На какво се дължи тревожността

Тревожността е онова очакване да се случи нещо болезнено, унизително и гадно, което те преследва, когато си притеснен. Тя се различава от страха с това че страховете са конкретни и преодолими по пряк начин. Страхът има ясна причина и при сблъсъка с него виждаш и посочваш подбудите, които те притесняват. Тревожността от своя страна те дебне иззад ъгъла. Тя не се влияе от разумните доводи, които околните ти повтарят, тя е неизвестност.

Склонни към тревожност са хората:

• oтгледани от тревожни родители;
• преживели насилие;
• с посттравматични стресови симптоми;
• свръхсензитивните (силната емоционална емпатия, може да доведе до повишена тревожност);
• преживели хронични заболявания и дълго болнично лечение;
• отглеждани в социална институция;
• зависими към алкохол и стимуланти;
• в третата възраст (особено загубилите близки роднини);
• децата (поради факта, че не познават добре възможните последствия от действията си).

Дори да не попада в изброените групи човек може да развие симптоми на тревожност поради пребиваването в ситуация, държаща го в неизвестност и с възможен негативен изход.

Докъде води тревогата?

Проблемът на високата тревожност е, че често тя води със себе си:

• главоболие;
• болки във врата;
• безсъние;
• лош сън;
• нервничене без ясна причина;
• треперене, потене (и повечето психосоматични симптоми, носени от страха);
• желание за контрол над всичко (с усещане, че контрола не е достатъчен).

Основният проблем на тревожността е, че за разлика от страха (предизвикан от стимули), тя може да ни придружава целодневно и да се увеличава до степен, в която се превръща в разстройство и паническа атака.

Когато съзнаете, че изпитвате притеснение, без видима и ясна причина, когато сте нащрек през твърде голяма част от деня, когато живеете с мисълта, че отвсякъде ви дебне нещо нежелано, можете да разпознаете симптомите на тревожност.

Човекът със симптоми на тревожност често оплаква съдбата си и приема всяка малка загуба или ощетяване като част от тъжен низ злополучия, които без наличието на тревожност дори не би свързал едно с друго.

Засилващи тревогата фактори

Тревожността нерядко върви в комплект с други характеристики на личността. Най-често пониженото самочувствие се залепя за идеята, че не можем да се справим и се опитва да срине спокойствието ни.

Демонизирането на средата и околните също играе роля – да очакваме обкръжението винаги да е неблагоприятно и околните винаги да имат тъмни мотиви, това няма да ни направи нито по-подготвени, нито по-спокойни.

Липсата на смисъл – анализът на проучените случаи води до извода, че ако човек не е открил причината, осмисляща съществуването му, е много по-вероятно да е в постоянно очакване на негативи. Щом човекът е открил целта на живота си, то се е ориентирал и за пътя, така че приема възможните отрицателни влияния като препятствия, а не като трагедии.

Важно е да се знае, че симптомите на тревожност могат да бъдат преодолени, особено ако човекът е готов да вложи енергията, изливана в тях, в някаква градивна дейност.

Снимка: unsplash.com