Сократовият метод за задаване на прости въпроси при лечение на депресия

Сократовият метод често се дефинира като крайъгълния камък на когнитивно-поведенческата терапия (КПТ). Той се състои в задаването на серия от конкретни въпроси с отворен отговор, които подтикват пациента към размисъл. Техниката разкрива факти, които до този момент са оставали неизвестни или пренебрегвани от човека и му помага да набележи и предприеме позитивни действия.

Изследване сочи, че Сократовият метод (метод на оборването) може да помогне на пациенти с депресия. Неговият автор Юстин Браун казва: "Хората с депресия често се оказват заклещени в негативния си начин на мислене. Сократовото разпитване им помага да изследват валидността на своите негативни мисли и да придобият по-широка, по-реалистична перспектива."

Диалектичният подход се различава от "нормалната" форма на задаване на въпроси, като се съсредоточава върху най-основните терзания и проблеми. Например, ако пациентът смята, че разводът е разрушил живота му, терапевтът би могъл да попита:

• Дали всеки, който е преживял развод, е нещастен?
• Можете ли да се сетите за някой, който е изключение?
• Как сте стигнал до извода, че „разведен“ е равносилно на „провалил се“ човек?
• Какви доказателства съществуват за това, че сте успели, и по този начин не сте "пълен провал?"

Д-р Даниел Стрънк, който също част от екипа, твърди: "Открихме, че методът на оборване надгражда резултатите, постигнати по време на терапевтичните сесии.“

Проучването обхваща 55 пациенти, които са преминали през 16-седмичен курс на когнитивна терапия.

Сесиите са записани, а изследователите проверяват колко Сократови въпроси използва всеки терапевт. Те откриват, че колкото повече са те, толкова по-значителен е напредъкът.

Според Браун „в този процес пациентите се учат да задават въпроси на себе си и да са скептични към собствените си отрицателни мисли. Когато го правят, те усещат значително намаляване на депресивните си симптоми."

Д-р Стрънк продължава:

"Смятаме, че една от причините, поради които когнитивната терапия има такива трайни положителни ефекти, е, че пациентите се учат да поставят под съмнение негативните си мисли и продължават да правят това дори и след като лечението приключи. Те разбират, че вероятно пренебрегват информация, която противоречи на негативните им мисли, и често не разглеждат ситуацията като едно цяло – съвкупност от положителни и отрицателни елементи.“

Характеристики на Сократовите въпроси (според модификациите на Нийнан от 2008 г.)

15 примера за въпроси по Сократовия метод

С помощта на Сократовите въпроси се разглеждат заблудите, при това много по-задълбочено, отколкото при рутинното разпитване.

1. Изясняване:

• Какво имате предвид, когато казвате това?
• Може ли да поясните малко повече?
• Може ли да дадете пример?

2. Оборване на схващания:

• Възможно ли е да има и друга гледна точка?
• Какъв е изводът от онова, което казахте?

3. Обосноваване и търсене на доказателства:

• Имате ли доказателства в подкрепа на това, което твърдите?
• Можем ли да приемем за общовалидно твърдението?
• Имаме ли нужната информация, за да сме сигурни, че това е вярно?

4. Разкриване на алтернативни гледни точки:

• Има ли различни гледни точки?
• Другите хора дали биха отговорили по същия начин и защо?

5. Заключения и начертаване на възможни последствия:

• Как би се отразило това на другите?
• Има ли дългосрочни последици от това?

6. Разглеждане на самия въпрос:

• Кое смятате, че е най-важното нещо, свързано с този въпрос?
• Възможно ли е въпросът да беше различен и съответно по-точен и подходящ?

3 помощни техники при разпитване по Сократовия метод

1. Шестте въпроса (The five Ws)

Техниката е много успешна, когато се събира информация в различни професионални сфери. Въпросите съдържат думите „кой“, „какво“, „кога“, „къде“, „защо“ и „как“.

• Кои са засегнатите страни?
• Какво се случи?
• Кога се случи?
• Къде се случи?
• Защо се случи?
• Как се случи?

2. Стъпки при разгръщане на Сократовия терапевтичен подход

• Да се разбере в какво вярва човекът. Той трябва ясно да изложи своите доводи.
• Да се обобщят доказателствата, изброени от него. Терапевтът изброява отново онова, което е казал пациентът, за да се увери, че го е разбрал правилно.
• Да се търсят още доказателства. Специалистът задава допълнителни въпроси, за да разкрие нови факти, както и да покаже на пациента заблудите, несъответствията и противоречията в неговата теза.
• Да се оборят твърденията, ако бъдат установени несъответствия, изключения и доказателства в полза на противното. Пациентът да бъде помолен да се изрази по-точно и ясно.
• Да се повтори целият процес, ако е необходимо. Това се прави, докато и двете страни се убедят и приемат новото твърдение.

Не е задължително да се следва гореописаната последователност. Тя е примерна и онагледява как може да протече процесът.

3. Ролева игра „най-добрият приятел“

Помолете клиента да сподели мислите си с вас така, както би го направил с приятел. Много често хората се осмеляват да оборят собствените си негативни твърдения, когато са с близък човек.