Кратка история на съдебната психология

Съдебната психология е гореща тема за дискусия. Помислете само за всички книги, филми и телевизионни програми, в които се говори за разгадаване съзнанието на престъпника, за да се разплете самото престъпление и да се въздаде справедливост. Тя обаче не е популярна само в медийното пространство, а играе много важна роля и в истинския живот. Съдебните психолози правят психологически профили и оценки на работещите в правната система.

Началото

Първите семена на съдебната психология са посяти през 1879 година, когато Вилхелм Вунд (Wilhelm Wundt), често наричан „баща на психологията“, създава своята първа лаборатория в Германия. След него тази област от психологията претърпява сериозно развитие, благодарение на приноса на много други експерти и учени.

Джеймс Маккийн Кател (James McKeen Cattell) например провежда някои от най-ранните изследвания върху психологията на свидетелстването в съда. Той задава поредица от въпроси на студенти от Колумбийския университет. Кара ги да отговарят, като след всеки отговор иска да оценят степента си на увереност в своите думи. Кател установява учудващо голямо разминаване и неточност, което пък мотивира и други психолози да извършват изследвания в областта на свидетелските показания. Дори когато става въпрос за очевидци, които обаче на са сигурни във видяното или чутото, се поставя под съмнение достоверността и валидността на техните показания в съда.

Вдъхновен от постиженията на Кател, Алфред Бине (Alfred Binet) решава да повтори проведеното от него проучване и да разгледа резултатите от други психологически експерименти, свързани с наказателното право. Той съсредоточава усилията си върху изследване на интелигентността, което се оказва от голямо значение за развитието на съдебната психология, тъй като впоследствие много от инструментите за оценяването й се базират на неговия труд.

Психологът Уилъм Стърн (William Stern) се фокусира върху способността на свидетелите да възстановяват видяно и чуто. В един от своите експерименти той кара студентите да разкажат накратко за спора между техни колеги, на който те са станали свидетели. Стърн открива, че при разказите на всеки от тях има неточности и грешки. Той стига до заключението, че човешките емоции могат да повлияят върху начина, по който хората на по-късен етап пресъздават и си спомнят дадено събитие. През годините ученият продължава да работи в областта на свидетелските показания, като успява да издаде първото научно списание по въпроси от приложната психология.

Съдебната психология в съда

По същото време психолозите започват да участват в съдебните процеси в Европа като вещи лица. През 1986 психологът Алберт фон Шренк-Ноцинг (Albert von Schrenck-Notzing) участва в процес за убийство, за да оцени вероятността от внушение при даването на показания.
Германско-американският психолог Хюго Мюнстерберг (Hugo Munsterberg) е вярвал, че психологията има своето практично приложение в ежедневието ни. Благодарение на тези негови схващания, съдебната психология продължава да се усъвършенства и през 1908 година Мюнстерберг публикува книгата си „На съдебната скамейка“ ("On the Witness Stand"), където дава примери за приложението на психологията в правната система.

След като е ревизиран, тестът на Бине за интелигентност започва да се използва при подбор на кандидати за работа в съдебната система.

Детекторът на лъжата

През 1917 психологът Уилям Марстън (William Marston) първи открива, че систоличното кръвно налягане е в много тясна връзка с лъжите. По-късно това негово откритие ще е ключово при изобретяване на познатия ни детектор на лъжата.

Марстън свидетелства през 1923 година по случая на Фрай срещу САЩ. Този съдебен процес е от голямо значение, тъй като тогава за първи път вещите лица дават показания в съда. Федералният съд в Америка постановява, че една процедура, техника или начин на оценяване може да се използва като доказателство, при условие че в съответната област експертите са съгласни.

Роля на съдебната психология

По-сериозен напредък в областта настъпва след края на Втората световна война. Психолозите се явяват като вещи лица, но само на съдебни процеси, където не биха иззели функцията на медицинските специалисти, които до този момент са били по-уважавани и ценени като свидетели. По време на процеса "Народът срещу Хоуторн" от 1940 съдът постановява, че стандартът за вещи лица се определя от това доколко добре е запознат той с предмета на делото, а не дали притежава медицинско образование.

По време на знаковия процес Браун срещу Образователния борд през 1954 година няколко психолози свидетелстват в защита на ищците и ответниците. По-късно съдът дава право на психолозите да направят експертна оценка на психичното здраве по време на случая Дженкинс срещу САЩ.

Съдебната психология е призната официално от Американската психологическа асоциация като дял на психологията през 2001 г.

Тя продължава да се развива, а в университетите вече се предлагат образователни програми по психология и право едновременно, както и специализирани програми за изучаване на съдебна психология.