Начало Психология Социална психология За психологията Произход на психологията - част 1

Произход на психологията - част 1

Произход на психологията - част 1 - изображение

Днешната психология отразява богатата и разнообразна история на дисциплината, но корените й се различават значително от съвременните концепции в областта. За да получим пълно разбиране за психологията, е нужно да проучим нейната история и произход. Как е възникнала психологията? Кога започва? Кои са хората, отговорни за основаването на психологията като отделна наука?

Защо е важна история на психологията?

Съвременната психология се интересува от огромна гама от теми, които разглеждат човешкото поведение и мисловния процес от невронното до културното ниво. Психолозите изучават човешки проблеми, които започват от преди раждането и продължават до смъртта. Връщайки се назад в историята на науката, можем да получим по-добро разбиране за това, как се изучават тези теми и какво сме научили до момента.

От най-ранните си години психологията е изправена пред редица въпроси. Първият от тях е по какъв начин дефинирато й помага тя да се установи като наука, отделна от физиологията и философията.

Други въпроси, с които се сблъскват психолозите през цялата история на дисциплината, включват:

  • С какви теми и въпроси трябва да се занимава психологията?
  • Какви изследователски методи трябва да се използват в нея?
  • Трябва ли психолозите да повлияват на обществената политика, образованието и други аспекти на човешкото поведение със своите изследвания?
  • Дали психологията наистина е наука?
  • Трябва ли психологията да се съсредоточи върху наблюдаемото поведение или върху вътрешните психични процеси?

Начало на психологията: философия и физиология

Психологията се появява като отделна дисциплина в края на 18-ти век, но нейната най-ранна история може да бъде проследена до времето на древните гърци. През 17-ти век френският философ Рене Декарт въвежда идеята за дуализма, която твърди, че умът и тялото са две единици, които взаимодействат, за да формират човешкия опит. Много други въпроси, все още дискутирани днес от психолозите, като относителния принос на природата и възпитанието, се коренят в тези ранни философски традиции.

Какво различава психологията от философията?
Докато ранните философи разчитат на методи като наблюдение и логика, днешните психолози използват научни методи, за да изучават и правят изводи за човешката мисъл и поведение.

Физиологията също допринася за появата на психологията като научна дисциплина. Ранните физиологични изследвания на мозъка и поведението имат драматично въздействие върху нея, като в крайна сметка допринасят за прилагането на научни методи за изучаване на човешката мисъл и поведение.

Психологията като отделна дисциплина

В средата на 18-ти век немски физиолог, на име Вилхелм Вунд, използва научни методи за изследване на времето за реакция. Книгата му, публикувана през 1874 г., "Принципи на физиологичната психология", очертава много от основните връзки между науката физиология и изучаването на човешката мисъл и поведение. По-късно той открива първата в света лаборатория по психология през 1879 г. в университета в Лайпциг. Това събитие обикновено се счита за официален старт на психологията като отделна и обособена научна дисциплина.

Как Вунд вижда психологията?

Той възприема предмета й като изследване на човешкото съзнание и се стреми да приложи експериментални методи за изучаване на вътрешните психични процеси. Докато днес процеса, известен като интроспекция, се смята за ненадежден и ненаучен, то ранната му работа подготвя сцената за бъдещи експериментални методи. Около 17 000 студенти посещават лекциите по психология на Вунд, стотици се дипломират и обучават в неговата лаборатория. Макар неговото влияние да намалява с узряването на психологията, то остава безспорно.

Структурализмът като първа мисловна школа на психологията

Едуард Б. Титченер, един от най-известните ученици на Вунд, открива първата основна школа на психологията. Според структуралистите човешкото съзнание може да се раздели на по-малки части. Използвайки процес, известен като интроспекция, обучените субекти се опитват да разбият своите отговори и реакции на най-базови усещания и възприятия.

Структурализмът се отличава с акцент върху научните изследвания, но неговите методи са ненадеждни, ограничаващи и субективни. Когато Титченер умира през 1927 г., мисловната школа по същество умира заедно с него.

Функционализмът на Уилям Джеймс

В средата и края на 18-ти век психологията процъфтява в Америка, а Уилям Джеймс се откроява като един от най-големите американски психолози, публикувайки класическия си учебник "Принципите на психологията". Той става баща на американската психология, а книгата му скоро се превръща в стандартен текст по психология. Идеите на У. Джеймс служат за основа за нова мисловна школа, известна като функционализъм.

Фокусът на функционализма се съсредоточава в това, как действително функционира поведението, за да ни помогне да живеем в своята среда. Функционалистите използват методи като пряко наблюдение, за да изучават човешкия ум и поведение.

И двете ранни мисловни школи се съсредоточават в човешкото съзнание, но схващанията им са значително различни. Докато структуралистите се опитват да разделят психичните процеси на техните най-малки части, функционалистите вярват, че съзнанието съществува по-скоро като непрекъснат и променящ се процес. Функционализмът бързо избледнява като отделна мисловна школа, но повлиява на по-късните психолози и теории за човешката мисъл и поведение.

Редактор: Елиза Трайкова

Източник: verywellmind.com

Снимка: historyresourcecupboard.co.uk

Още по темата:

5.0, 1 глас

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияПсихология