Как да спрете да се сравнявате с другите и да бъдете много по-щастливи

Един от най-лесните начини да се почувстваме зле е като се сравним неблагоприятно с другите. За съжаление, често се изкушаваме да го правим – сравняваме се с хора, които са постигнали повече в живота от нас, които са по-привлекателни, печелят повече пари или имат повече приятели във Facebook. Тези сравнения правят самочувствието ни на пух и прах, пораждат изобилие от негативни мисли и емоции, като завист и ревност, и могат да доведат до стрес, безпокойство и депресия.

>>> Брене Браун за социалното сравнение и как да не го допускаме

Теория за социалното сравнение

За основоположник на теорията за социалното сравнение се счита един от пионерите в социалната психология – Леон Фестингър. През 1954 година той публикува анализи и изводи от свои изследвания върху поведението на хората. Именно тази статия полага и основите на Теорията за социалното сравнение. Според Фестингър хората имат нужда да се сравняват, от което следва да се заключи, че социалното сравнение е мотивирано поведение (съзнателно поведение). Други опорни точки на теорията са:

• Хората се сравняват с други хора, когато не разполагат с достъпни за тях стандарти за сравнение.
• Хората се сравняват с тези, които приличат на тях.

Според Теорията на Фестингер сравнението с други хора е:

• начин за опознаване на личния Аз;
• поредица от мисловни стъпки, които водят до отговора какви сме ние като личности.

За да се освободим от навика да се сравняваме с другите, трябва да осъзнаем две важни неща:

• Негативното социално сравнение съдържа елементи на нарцисизъм

Когато искаме да изглеждаме като някого или да имаме нещата, които има той, ние се концентрираме върху определени неща – не искаме целия му живот, а само идеализираните от нас аспекти от личността или живота му. Само по себе си идеализираното ни възприятие за другия носи нарцистични елементи.

Хубаво е да осъзнаете, че дори тези, с които се сравнявате, не са 100-процентово съвършени, ето затова, когато прекарате време със своите „герои” или „идоли”, разбирате, че дори хората, които идеализирате, имат своите слабости, недостатъци, трудности и проблеми точно както всички останали.

• Сравнително лесно е да преминете от идеализиране към хуманизиране

Например, може да искате да имате перфектната кариера и огромните печалби на вашия мениджър или страхотната визия на ваша позната, или прекрасната романтична връзка на ваша колежка.

Сравняването с тях може да ви накара да се почувствате неуспели, нещастни и неудовлетворени от живота си. Но когато погледнете на нещата по-обективно, ще си дадете сметка, че мениджърът ви има невероятна кариера и печалби, но и здравословни и семейни проблеми, а познатата ви, макар и толкова красива, е с ниско самочувствие и неуверена в себе си, а колежката ви е преживяла много болезнен развод и още куп неприятни моменти, преди да намери щастието с новия си партньор.

>>> Защо сравнението с другите ни прави нещастни и как да излезем от този капан

Балансираната и обективна гледна точка помага да осъзнаем, че и другите са човешки същества със свои собствени проблеми и изпитания.

Буда ни напомня, че четирите обстоятелства в живота, които причиняват страдание, са: раждането, старостта, болестта и смъртта. Никой, независимо колко мощен, успешен, богат или приказен изглежда отвън, не може да избяга от тези истини. Те правят всички хора равни. Всичко останало се свежда до ценности, заради които нашето кратко съществуване на тази земя да си заслужава: самоприемане, качествени взаимоотношения и смислена цел на живота. Способността да реализираме всяка една от тези ценности не идва нито с постиженията и привилегиите, нито със социалния статус или материалните придобивки. Силата и всички отговори са в самите нас.