Ако искаме да бъдем по-щастливи, трябва да променим разговорите, които водим

Много от нас вероятно често си мислят, че не са добри в общуването. Обикновено основната причина за това е, че ни задават погрешните въпроси, което от своя страна ни кара и ние да правим същото.

С какво се занимаваш?

Това е най-често задаваният въпрос, когато се запознаваме с нови хора, приятели на приятелите ни или колеги: С какво се занимаваш?

Сам по себе си този въпрос е като скрита мина. Какъв да е отговорът? Дали да споменем постоянната работа, за която ни плащат, или пък онази, за която не ни се плаща или вършим на свободна практика? Дали да разкажем накратко за проектите, с които сме се захванали по собствено желание или просто да кажем длъжността си по длъжностна характеристика? Ами ако сме безработни или пък родители, които са се отдали на грижите за децата си и не ходят на работа? Сигурно ще ни е нужен отпуск, за да решим кой отговор би бил правилен.

Това е причината, поради която се задава този въпрос – всеки иска да знае къде точно е точката на равновесие със събеседника. Иска да знае дали си струва да разговаря и да ни опознава. Дали нашата официална длъжност е по-престижна от неговата. Дали компанията, в която работим е по-голяма, успешна и известна. Дали е по-готина. Дали сме по-успели от него. Можем да стигнем дотам, че да се опитваме да разберем дори дали той е по-щастлив и дали той не си е поставил по-големи цели от нас.

Да, въпросът е като скрита мина. Той не търси отговорът, който би трябвало да дадем. Търси друга информация. Оказва се, че видовете разговори, които водим, имат много по-голямо въздействие върху благосъстоянието ни, отколкото подозираме.

Учени от университета в Аризона и Вашингтон провеждат изследване, което показва, че разговорите, в които участваме, имат много сериозен отпечатък върху личното ни усещане за щастие. В проучването участват 79 души, които носят със себе си записващо устройство в продължение на 4 дни. Те записват различни разговори, които са водили, в своето ежедневие. По-късно учените категоризират записите в няколко групи: маловажни и сериозни разговори.

Участниците, които определят себе си като най-щастливи са провеждали 2 пъти повече сериозни разговори на важни теми за четирите дни и са се включвали само в 1/3 от маловажните такива, които са провеждали най-малко щастливите хора.

Заключението е, че щастието е свързано с разговорите, които провеждаме. Дълбоките, смислени дискусии ни дават тонус и по-силно усещане за щастие. Незначителните и повърхностни разговори не ни позволяват да израснем като личности, още по-малко да задълбочим и развием отношенията си с останалите.

Да сменим изразите

Когато питаме хората „С какво се занимаваш“, ние вкарваме и тях, и себе си в рамка. Сякаш сме в кутия, която не ни позволява да се опознаем в различни аспекти и по различен начин. А това е равносилно на скука. Вместо този въпрос трябва да зададем друг, а именно: „Какво обичаш да правиш“ или „Какво ти харесва да правиш“.

И звучи разумно. Макар работните ни задължения да поглъщат голяма част от живота ни, той е пълноценен и цветен не заради тях, а заради всичко онова, което ни се случва през останалото време. Нека си помислим за хората, на които се възхищаваме и какво точно знаем за тях. Дали ги свързваме първо с длъжността, на която са назначени? Разбира се, че не. Когато мислим за тях, наум ни идват интересни неща, които също може да са свързани с работата им, но невинаги и не изцяло.

Каква е твоята история?

Вместо да попитаме човека отсреща „С какво се занимаваш?“, би било добре да зададем друг въпрос. Едното предложение споменахме по-горе. Други варианти са: „Кажи ми нещо за себе си“, „Как обичаш да прекарваш времето си“ или „Какво ти дава сили да вървиш напред“.

Подобни въпроси са подходящи, ако искаме да предразположим срамежлив човек. Насоките за разговор могат да бъдат най-разнообразни и да включват събития или въпроси от миналото, настоящето или бъдещето на събеседника ни.

Да си представим, че присъстваме на публично събитие. Кои хора ще запомним – тези, чиято длъжност знаем или тези, които са ни разказали за самите себе си? Със сигурност вторите.

Човекът е устроен да се вълнува и мотивира от чуждите истории. Ако отделим време да се поинтересуваме от нечии интереси, страст или друго, свързано с личния му живот, ще се изненадаме колко далеч можем да стигнем – както в общуването, така и в собственото си усещане за щастие.