Високата тревожност може да се дължи на ниската толерантност към фрустрация

Какво да предприемем, когато тревожността ни е извън контрол? Трябва ли да практикуваме дълбоко дишане или пълноосъзнатост, да броим до 10 или да направим бърз списък наум с нещата, за които сме благодарни, да мислим за притесненията си или за розовите еднорози?

Въпреки че няма подход, който да е универсален, малцина биха отрекли, че да се научим да не реагираме на всичко е добро начало.

Уви, има голяма разлика между това, което знаем, и това, което правим.

Независимо дали страдате от паническо разстройство, генерализирана тревожност или социална фобия, ключът към успокоението на ума и тялото ви е да се научите да толерирате чувството на неудовлетвореност (фрустрацията).

>>>  На какво се дължи тревожността

Толерантността към фрустрация е способност да останем силни в ситуации на стрес или висока тревожност

Ниската толерантност към фрустрация възниква, когато целево ориентирано действие се забави или осуети. Последващото чувство е недоволство от неудовлетворени нужди или неразрешени конфликти.

Ако това звучи познато, то знайте, че не сте сами. Импулсивната реакция при чувство на фрустрация е често срещана при тревожните хора. Когато сме притеснени, ние сме предразположени към по-интензивен отговор на проблемни събития.

Проучване на "Frontiers of Psychology" установява, че различията в темперамента играят важна роля при справянето със стресови ситуации. Субекти с ниска толерантност към възбуда показват повишено активиране на структурите в мозъка, участващи в обработката на субективните ефекти на стреса.

За да се чувствате по-малко изнервени при стрес, трябва да приемете, че проблемите са част от живота. Това ви позволява да се откажете от идеята, че нещо не е наред, ако се чувствате нещастни. Приемане означава да осъзнаете, че чувствата са циклични и понякога това е единственият начин да се отървете от неприятните емоции.

>>> Заменете фрустрацията с благодарност

Всъщност, ако импулсивно избягвате дискомфорта, звучи парадоксално, но вие удължавате психическото си напрежение. Например ожесточеното атакуване на партньора с текстови съобщения, когато е излязъл с компания, няма да го накара да реагира по-бързо. Това поведение всъщност може да ви спечели етикет на ревниви, контролиращи или "необвързани", ако не започнете да действате по различен начин.

Ето 10 въпроса, които да си зададете следващия път, когато прибързаното поведение заплашва психическото ви здраве:

1. Какво се опитва да ми каже тялото ми?
2. По скалата от 1 до 10 колко точно съм ядосан?
3. Какво би станало, ако не се дам на тези чувства, а реша да поседна с тях за пет минути и да приема този дискомфорт?
4. Мога ли да затворя очите си и да упражнявам бавно дълбоко дишане, докато се почувствам по-спокоен?
5. Има ли друг начин да се погледне на тази ситуация, за да придобие по-реалистична перспектива?
6. Ако реагирам сега, ще използвам ли рационалната си мисъл, или ще съм импулсивен, и ирационален?
7. Моето поведение съответства ли на моите ценности?
8. Сега ли трябва да бъде изяснена тази ситуация, или е възможно да почака 24 часа, когато ще бъда в състояние да взема балансирано решение?
9. Дали не отлагам, защото не искам да се справя с този проблем?
10. Добре обмислено ли е решението, което вземам, или ще съжалявам след време за прибързания си ход?

Толерантността към фрустрация е заучено поведение, което може да бъде засилено чрез осъзнато внимание, време и търпение (три неща, с които тревожните хора трудно се справят). Въпреки че автоматичната реакция на тревожността с цел облекчаване на страданието е мощна, не е нужно да реагирате на всичко. Нека цитираме Стивън Р. Кови: "Между това, което се случва с нас, и КАК реагираме на това, което се случва с нас, съществува пространство. В това пространство се крие свободата и силата ни да избираме."