Елективният мутизъм – когато детето ви не говори с други хора освен с вас

Децата, страдащи от елективен мутизъм, комуникират нормално в домашни условия, като дори може да бъдат определени като бърборковци от родителите си, но в други социални среди като тази в училище малчуганите едва успяват да кажат и една дума.

Какво всъщност представлява елективният мутизъм?

Елективният мутизъм представлява тревожно разстройство, при което детето не може да говори в някои ситуации или с определени хора. Малчуганите обикновено комуникират успешно с родителите си, но не могат да проронят и една дума, или говорят изключително тихо в други социални среди, извън сигурността на дома си или познатите им хора.

Това може да доведе до значително страдание, тъй като малчуганът не може да каже на останалите как се чувства дори когато изпитва болка или нужда да отиде до тоалетна. Елективният мутизъм също така пречи на детето да участва пълноценно в училищния живот или други социални дейности. Разбира се, тревожното разстройство не бива да се бърка със срамежливостта, която е типична за първите седмици в ново училище, или с нежеланието за използване на нов език.

За какво трябва да внимават родителите?

Ако едно дете страда от елективен мутизъм, то може да разговаря свободно в компанията на родителите си, като дори е словоохотливо в дома си, но променя поведението си значително в непозната среда, като започва да комуникира почти или напълно невербално.

Други малчугани използват жестове, изражения на лицето или кимане, за да може останалите да ги разбират, когато не могат да говорят. Някои деца мълчат дори и в дома си, когато в компанията им присъстват непознати. Родителите често наблюдават първите симптоми, когато момичето или момчето е на 3 или 4 години, но е възможно състоянието да остане недиагностицирано, докато детето не започне училище.

Рискови фактори

Рисков фактор може да бъде средата, в частност социално резервираните или свръхгрижовните родители. Темпераментът на самото дете също може да окаже влияние за развитието на тревожното разстройство. Ако малчуганът проявява силни негативни емоции и ниско самочувствие, както и прекалена сдържаност, то тогава съществува по-голяма вероятност за появата на състоянието.

При нужда от диагноза

Преди да се постави диагноза за елективен мутизъм, специалист трябва да изключи други състояния, които може да водят до подобни симптоми. Тъй като притеснителните деца изпитват трудности да комуникират с непознати – особено ако страдат от елективен мутизъм – експертът разчита почти изцяло на сведенията на родителите или други близки на децата, за да определи със сигурност преобладаващото и повтарящото се поведение в редица различни ситуации.

Възможно е специалистът да поиска домашни записи, които показват държанието на детето в комфортната му и сигурна среда, или да наблюдава как то комуникира с родителите си, когато са сами. За да му бъде поставена диагноза за елективен мутизъм, малчуганът трябва да може да разговаря в определени ситуации, но не в други, като проблемното състояние трябва да има продължителност повече от месец (който не представлява първия месец в ново училище) и трябва значително да пречи на училищната дейност и социализирането.

Възможно лечение на елективен мутизъм

Поведенческо:

Най-често препоръчваното лечение е поведенческата терапия, която използва метода контролирано излагане. Терапевтът работи с детето и родителите му, за да изгради самочувствието на малчугана, който постепенно се изправя срещу нови и предизвикателни ситуации.

Терапевтът никога не кара детето да говори насила, а винаги го насърчава, използвайки положително подкрепление. Специализирани техники се прилагат, за да помагат на малчугана в трудни ситуации, като терапевтът учи родителите и детето как да използват тези методи в реалния живот. Според последните проучвания интензивната терапия от момента на поставянето на диагноза е с по-голяма ефективност от традиционните седмични посещения при лекуващия специалист.

Фармакологично:

Медикаментозното лечение не е задължително и не се прилага във всички случаи на елективен мутизъм. Лекарствата за справяне с тревожността се изписват само в някои случаи, когато:

• първоначалното състояние на детето е сравнително тежко;
• тревожното разстройство не е лекувано в продължение на много време;
• при незадоволителни резултати от поведенческата терапия;
• при наличието на други съпътстващи разстройства.

Евентуален риск от други психични разстройства

Децата с елективен мутизъм често са диагностицирани с други съпътстващи разстройства като социална тревожност, сепарационно тревожно разстройство и други разстройства. Някои малчугани може да изразят враждебност или опозиция, когато бъдат притискани да говорят. Възможно е децата с елективен мутизъм да страдат от други емоционални разстройства или да имат трудности в обучението.