Реактивно слушане: Когато хората слушат, за да опровергават, а не да разбират

Случвало ли ви се е да разговаряте с някого и макар да прибягвате до голям арсенал от аргументи, да се чувствате така, сякаш говорите на стената? Дори и да се опитвате да обясните доводите си и да разберете тези на отсрещния, за да постигнете споразумение, имате чувството, че той не ви разбира — или не иска да ви разбере.

Това не се случва, защото вашите аргументи са глупави, твърде вероятно диалогът не напредва, защото комуникационният канал е бил прекъснат — или никога не е бил установен такъв — вашият събеседник не е имал намерение наистина да разбере, а само да ви опровергае.

Реактивно слушане: Първо аз, после аз, а след това и аз

Епиктет казва, че „както съществува изкуство на доброто говорене, така и съществува изкуство на доброто слушане.“ Всички могат да чуват, но малцина умеят да слушат.

Активното слушане е сравнително рядко срещано умение, тъй като то не включва само и единствено слушането на това, което казва другият, а обръщане на внимание на чувствата и емоциите му. От съществено значение е да се измъкнем от егоцентричната си позиция и да приемем емпатична такава — да бъдем в състояние да влезем в кожата на другия, за да разберем напълно неговото послание.

За съжаление, във все по-нарцистичното ни общество много хора не успяват да развият способност за активно слушане. Вместо да слушат събеседника си, за да разберат идеите и чувствата му, те просто слушат аргументите му, за да ги опровергаят, сякаш става дума за дуел.

Как да разберете дали някой е активирал реактивното си слушане 

1. Лицето не взема предвид това, което казва събеседникът му. Ако се вслуша в аргументите му, то е само за да ги опровергае.

2. Не показва интерес към думите на събеседника си, демонстрирайки почти пълна липса на емпатия.

3. Той се интересува само от предаването на своето съобщение — каквото и да е — прекъсвайки всеки аргумент, който противоречи на идеите му.

Какво крие реактивното слушане

Много хора практикуват реактивно слушане, защото искат да отстояват своите аргументи — без значение как или на каква цена. По принцип те не се интересуват от идеите или мотивите, които им съобщавате, защото основната им цел е да наложат своето мнение, така че тяхното виждане да надделее.

Тези хора не търсят диалог, а по-скоро започват битка, която искат да спечелят. Те не приемат диалога като възможност за растеж, а като двубой. Следователно, вероятно възприемат аргументите ви като заплаха, просто защото не съответстват на техните, и чувстват, че трябва да се защитят.

Това означава, че те ще пренебрегнат всеки поглед върху истината, който може да подкрепи вашето послание и да им помогне да променят мнението си, да разширят своята гледна точка или да обогатят своята перспектива, защото те са нащрек единствено за възможни противоречия, неточности или колебания, за да контраатакуват.

Разбира се, всички слушаме реактивно от време на време, особено когато чувстваме, че атакуват нашето его и станем защитни, но придържането към реактивно слушане като начин за комуникация предполага ниско самочувствие.

Зрелият, асертивен и самоуверен човек не изпитва нужда да налага аргументите си, а е отворен за диалог и възприемчив към различни гледни точки, които могат да обогатят мирогледа му или да помогнат да разбере по-добре кой стои отсреща. Следователно, дълбоко в себе си, реактивното слушане е израз на крехко его или дълбока несигурност. От друга страна, човек, който затваря вратите за чуждите идеи, рискува да остане затворен във все по-стесняваща се визия за света, за живота и себе си.

Трите стъпки за деактивиране на реактивно слушане

Разговорите с човек, който слуша реактивно, често са изтощителни — и двамата изпробвате различни подходи/аргументи и всеки от вас се натъква на стена от неразбиране. Това може да бъде много разочароващо. В тези случаи, за да продължи диалогът, трябва да деактивирате този режим на слушане.

Трябва обаче да започнете от факта, че комуникацията като цяло съдържа известна степен на разпиляване, тъй като между това, което мислите, и онова, което вашият събеседник разбира, съществува голяма дистанция. Ето защо трябва да сте сигурни, че съобщението ви е формулирано възможно най-ясно.

1. Установете обща отправна точка

Непрекъснатата размяна на аргументи няма да помогне. Трябва да се върнете в началото и да установите нова отправна точка, с която и двамата сте съгласни. В една връзка тази отправна точка може да бъде фактът, че и двамата се обичате. При трудово правоотношение отправната точка може да бъде, че и двамата трябва да разрешите проблема или да завършите проекта.

Тази споделена истина ще ви позволи, от една страна, да съкратите създаденото психологическо разстояние, а от друга, да зададете предварително съгласие, което предразполага предвижването на диалога, кара ви да гледате в една и съща посока, въпреки че имате различна гледна точка. Това вече е голяма стъпка напред.

2. Свалете гарда

Няма нищо по-лошо от това да се чувствате атакувани. Затова трябва да се уверите, че вашият събеседник се чувства сравнително комфортно. Използвайте мек и спокоен тон на гласа. Няма нужда да сте шумни. Кажете на отсрещния, че разбирате неговите аргументи и позиция, че целта ви е да постигнете споразумение, с което и двамата се чувствате комфортно, а не да налагате своята гледна точка.

Ако успеете да свалите стената, която събеседникът ви си е построил, може да не постигнете споразумение веднага, но поне има вероятност вашите аргументи да се промъкнат и да го накарат да промени виждането си по-късно. За да направите това, вместо да "атакувате" неговите идеи или чувства, говорете за това как се чувствате и как тази ситуация се отразява върху вас. Вместо да обвинявате, говорете за себе си. Показването на уязвимост обикновено е най-мощният инструмент за деактивиране на реактивното слушане и активиране на активното такова.

3. Възползвайте се от всяко съгласие, колкото и да е малко

На пръв поглед изглежда противоречие, но единственият начин да накарате човек да разбере и приеме вашите аргументи е да разберете и приемете неговите. Реактивното слушане се преборва чрез активно слушане. Ако активирате реактивно слушане, ще можете да участвате единствено в глух диалог.

Слушайте аргументите на вашия събеседник не с намерението да ги опровергаете, а да потърсите общи точки, колкото и нищожни да са те, и да ги използвайте като тухли, за да изградите общ дискурс. Вградете идеите си в неговите, за да вървите напред малко по малко. Разбирането не се постига чрез прескачане от несъгласие към съгласие, а като се правят малки стъпки въз основа на общи идеи или чувства. Всеки път, когато подчертавате тези допирни точки, вие преодолявате бариерите между „аз“ и „ти“, създавайки споделено комуникационно пространство, което улеснява разбирането.

И накрая, ако виждате, че в този момент разбирането е невъзможно, най-добре е да отложите разговора за по-късно. Никога не спорете с човек, който в този момент е твърде объркан, за да напредне в диалога. Не забравяйте, че понякога е по-добре да запазите вътрешния си мир, отколкото да сте прави.