Бедните се манипулират по-лесно

Когато се обсъжда бедността, често се говори за произхода й. Естествено е да търсим причините, довели до бедност, в лошия самоконтрол. Дейвид Брукс от „Ню Йорк Таймс“ си позволява да твърди, че липсата на добродетели е причината бедните да са такива. Медиите и политиците ни заливат с информация, която на подсъзнателно ниво носи убеждението, че бедните хора не добиват средства, защото не са достатъчно стойностни и най-лошото е, че обществото се поддава.

Социумът обвинява безпаричния в лош избор и отдава на това причините за бедността му. Да, лошите решения може да са фактор в бедността. Но само защото някой прави неправилни стъпки не значи, че му липсват ценни качества и добродетели. Напротив, изследванията откриват разнообразие от напълно разумни причини, поради които бедните хора правят своите избори. Тези причини ясно обясняват как един умен, високо морален човек може да бъде заловен в капана на бедността. Когато няколко поколения затънат в крайна бедност и обществото постоянно ги притиска, има последствия. Те намалят самоконтрола на личността и могат да бъдат описани (съответно локализирани и избягвани).

Погледнато в по-широк план се оказва, че бедността, водеща до по-нисък самоконтрол, отколкото би бил при същите индивидуални качества и друго финансово състояние, е не само социално явление. Ниският самоконтрол на човека го прави много по-лесен за политическа, финансова и социална манипулация.

Бедността влияе на мисленето ни

При нормални условия мозъците ни са способни на великолепни съждения в областта на абстрактното мислене. Но в дълготрайните неблагоприятни условия целият капацитет на ума работи, за да се справи с основни за оцеляването задачи, които често изключват абстрактното мислене, науката и изкуствата. В природата е неразумно да се хаби ценен умствен ресурс в мислене за висша математика, когато няма какво да се яде. Според проучвания, правени в крайно бедни групи, живеещи под прага на бедността поколения наред, IQ-то на внуците спада със средно 13 точки, като трябва да имаме предвид, че интелигентността има пряко значение за самоконтрола и евентуалните успехи.

Бедността пречи на образователните процеси

Самоконтролът може да бъде преподаван - все пак повечето поведения в нашия живот приемаме от чужд пример. Децата се справят по-добре самостоятелно в образованието си, когато родителите ги учат да решават проблемите си сами и да участват във вземането на решения. Този вид ангажименти отнема време, а финансово бедните хора много често влагат цялото си време за печелене на средства, с които да подпомогнат домакинството. Ние не сме само финансово бедни, а и „бедни на време“. Семейните фактори - грижата за емоциите, стимулиране на самоконтрола и обучението, са основни за умственото развитие.

Освен това, съществува зависимост между фактора "живот в беден, опасен квартал" и даването на възможност на децата за висока автономия (която би била опасна в подобна среда). По-малко опасните квартали предоставят повече свобода за взимане на решения и самостоятелност на по-заможните деца, без да са предпоставка за злополуки. В резултат бедните, работещи родители са възпрепятствани да дадат пример за самоувереност на своите деца, чрез предоставянето на автономност.

С всяко поколение бедност идеята за самостоятелно, спокойно вземане на решения става все по-мъглява, защото бедността отнема от родителите възможността да отделят достатъчно внимание на децата си. Това влошава обучителните процеси и пречи на формалното образование, без което е трудно да се измъкнеш от безпаричието.

Бедността попарва градивния поглед към бъдещето

Самата дефиниция за самоконтрол е изборът на поведение, което благоприятства дългосрочните резултати спрямо краткосрочните награди. Но защо се притеснявате за утре, ако не знаете, как ще оцелеете днес?

Изследванията подкрепят тази идея, показвайки, че бедните хора са по-фокусирани върху настоящите нужди и са склонни да влагат пари основно в храна и комунални услуги. Работата за бъдещи постижение изисква доверие, че ще имаме възможност и време да стигнем до тях. Нестабилността на живота в бедност, не дава увереност за дочакване на бъдещи постижения, което намаля желанието за отлагане на настоящи награди в името на по-големи бъдещи блага и намаля самоконтрола. Може би това е една от основните причини хората да са склонни да продадат гласа си (печелейки краткосрочни облаги), вместо да гласуват по съвест (и да променят изцяло бъдещето си).

Със здрава работа може и да не се измъкнем от бедността, но ще влошим здравето си

Измъкването от бедността не е лесно. Многото наши сънародници, работещи извън страната, го доказват. Извънредният труд се изисква от хората под прага на бедност, за да успеят да свържат двата края. Бедните деца, които се справят добре в училище и извънкласна дейност, по-често имат здравословни проблеми, отколкото децата на така наречената „средна класа“. Скорошно научно изследване получава резултати, гласящи, че юношите от бедни семейства с по-висок самоконтрол, действително са по-стари на молекулярно ниво, отколкото тези с по-нисък самоконтрол. Поради нуждата от постоянно полагане на усилия тялото, нервната и имунна системи се изморяват и започват да работят по-зле, което в крайна сметка влошава психическото здраве също, колкото и физическото.

Бедността ограничава представата ни за възможностите, които ни заобикалят

Вярата в собствените способности е наречена от психолозите „самоефикасност“. Важен източник на тази вяра е наблюдението на околните и постигане на подобни резултати. Бедността обаче, предоставя еднородни модели. Така че децата, израснали в бедно обкръжение, масово нямат модел на поведение, които да следват, за да се измъкнат от бедността.

Липсата на ясна представа за собствените възможности отнема смелостта на талантливите и дава смелост на нахалните, като това е изключително удобен модел за социално манипулиране.