Произход на психологията

Днешната психология отразява богатата и разнообразна история на дисциплината, но корените й се различават значително от съвременните концепции в областта. За да получим пълно разбиране за психологията, е нужно да проучим нейната история и произход. Как е възникнала психологията? Кога започва? Кои са хората, отговорни за основаването на психологията като отделна наука?

Защо е важна история на психологията?

Съвременната психология се интересува от огромна гама от теми, които разглеждат човешкото поведение и мисловния процес от невронното до културното ниво. Психолозите изучават човешки проблеми, които започват от преди раждането и продължават до смъртта. Връщайки се назад в историята на науката, можем да получим по-добро разбиране за това, как се изучават тези теми и какво сме научили до момента.

От най-ранните си години психологията е изправена пред редица въпроси. Първият от тях е по какъв начин дефинирато й помага тя да се установи като наука, отделна от физиологията и философията.

Други въпроси, с които се сблъскват психолозите през цялата история на дисциплината, включват:

• С какви теми и въпроси трябва да се занимава психологията?
• Какви изследователски методи трябва да се използват в нея?
• Трябва ли психолозите да повлияват на обществената политика, образованието и други аспекти на човешкото поведение със своите изследвания?
• Дали психологията наистина е наука?
• Трябва ли психологията да се съсредоточи върху наблюдаемото поведение или върху вътрешните психични процеси?

Начало на психологията: философия и физиология

Психологията се появява като отделна дисциплина в края на 18-ти век, но нейната най-ранна история може да бъде проследена до времето на древните гърци. През 17-ти век френският философ Рене Декарт въвежда идеята за дуализма, която твърди, че умът и тялото са две единици, които взаимодействат, за да формират човешкия опит. Много други въпроси, все още дискутирани днес от психолозите, като относителния принос на природата и възпитанието, се коренят в тези ранни философски традиции.

Физиологията също допринася за появата на психологията като научна дисциплина. Ранните физиологични изследвания на мозъка и поведението имат драматично въздействие върху нея, като в крайна сметка допринасят за прилагането на научни методи за изучаване на човешката мисъл и поведение.

Психологията като отделна дисциплина

В средата на 18-ти век немски физиолог, на име Вилхелм Вунд, използва научни методи за изследване на времето за реакция. Книгата му, публикувана през 1874 г., "Принципи на физиологичната психология", очертава много от основните връзки между науката физиология и изучаването на човешката мисъл и поведение. По-късно той открива първата в света лаборатория по психология през 1879 г. в университета в Лайпциг. Това събитие обикновено се счита за официален старт на психологията като отделна и обособена научна дисциплина.

Как Вунд вижда психологията?

Той възприема предмета й като изследване на човешкото съзнание и се стреми да приложи експериментални методи за изучаване на вътрешните психични процеси. Докато днес процеса, известен като интроспекция, се смята за ненадежден и ненаучен, то ранната му работа подготвя сцената за бъдещи експериментални методи. Около 17 000 студенти посещават лекциите по психология на Вунд, стотици се дипломират и обучават в неговата лаборатория. Макар неговото влияние да намалява с узряването на психологията, то остава безспорно.

Структурализмът като първа мисловна школа на психологията

Едуард Б. Титченер, един от най-известните ученици на Вунд, открива първата основна школа на психологията. Според структуралистите човешкото съзнание може да се раздели на по-малки части. Използвайки процес, известен като интроспекция, обучените субекти се опитват да разбият своите отговори и реакции на най-базови усещания и възприятия.

Структурализмът се отличава с акцент върху научните изследвания, но неговите методи са ненадеждни, ограничаващи и субективни. Когато Титченер умира през 1927 г., мисловната школа по същество умира заедно с него.

Функционализмът на Уилям Джеймс

В средата и края на 18-ти век психологията процъфтява в Америка, а Уилям Джеймс се откроява като един от най-големите американски психолози, публикувайки класическия си учебник "Принципите на психологията". Той става баща на американската психология, а книгата му скоро се превръща в стандартен текст по психология. Идеите на У. Джеймс служат за основа за нова мисловна школа, известна като функционализъм.

Фокусът на функционализма се съсредоточава в това, как действително функционира поведението, за да ни помогне да живеем в своята среда. Функционалистите използват методи като пряко наблюдение, за да изучават човешкия ум и поведение.

Появата на психоанализата

До онзи момент ранната психология подчертава съзнателния човешки опит. Австрийският лекар Зигмунд Фройд променя драматично лицето на психологията, предлагайки теория за личността, която подчертава важността на несъзнателния ум. Клиничната работа на Фройд с пациенти, страдащи от хистерия и други заболявания, го накара да повярва, че преживяванията в ранна детска възраст и несъзнателните импулси допринасят за развитието на личността и поведението на възрастните.

В книгата си "Психопатологията на всекидневния живот" Фройд описва как тези несъзнателни мисли и импулси се изразяват, често чрез грешките на езика (известни като "фройдистки грешки") и сънищата. Според Фройд психичните разстройства са резултат от това, че тези несъзнателни конфликти излизат извън пропорции. Психоаналитичната теория, предложена от Зигмунд Фройд, има огромно въздействие върху мисълта на 20-ти век, оказвайки влияние върху областта на психичното здраве, както и върху други области, включително изкуството, литературата и популярната култура. Докато днес много от неговите идеи се разглеждат със скептицизъм, влиянието му върху психологията е неоспоримо.

Възходът на бихейвиоризма

Психологията се променя драматично в началото на 20-ти век, когато друга мисловна школа, известна като бихейвиоризъм, започва да доминира. Бихейвиоризмът се различава коренно от предишните теоретични перспективи, отхвърляйки акцента както върху съзнателния, така и върху несъзнателния ум. Вместо това, той се стреми да направи психологията по-научна дисциплина, като се фокусира единствено върху наблюдаваното поведение.

Най-ранният бихейвиоризъм се свързва с работата на руския физиолог Иван Павлов. Изследванията на Павлов върху храносмилателната система на кучетата довежда до откриването на класическия процес на кондициониране, който предполага, че поведението може да се научи чрез кондиционирани асоциации. Павлов демонстрира, че този процес на обучение може да се използва, за да се направи връзка между стимула от околната среда и естествено възникващия стимул.

Американски психолог на име Джон Б. Уотсън скоро се превръща в един от най-силните защитници на бихейвиоризма. Той първо очертава основните принципи на тази нова школа в книгата си от 1913 г. "Психологията от гледна точка на бихейвиориста", а по-късно предлага дефиниция в своя класически труд "Бихейвиоризъм" (1924), в която пише:

"Бихейвиоризмът … твърди, че предметът на човешката психология е поведението на човешкото същество. Бихейвиоризмът твърди, че съзнанието не е нито дефинирано, нито употребимо понятие. Бихейвиористът, който винаги е трениран експериментатор, поддържа вярата, че съществуването на съзнанието датира от древните дни на суеверието и магията."

Влиянието на бихейвиоризма е огромно и той продължава да доминира през следващите 50 години. Психологът Б.Ф. Скинър допринася за бихейвиористичната перспектива с концепцията си за оперантното кондициониране , която демонстрира ефекта от наказанието и укрепването на поведението.

Бихейвиоризмът в крайна сметка губи доминиращата си власт над психологията, но основните принципи на поведенческата психология все още се използват широко днес. Терапевтични техники, като анализ на поведението, модификация на поведението и жетонна система, често се използват, за да помогнат на децата да научат нови умения и да преодолеят неадаптивното поведение, докато кондиционирането се използва в много ситуации, вариращи от родителство до образование.

Третата сила в психологията

Докато първата половина на ХХ век е доминирана от психоанализата и бихейвиоризма, през втората половина на века се появява нова мисловна школа, известна като хуманистична психология. Често наричана "трета сила" в психологията, тази теоретична перспектива подчертава съзнателния опит.

Американският психолог Карл Роджърс често се смята за един от основателите на хуманизма. Докато психоаналитиците разглеждат несъзнателните импулси, а бихейвиористите са фокусирани върху екологичните причини, Роджърс вярва в силата на свободната воля и самоопределението.

Психологът Ейбрахам Маслоу също допринася за хуманистичната психология с известната си теория за йерархията на нуждите и човешката мотивация. Тази теория предполага, че хората са мотивирани от все по-сложни потребности. След като най-базовите от тях бъдат задоволени, хората се мотивират да преследват потребностите на по-високо ниво.

Когнитивна психология

През 50-те и 60-те години на миналия век едно движение, известно като когнитивна революция, започва да оказва ефект върху психологията. През този период когнитивната психология започва да заменя психоанализата и бихейвиоризма като доминиращ подход към изучаването на психологията. По онова време психолозите все още се интересуват от наблюдаваното поведение, но и от това какво се случва в съзнанието.

До днес когнитивната психология остава доминираща област на психологията, тъй като изследователите продължават да изучават неща като възприятие, памет, вземане на решения, решаване на проблеми, интелигентност и език. Въвеждането на инструменти за образна диагностика на мозъка като MRI и ПЕТ сканирането спомагат за подобряване на способността на изследователите да проучат по-отблизо какво се случва в човешкия мозък.

Психологията продължава да расте

Както видяхте в този кратък преглед на историята на психологията, тази дисциплина претърпява драматичен растеж и промяна след официалното си начало в лабораторията на Вунд. Историята със сигурност не свършва дотук. Психологията продължава да се развива от 1960 г. насам и да въвежда нови идеи и перспективи. Последните изследвания разглеждат много аспекти от човешкия опит - от биологичните влияния върху поведението до влиянието на социалните и културните фактори.

Днес по-голямата част от психолозите не се идентифицират с една-единствена мисловна школа. Вместо това, те често се съсредоточават върху определена област на специализация или перспектива, като често използват идеи от редица теоретични основи. Този еклектичен подход е допринесъл за нови идеи и теории, които ще продължат да оформят психологията за години напред.