Три форми на самопомощ, които ще ни предпазят от стрес, тревожност и прегаряне

В нашето пренатоварено ежедневие много здравни и социални работници, както и всички хора, подложени на стрес, страдат от бавно, но болезнено прегаряне (синдромът Бърнаут, известен и като синдром на професионалното прегаряне). Грижите за семейството, децата и дома допълнително повишават тревожността и изтощават силите... 

Как можем да продължим да даваме, без да прегаряме?

Според терапевтите отговорът на този въпрос се крие в задължителното обгрижване на самите себе си. Ето защо е необходимо да спрете за момент и да осъзнаете нуждата от това да полагате грижи и за себе си, но не само като си осигурявате време за сън, а и научавайки се как да се обгрижвате правилно.

Вижте някои практики, които ще ви помогнат да направите това:

Самосъстрадание

Една особено мощна форма на самопомощ включва трансформиране на отношенията ни със себе си и по-конкретно - практикуване на самосъстрадание. То се състои в това да се отнасяме към себе си като към приятел - с доброта, а не с критичност, особено в моменти, когато сме се провалили.

Самосъстраданието има за цел да ни напомни, че всички грешим. Самосъстраданието означава да бъдем наясно с емоциите и мислите си, без да им позволяваме да ни залеят безнадеждно. Самосъстраданието не означава, че сме твърде снизходителни или слабохарактерни, означава, само че не сме твърде критични и жестоки към себе си.

>>> Самосъстраданието и как то ви помага да преодолявате трудни периоди в живота си

Социална връзка

Грижата за себе си включва и поддържане на социални връзки, които могат да ни осигурят практическа и емоционална подкрепа в трудни моменти. Анкета с участие на медицински сестри установи, че принадлежността към сплотена група по време на работа помага за предотвратяване на прегарянето и умората и намалява последиците от стреса и напрежението.

Това не трябва да е изненада: социалното взаимодействие - от раждането до старостта, е една от най-големите ни човешки потребности. Стойностните взаимоотношения водят до по-ниски нива на тревожност и депресия, засилват имунната система и могат дори да удължат живота ни.

Учените твърдят, че не е важен броят на приятелите, които имате, а как се отразява приятелството с тях на психиката ви – успяват ли да повдигнат духа ви, разбират ли ви, подкрепят ли ви, или ви депресират още повече. С други думи, не е нужно да сте социална пеперуда, за да извлечете ползи от социалния си живот, просто се стремете да бъдете заобиколени от точните хора и съответно - да култивирате вътрешно чувство на принадлежност към тях.

Имайте предвид обаче, че стресът е свързан и със самооценката - стресираният ум търси грешката в себе си, а с това ни прави още по-нещастни и откъснати от другите. Медитация, йога, дихателни упражнения и разходки в природата, както и ограничаването на кофеина, помагат да се успокоим, да погледнем по-философски на нещата и да се чувстваме готови да се свържем с другите.

>>> Бързи техники за справяне в момент на тревожност и силна емоция

Емпатия и състрадание

Може би звучи странно, но съпричастността, която включва подкрепа на хората около нас в собствените им борби, помага и укрепва нас самите. Няколко изследвания доказват, че искреното съчувствие и желанието да бъдем максимално полезни на приятелите и близките си, могат да предотвратят прегарянето ни.

Потенциално обяснение на този ефект е, че когато развиваме чувства като състрадание и съпричастност, ние се предпазваме от чувството на безизходица и отчаяние. Когато сме истински свързани с човек, който страда, ние се чувстваме по-силни и енергични, а вдъхновението ни идва именно от състраданието и съпричастността, която изпитваме към него.

Ползите от даването

Ако можем да се научим как да продължим да даваме на другите, без да страдаме от прегаряне, ще успеем да помогнем и на самите себе си.

Например доброволчеството може да има положително въздействие върху здравето. Доказано е, че то помага при затлъстяване, висока кръвна захар, хипертония. От друга страна, доброволчеството повишава самооценката и самоуважението ни, увереността и усещането за щастие.

Тук обърнете внимание и на нещо много важно: доброволчество означава, че сме готови да помогнем на хора в беда, без да очакваме нещо в замяна, а защото сме почувствали тревогата на другия и имаме осъзнатото желание да помогнем. Ако го правим по задължение или с други мотиви, не трябва да очакваме, че помощта, която оказваме, ще има положително въздействие върху нас.

Редица изследвания са установили, че сме много по-щастливи, когато харчим пари за другите, а не за себе си, когато полагаме усилия за нечие благополучие, а не за своето собствено, но само при условие, че го правим от сърце и защото искрено искаме да работим за нечие чуждо щастие.

Самосъстраданието, социалната връзка и съпричастността са мощни форми на самопомощ - но това не означава, че традиционните дейности за самоподкрепа нямат място в живота ни. Поддържайте духа си и със спорт, пътешествия, филми, книги, пазаруване. Тези занимания са източник на кратки порции щастие, които ни поддържат ведри и отворени към света.

За да допълним тези по-физически удоволствия обаче, даването и свързването с хората около нас ще ни донесат дълготрайни чувства на радост, които правят живота ни смислен. Балансът между двете е рецепта за щастлив, дълъг и стойностен живот.