Усещането за социалния ни статус в обществото влияе на нашето здраве

Какъв смятате, че е вашият социален статус? Отговорът на този въпрос може да повлияе не само на психичното, но и на физическото ви здраве.

„Забелязахме, че социалното сравнение се отразява на здравето на човека. Не става въпрос само за притежания и вещи, а и за собственото усещане за това къде се намира той в социалната йерархия“, разказва Джени Къндиф, асистент по психология в университета в Алабама.

Учените продължават да търсят причините за връзката между двете. В някои проучвания има доказателства, че ниският субективен социален статус (SSS), или самооценка на мястото в социалната стълбичка, води до повече здравословни проблеми.

Последствия от ниската самооценка за социалния статус върху здравето

Мета анализ, проведен през 2016 г. и публикуван в медицинското списание „BMJ Open“, обхваща девет изследвания и заключава, че хората, които смятат, че заемат по-ниско стъпало в социалната йерархия, по-често страдат от заболявания като исхемична (коронарна) болест на сърцето, високо кръвно налягане, диабет, затлъстяване и висок холестерол в сравнения с тези, които смятат, че имат висок социален статус.

Принцип на седемте фактора за сърдечно здраве

Проучване върху испаноговорящи доброволци, проведено през август 2021 г., което е публикувано в списание „Journal of the American Heart Association“, разкрива, че хората, които имат усещането, че са в добро социално положение спрямо останалите, много по-рядко страдат от сърдечносъдови нарушения. Изчисленията се базират на принципа на „Седемте фактора“* („Life's Simple 7“), които според Американската асоциация по сърдечно здраве са от ключово значение – тютюнопушене, физическа активност, начин на хранене, ИТМ, кръвно налягане, холестерол и нива на глюкозата. Учените използват и 10-степенната скала на МакАртър за субективния социален статус (MacArthur Scale of Subjective Social Status).

Субективният и обективният социален статус се различава един от друг по това, че първият се определя от личното възприятие на човека, а вторият - от доход, образователна степен, заетост и други измерими фактори.

Хората с висок социално-икономически статус традиционно са в по-добро здравословно състояние поради няколко обясними причини: повече пари, достъп до качествено здравно обслужване, добре устроени квартали и други обстоятелства, които са определяни като социални детерминанти на здравето.

Защо тогава субективната преценка за социалния ни статус също оказва влияние? Според Къндиф причината е стресът.

Социалното сравнение поражда тревожност

„Социалните сравнения пораждат тревожност. Ако психичното ни здраве е разклатено, физическото също страда“, добавя психологът.

Хроничният стрес може да предизвика покачване на кръвното налягане, което увеличава риска от инфаркт и инсулт. Много често подложените на напрежение хора усвояват навици, които вредят на здравето им – пушат по-често, хранят се непълноценно, спят по-малко, преяждат или започват да водят застоял начин на живот.

Прочетете още:

• Сравненията в социалните мрежи са особено токсични за младите майки

Ролята на човешките взаимоотношения

Но, освен икономическите и материални предпоставки, които ги карат да имат ниска субективна оценка за социалния си статус, от значение са и взаимоотношенията им с останалите, смята Къндиф. „Мисля, че тази оценка не е случайна. Начинът, по който се отнасят с нас, говори много за социалното ни положение – дали ще доминират и ще ни контролират или пък ще бъдат враждебно настроени“, продължава тя.

Тази закономерност е в сила дори и за обществата, където материалните придобивки не играят толкова важна роля и хората не се различават твърде много по степен на финансово благополучие.

Изследване върху племето цимане в Боливия

Антропологът Кристофър фон Руеден от училището по лидерство към университета в Ричмънд провежда изследване върху племето цимане в Боливия, в което ловците и фермерите притежава приблизително еднакви материални богатства, но се различават по политическото си влияние. Екипът на Руеден открива, че мъжете с повече власт са с по-ниски нива на кортизол – хормонът на стреса, който е причина за множество здравословни проблеми, и по-рядко страдат от респираторни инфекции.

Според антрополога усещането, че не може да упражнява контрол, предизвиква стрес в човека, който, заедно с ниската оценка на субективния социален статус, го кара да избягва далечната перспектива в живота си и да мисли само за непосредствената награда и удовлетворение. В тези случаи той прави погрешни избори, които се отразяват негативно на здравето му.

Но експертите предупреждават, че изкачването в социалната йерархия се случва много по-лесно на думи, отколкото на практика. За целта е нужно не само да се заличат големите различия между хората, но и да се сформират повече групи за взаимопомощ. Къндиф смята, че е много важно също така да изместим фокуса върху самите себе си. „Вместо да се сравняваме с останалите, е по-добре да погледне навътре, в себе си, и да си кажем: „Имам достатъчно. Аз имам стойност, дори в случаите, когато не притежавам много материални блага“, продължава тя.

И завършва с мисъл, която е приписвана на не една известна личност: „Социалното сравнение краде радостта от живота ни.“

* Lissette M. Piedra, Flavia C. D. Andrade, Rosalba Hernandez, Krista M. Perreira, Linda C. Gallo, Hector M. González. Association of Subjective Social Status With Life's Simple 7s Cardiovascular Health Index Among Hispanic/Latino People: Results From the HCHS/SOL. Journal of the American Heart Association. 2021.