Начало Психология Поведенческа психология Поведенчески и емоционални проблеми Високата тревожност и ниската толерантност към фрустрация

Високата тревожност и ниската толерантност към фрустрация

Високата тревожност и ниската толерантност към фрустрация - изображение

"Помощ, тревожността ми е извън контрол. Откъде да започна, за да се успокоя?" – въпрос, от който хората се интересуват твърде често.

Разбираемо, предвид многобройните съвети, които ни се предлагат отвсякъде. Трябва ли да практикуваме дълбоко дишане или пълна осъзнатост, да броим до 10 или да броим благодарностите си, да мислим за притесненията или за розовите еднорози? Въпреки че няма подход, който да е универсален, малцина биха отрекли, че да се научим да не реагираме на всичко е добро начало.

Ще бъдете две крачки напред, знаейки, че тревожността е всъщност прекалена реакция на съдържанието на вашите притеснения и недостатъчна реакция на решаването на проблемите.

Уви, има голяма разлика между това, което знаем, и това, което правим.

Независимо дали страдате от паническо разстройство, генерализирана тревожност или социална фобия, ключът към забавянето и успокоението на ума и тялото ви е да се научите да толерирате чувството на неудовлетвореност (фрустрацията).

Толерантността към фрустрация е способност да преодоляваме препятствията и да издържаме на стресови събития. Ниската толерантност към фрустрация възниква, когато целево ориентирано действие се забави или осуети. Последващото чувство е недоволство от неудовлетворени нужди или неразрешени конфликти.

Ако това звучи познато, то знайте, че не сте сами. Импулсивната реакция с чувство на фрустрация е често допускана грешка от тревожните индивиди. Когато сме притеснени, ние сме предразположени към по-интензивен отговор на проблемни събития.

Проучване на Frontiers of Psychology установява, че темпераментните различия играят роля при справянето със стресови ситуации. Субекти с ниска толерантност към възбуда показват повишено активиране на структурите в мозъка, участващи в обработката на субективните ефекти на стреса. 

За да се чувствате по-малко възбудени от стреса, трябва да приемете, че проблемите са част от живота. Това ви позволява да се откажете от идеята, че нещо не е наред, ако се чувствате нещастни. Приемане означава да знаете, че чувствата са циклични, и понякога това е единственият начин да се отървете от неприятните емоции.

Всъщност, ако импулсивно избягвате дискомфорта, звучи парадоксално, но вие удължавате психическото си напрежение. Например, непрекъснатото изпращане на текстови съобщения на партньора по време на момичешка вечер няма да го накара да реагира по-бързо. Това поведение всъщност може да ви спечели етикета на ревниви и контролиращи. Или "необвързани", ако не започнете да действате по различен начин.

Ето 10 въпроса, които да си зададете следващия път, когато прибързаното поведение заплашва да наруши психическото ви здраве:

  1. Какво се опитва да ми каже тялото ми?
  2. По скалата от 1 до 10 колко точно съм ядосан/а?
  3. Какво би станало, ако не се предам на тези чувства и реша да седна за пет минути и да приема този дискомфорт?
  4. Мога ли да затворя очите си и да упражнявам бавно дълбоко дишане, докато се почувствам по-спокоен/а и по-контролиран/а?
  5. Има ли друг начин да се види тази ситуация, за да придобие по-реалистична перспектива?
  6. Ако реагирам сега, ще използвам ли рационалната си мисъл или импулсивната и ирационалната?
  7. Моето поведение съответства ли на моите ценности?
  8. Трябва ли тази ситуация да бъде решена сега или е възможно да почака 24 часа, докато не взема решение?
  9. Отлагам ли, защото не искам да се справя с този проблем?
  10. Дали тези решения са отговорни или ще изпитам съжаление след това?

Толерантността към фрустрация е заучено поведение, което може да бъде засилено с осъзнато внимание, време и търпение (три неща, с които тревожните хора трудно се справят!). Въпреки че автоматичната реакция на тревожността за облекчаване на страданието е силна, не е нужно да реагирате на всичко. Нека цитираме Стивън Р. Кови: "Между това, което се случва с нас, и КАК реагираме на това, което се случва с нас, съществува пространство. В това пространство се крие свободата и силата ни да избираме." Чувството на изтощение е избор.

По статията работи: Елиза Трайкова

Източник: psychologytoday.com

Снимка: everydayhealth.com

Още по темата:

5.0, 1 глас

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияПсихологияАлтернативна медицинаЗдравни съветиЛайфстайлНовиниЛюбопитноСпортЛеченияБотаникаТестове