Четирите основни правила за успешна комуникация

Чудили ли сте се някога как става така, че всички сме способни да водим успешно разговор с другите? Дори когато не сме брилянтни събеседници по отношение на темата, която обсъждаме, все пак изглежда следваме някои основни правила относно успешното провеждане на разговор. Например, че трябва да се редуваме и изслушваме, да говорим ясно, да не водим монолози. Но кои са нещата, които подобряват комуникацията ни с другите хора?

Сътрудничество

Идеята, че успешната комуникация изисква от нас да следваме и, най-важното, да разпознаваме определени основни принципи, е формулирана за първи път от философа Пол Грайс. Английският философ осъзнава, че разговорите между хората биха били пълен хаос, ако никой не се придържа към определени правила.

Накратко, Грайс предлага да се следва това, което той нарича „принцип на сътрудничество“. Това означава, че се предполага, че хората, с които разговаряме, се опитват да бъдат ясни, правдиви и достатъчно информативни. Принципът на сътрудничество ни кара да полагаме съгласувани усилия за постигане на продуктивна, успешна и приятна комуникация.

>>> 23 трика за пълноценна комуникация с околните

Правила за успешна комуникация

Грайс предлага да се следват някои определени правила за разговор, наречени максими на Грайс, които помагат да се разбере какво има предвид човека отсреща.

Максима на количеството

Едно от правилата на Грайс е максимата на количеството, която ни помага да определим колко информация трябва да предоставим по дадена тема, без да прекаляваме. За постигане на успешна комуникация е необходимо да не изпадаме в крайности – навлизане в най-малките подробности или отговаряне с една дума.

Максима на качеството

Друго правило, известно като максима на качеството, ни кара да бъдем искрени и да твърдим само неща, за които разполагаме с достатъчно доказателства. Ето защо сме склонни да се доверяваме на казаното от другите хора. Ако не можем да приемем, че хората са честни, тогава разговорът напълно се разпада.

Дори никога да не видим отново хората, с когото разговаряме, ние сме възпитани, че добрите събеседници не лъжат, а казват само неща, които поне вярват, че са истина. Способността за лъжене, която някои хора прилагат успешно, се основава до голяма степен на факта, че останалите се придържат към максимата за качество през повечето време.

Максима на маниера

Грайс предлага и друго правило, наречено максима на маниера, което има повече общо с това как представяме информацията, а не с това, което казваме. Тази максима се опитва да гарантира, че не сме прекалено двусмислени или неясни по време на разговор. Например, вместо да използваме израза „човекът, с когото Мария живее“ е по-добре да кажем „съпругът на Мария“.

Максима на връзката

Последното от правилата на Грайс е максимата на връзката, която изисква от нас да допринесем за разговора. Така че, ако някой ни попитам за пътуването ни до Бермудите, разбираемо е да очаква от нас да кажем нещо за живота на тропическите острови, а не какво сме приготвили за вечеря. Това не означава, че не можем да сменим темата на разговор, а че трябва да отговаряме по подходящ начин на запитванията на другите.

>>> Най-важното, което трябва да знаем за добрата комуникация

Спазване на правилата

Интересното е, че все още се придържаме към принципа на сътрудничество и максимите, дори когато участваме в дискусии без сътрудничество, като например в съдебната зала или в спор. Защо? Защото, за да водим разговор, трябва да има правила, които ни помагат да разгадаем казаното от другите.

Тези правила са и причината да се ядосваме, когато установим, че са били нарушени, а не пренебрегнати, както когато някой откровено лъже или ни спестява важна за нас информация (като неискрен търговец, който пропуска важни факти за политиката за връщане).