Произход на психологията - част 2

В първа част разгледахме философските начала на психологията, раждането й като отделна дисциплина в лабораторията на Вунд, както и нейните най-ранни школи - структурализма и функционализма. Тук ще продължим с нейната история до съвремието.

Появата на психоанализата

До онзи момент ранната психология подчертава съзнателния човешки опит. Австрийският лекар Зигмунд Фройд променя драматично лицето на психологията, предлагайки теория за личността, която подчертава важността на несъзнателния ум. Клиничната работа на Фройд с пациенти, страдащи от хистерия и други заболявания, го накара да повярва, че преживяванията в ранна детска възраст и несъзнателните импулси допринасят за развитието на личността и поведението на възрастните.

В книгата си "Психопатологията на всекидневния живот" Фройд описва как тези несъзнателни мисли и импулси се изразяват, често чрез грешките на езика (известни като "фройдистки грешки") и сънищата. Според Фройд психичните разстройства са резултат от това, че тези несъзнателни конфликти излизат извън пропорции. Психоаналитичната теория, предложена от Зигмунд Фройд, има огромно въздействие върху мисълта на 20-ти век, оказвайки влияние върху областта на психичното здраве, както и върху други области, включително изкуството, литературата и популярната култура. Докато днес много от неговите идеи се разглеждат със скептицизъм, влиянието му върху психологията е неоспоримо.

Възходът на бихейвиоризма

Психологията се променя драматично в началото на 20-ти век, когато друга мисловна школа, известна като бихейвиоризъм, започва да доминира. Бихейвиоризмът се различава коренно от предишните теоретични перспективи, отхвърляйки акцента както върху съзнателния, така и върху несъзнателния ум. Вместо това, той се стреми да направи психологията по-научна дисциплина, като се фокусира единствено върху наблюдаваното поведение.

Най-ранният бихейвиоризъм се свързва с работата на руския физиолог Иван Павлов. Изследванията на Павлов върху храносмилателната система на кучетата довежда до откриването на класическия процес на кондициониране, който предполага, че поведението може да се научи чрез кондиционирани асоциации. Павлов демонстрира, че този процес на обучение може да се използва, за да се направи връзка между стимула от околната среда и естествено възникващия стимул.

Американски психолог на име Джон Б. Уотсън скоро се превръща в един от най-силните защитници на бихейвиоризма. Той първо очертава основните принципи на тази нова школа в книгата си от 1913 г. "Психологията от гледна точка на бихейвиориста", а по-късно предлага дефиниция в своя класически труд "Бихейвиоризъм" (1924), в която пише:

"Бихейвиоризмът … твърди, че предметът на човешката психология е поведението на човешкото същество. Бихейвиоризмът твърди, че съзнанието не е нито дефинирано, нито употребимо понятие. Бихейвиористът, който винаги е трениран експериментатор, поддържа вярата, че съществуването на съзнанието датира от древните дни на суеверието и магията."

Влиянието на бихейвиоризма е огромно и той продължава да доминира през следващите 50 години. Психологът Б.Ф. Скинър допринася за бихейвиористичната перспектива с концепцията си за оперантното кондициониране , която демонстрира ефекта от наказанието и укрепването на поведението.

Бихейвиоризмът в крайна сметка губи доминиращата си власт над психологията, но основните принципи на поведенческата психология все още се използват широко днес. Терапевтични техники, като анализ на поведението, модификация на поведението и жетонна система, често се използват, за да помогнат на децата да научат нови умения и да преодолеят неадаптивното поведение, докато кондиционирането се използва в много ситуации, вариращи от родителство до образование.

Третата сила в психологията

Докато първата половина на ХХ век е доминирана от психоанализата и бихейвиоризма, през втората половина на века се появява нова мисловна школа, известна като хуманистична психология. Често наричана "трета сила" в психологията, тази теоретична перспектива подчертава съзнателния опит.

Американският психолог Карл Роджърс често се смята за един от основателите на хуманизма. Докато психоаналитиците разглеждат несъзнателните импулси, а бихейвиористите са фокусирани върху екологичните причини, Роджърс вярва в силата на свободната воля и самоопределението.

Психологът Ейбрахам Маслоу също допринася за хуманистичната психология с известната си теория за йерархията на нуждите и човешката мотивация. Тази теория предполага, че хората са мотивирани от все по-сложни потребности. След като най-базовите от тях бъдат задоволени, хората се мотивират да преследват потребностите на по-високо ниво.

Когнитивна психология

През 50-те и 60-те години на миналия век едно движение, известно като когнитивна революция, започва да оказва ефект върху психологията. През този период когнитивната психология започва да заменя психоанализата и бихейвиоризма като доминиращ подход към изучаването на психологията. По онова време психолозите все още се интересуват от наблюдаваното поведение, но и от това какво се случва в съзнанието.

До днес когнитивната психология остава доминираща област на психологията, тъй като изследователите продължават да изучават неща като възприятие, памет, вземане на решения, решаване на проблеми, интелигентност и език. Въвеждането на инструменти за образна диагностика на мозъка като MRI и ПЕТ сканирането спомагат за подобряване на способността на изследователите да проучат по-отблизо какво се случва в човешкия мозък.

Психологията продължава да расте

Както видяхте в този кратък преглед на историята на психологията, тази дисциплина претърпява драматичен растеж и промяна след официалното си начало в лабораторията на Вунд. Историята със сигурност не свършва дотук. Психологията продължава да се развива от 1960 г. насам и да въвежда нови идеи и перспективи. Последните изследвания разглеждат много аспекти от човешкия опит - от биологичните влияния върху поведението до влиянието на социалните и културните фактори.

Днес по-голямата част от психолозите не се идентифицират с една-единствена мисловна школа. Вместо това, те често се съсредоточават върху определена област на специализация или перспектива, като често използват идеи от редица теоретични основи. Този еклектичен подход е допринесъл за нови идеи и теории, които ще продължат да оформят психологията за години напред.

Вижте още: Къде са всичките жени в психологията?