Франсис Галтън: Ние сме това, което мислим, че сме

Сър Франсис Галтън, едно от знаковите имена в историята на психологията, е братовчед на Чарлз Дарвин. Смята се, че именно под негово влияние сър Галтън става един от най-запалените поддръжници на дълго оспорваната теория за евгениката.

За да открие отговор на въпросите, които го вълнуват, Франсис Галтън експериментира често със себе си, а понякога научното му любопитство стигало до крайности. Пример за това е случаят от стажантската му практика в болницата в Бирмингам.

В стремежа си да на­у­чи как­ви са ефекти­те от раз­лич­ни­те медикаменти, по­е­ма до­зи от вся­ко и записва ре­ак­ци­и­те си, като започва с ле­кар­с­т­ва­та, за­поч­ващи с бук­ва­та „А”. Той обаче не успява да завърши експеримента си - стига едва до лекарствата с бук­ва­та „С“, взема мас­ло от рас­те­ние от се­мейс­т­во­то на млечки­те, което е мощ­но раз­х­ла­би­тел­но, и действието му поставя финалната точка на смелия експеримент.

По-късно, когато вече е авторитет в антропологията и психологията, Галтън решава да направи друг експеримент. Един ден, преди обичайната си разходка по улиците на Лондон, той се погледнал в огледалото и няколко пъти убедено казал на глас: "Аз съм отвратителен човек! Аз съм ненавиждан от всички в Англия". Галтън се концентрирал върху това убеждение до степен на самохипноза и излязъл на разходка.

Наблюденията, които ученият описва след експеримента, са шокиращи. Галтън твърди, че долавял враждебни и презрителни погледи на всяка крачка. Имал усещането, че някои хора отвръщат поглед от него, чувал дори ругатни по свой адрес. Нещо повече, враждебното настроение сякаш се предало и на животните – когато ученият минал покрай впрегнат кон, той така го ритнал, че Галтън паднал на земята, след което се опитал да предизвика съчувствие сред околните, но за негово най-голямо учудване, те защитили животното.

Сър Франсис бързо се прибрал в дома си, силно притеснен, че мисловният му експеримент може да има още по-сериозни последствия.

Историята е описана в много учебници по психология и завършва с поне два изключително ценни извода:

1. Човек е това, което мисли за себе си.
2. Не е нужно да съобщавате на хората около себе си своята самооценка и душевно състояние. Те вече са я почувствали.