Начало Психология Поведенческа психология Патология Елективният мутизъм – когато детето ви не говори с други хора освен с вас

Елективният мутизъм – когато детето ви не говори с други хора освен с вас

Елективният мутизъм – когато детето ви не говори с други хора освен с вас - изображение

Децата, страдащи от елективен мутизъм, комуникират нормално в домашни условия, като дори може да бъдат определени като бърборковци от родителите си, но в други социални среди като тази в училище малчуганите едва успяват да кажат и една дума.

Какво всъщност представлява елективния мутизъм?

Елективният мутизъм (ЕМ) е психично разстройство, при което детето не може да говори в някои ситуации или с определени хора. Малчуганите с ЕМ обикновено комуникират успешно с родителите си, но не могат да проронят и една дума или говорят изключително тихо в други социални среди, извън сигурността на дома си или познатите им хора.

Родителите и учителите често мислят, че детето е просто упорито и отказва да говори или да произнася думите достатъчно високо, за да бъде чуто, но всъщност то изпитва неспособност да комуникира вербално.

Това може да доведе до значително страдание, тъй като малчуганът не може да каже на останалите как се чувства, дори когато изпитва болка или нужда да отиде до тоалетна. Елективният мутизъм също така пречи на детето да участва пълноценно в училищния живот или други социални дейности. Разбира се, психичното разстройство не трябва да се обърква със срамежливостта, типична за първите седмици в ново училище, или нежеланието за използване на нов език.

За какво трябва да внимават родителите?

Ако едно дете страда от елективен мутизъм, то може да разговаря свободно в компанията на родителите си, като дори е словоохотливо в дома си, но променя поведението си значително в непозната среда, като започва да комуникира почти или напълно невербално.

Някои деца изглеждат сякаш се парализират от страх, когато не успеят да кажат и дума, като дори изпитват трудности да комуникират невербално.

Други малчугани ще използват жестове, изражения на лицето или кимане, за да може останалите да ги разбират, когато не могат да говорят. Някои деца ще мълчат дори и в дома си, когато в компанията им присъстват непознати. Родителите често наблюдават първите симптоми на ЕМ, когато момичето или момчето е на 3 или 4 години, но е възможно психичното заболяване да остане недиагностицирано, докато детето не започне училище.

Рискови фактори

Рисков фактор може да бъде средата, в частност социално резервираните или свръх грижовните родители. Темпераментът на самото дете също може да окаже влияния за развитието на психичното разстройство. Ако малчуганът проявява силни негативни емоции и ниско самочувствие, както и прекалена сдържаност, то тогава съществува по-голяма вероятност за появата на ЕМ.

При нужда от диагноза

Преди да се постави диагноза за ЕМ, специалист трябва да изключи други състояния, които може да водят до подобни симптоми. Тъй като притеснителните деца изпитват трудности да комуникират с непознати – особено ако страдат от ЕМ – експертът разчита почти изцяло на сведенията на родителите или други близки на децата, за да определи със сигурност преобладаващо и повтарящо се поведение в редица различни ситуации.

Възможно е специалистът по ЕМ да поиска домашни записи, показващи държанието на детето в комфортната му и сигурна среда, или да наблюдава как то комуникира с родителите си, когато са сами. За да му бъде поставена диагноза за ЕМ, малчуганът трябва да може да разговаря в определени ситуации, но не в други, като проблемното състояние трябва да има продължителност повече от месец (който не представлява първия месец в ново училище) и трябва значително да пречи на училищната дейност и социализирането.

Възможно лечение

Поведенческо: Най-често препоръчваното лечение за ЕМ е поведенческата терапия, която използва метода контролирано излагане. Терапевтът работи с детето и родителите му, за да изгради самочувствието на малчугана, който постепенно се изправя срещу нови и предизвикателни ситуации.

Терапевтът никога не кара детето да говори насила, а винаги го насърчава като използва положително подкрепление. Специализирани техники се прилагат, за да помагат на малчугана, когато се намира в трудни ситуации, като терапевтът учи родителите и детето как да използват тези методи в реалния живот. Според последните проучвания интензивната терапия от момента на поставянето на диагноза е с по-голяма ефективност от традиционните седмични посещения при лекуващия специалист.

Фармакологични: Медикаментозното лечение не е задължително и не се прилага във всички случаи на ЕМ. Лекарства за справяне с тревожността се изписват само в някои случаи, когато:

първоначалното състояние на детето е сравнително тежко

психичното разстройство не е лекувано в продължение на много време

при незадоволителни резултати от поведенческата терапия

при наличието на други съпътстващи психични заболявания

Много от малчуганите, които приемат медикаменти за ЕМ като част от лечението, откриват, че предизвикателни ситуации става по-лесни за толериране.

Евентуален риск от други психични разстройства

Децата с ЕМ често са диагностицирани с други съпътстващи заболявания като социалната тревожност, сепарационно тревожно разстройство и други психични разстройства. Някои малчугани може да изразят враждебност или опозиция, когато бъдат притискани да говорят. Възможно е децата с ЕМ да страдат от други емоционални разстройства, както и обучителни трудности.

По статията работи: Нора Маркова
Източник: childmind.org
Снимки: unsplash.com

Още по темата:

5.0, 3 гласа

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияЛюбопитноПсихологияЛеченияЛайфстайлЗдравни съветиСнимкиСоциални грижиАлт. медицинаСпециалистиНовиниРецептиСпортИнтервютаИсторияАнкетиХранене при...ОрганизацииОбразованиеНормативни актовеЗаведенияКлинични пътекиИзследванияБотаника