разстройство, а в България 11,4% от населението (по данни от 2016 г.) ние не говорим открито за това, тъй като, както повечето проблеми, свързани с психичното здраве, съществува стигма. Социалната тревожност някак няма място в екстравертирано общество, обсебено от стадното чувство и повърхностния чар.

Повечето хора, които нямат социална тревожност, нямат представа какво наистина е усещането. "Подобно на мнозина, които страдат от този проблем, ми беше казано да се „преструвам, докато не ми се получи“ и „просто да го преодолея“, което до ден днешен не успя да ме излекува магически" – споделя Джен Гранеман.

В резултат на неразбирането, което получават отсреща, хората със социална тревожност често обвиняват себе си за реакциите си; чудят се защо не могат да излязат навън и да се насладят на социализирането като „нормални“ хора. Те страдат в мълчание или се оттеглят от света, което просто влошава нещата.

Какво интровертите със социална тревожност биха искали да знаете

Ето 15 неща, които потребителите на група, на име Introvert, в социалната мрежа Facebook, биха искали да знаете:

• "Хората мислят, че прекалявам. Казват: „Това е просто презентация“, но за мен това е наистина голяма работа. Вместо да ми се подигравате, просто проявете малко ЕМПАТИЯ. Не е лесно да бъдеш в моята ситуация. Помогнете ми да придобия малко самочувствие, като ми кажете някоя насърчаваща дума."- Асенав
• "Не го приемайте лично. Инициирайте разговора и аз ще се опитам да поддържам моята част. Ще отнеме малко време, но ми е нужно да загрея, за да говоря. Странно, но да говоря с учениците си никога не е било проблем. Може би защото в известен смисъл разговорът следва плана на урока."- Анн
• "Иска ми се хората да знаят, че не е толкова лесно "просто да престана"."- Бриджит
• "Иска ми се хората да знаят колко много значи едно простичко успокоение или любезна дума за някой, който страда от социална тревожност. Поставете се в обувките му и винаги бъдете мили." – Анджелика
• "Бих искала да кажа на повече хора за моята социална тревожност, но се притеснявам, че ще бъда етикетирана като човек с психично заболяване." – Силвия
• "Ако говоря бързо, то е защото ми е неприятно и искам да премина бързо през взаимодействието, за да си спестя дискомфорта." — Райли
• "Да ме насилвате да кажа нещо не е начинът, по който да ме спечелите. Нужно е да се чувствам комфортно, за да допринеса за разговора. Социалната тревожност се усеща сякаш ще бъдете тормозени за това, че сте себе си." — Тина
• "Иска ми се хората да знаят, че това е нещо, което не мога да контролирам. Освен това не съм луда." — Сара
• "Бих искал хората да не очакват всички да са нахални и наперени. Наистина бих искал да не ми се подиграват или „съжаляват“, когато не мога да издържам повече и изляза от стаята." — Крис
• "Иска ми се хората да знаят, че поведението ми – липсата на ангажираност и невербалните признаци на избягване – няма нищо общо с тях. Иска ми се да не се засягат лично, когато закъснея или не се включвам особено в разговора. Налага ми се да се справям с интензивния ужас и да не се оставям да бъда погълната от чувството на обреченост." — Сара
• "Просто защото има моменти, в които изглеждам уверена и отворена, не означава, че не се боря отвътре с тревожността и негативния вътрешен диалог." — Мелиса
• „Не чувствам нуждата да съм център на вниманието на социални събития, а всички техники за справяне се усещат фалшиво и ме уморяват. Преди да изляза, чувствам болка в стомаха и пот, мразя това, че разчитам на алкохола, за да сваля гарда. Сега просто се насилвам да правя събития, но кратки и добре разпределени във времето, за да мога да се справя по-лесно. “— Аморена
• „Това не е нещо, което просто си отива. Необходима е много енергия, за да се справя, така че може да не остана за дълго в ситуацията. Не става дума за това просто да се измъкна като интроверт, тревожността може да ми причини физическа болка, ето защо си тръгвам.“- Хилари
• "Никой не може да те накара просто да се отърсиш от нея." - Аморена
• „Иска ми се хората да знаеха, че имам социална тревожност. Тогава нямаше да се налага да се преструвам.”- Джейн

Нужно е да започнем да говорим за социална тревожност. Трябва да спрем да се държим така, сякаш не съществува и да приемем, че това е много реална част от живота на много хора. Защото когато правим това, ние отваряме вратата за повече разбиране и помощ за онези, които се нуждаят най-много от тях.