На какво се дължи тревожността

“Не зная от какво ме е страх. Просто зная, че всеки момент ще се случи нещо неприятно”. Това е един от най-ярко изразяващите тревожност цитати.

Тревожността е онова очакване да се случи нещо болезнено, унизително и гадно, което те преследва, когато си притеснен. То се различава от страха, с това че страховете са конкретни и преодолими по пряк начин. Страхът има ясна причина и при сблъсъка с него виждаш и посочваш подбудите, които те притесняват. Тревожността от своя страна те дебне иззад ъгъла. Тя не се влияе от разумните доводи, които околните ти повтарят, тя е неизвестност.

Склонни към тревожност са хората:

- Отгледани от тревожни родители;

- преживели насилие;

- с посттравматични стресови симптоми;

- свръхсензитивните (силната емоционална емпатия, може да доведе до повишена тревожност);

- преживели хронични заболявания и дълго болнично лечение;

- отглеждани в социална институция;

- зависими към алкохол и стимуланти;

- в третата възраст (особено загубилите близки роднини);

- децата (поради факта, че не познават добре възможните последствия от действията си).

Дори да не попада в изброените групи, човекът може да развие симптоми на тревожност поради съществуването в ситуация, държаща го в неизвестност и с възможен негативен изход.

Докъде води тревогата?

Проблемът на високата тревожност е, че често тя води със себе си:

- главоболие;

- болки във врата;

- безсъние;

- лош сън;

- нервничене без ясна причина;

- треперене, потене (и повечето психосоматични симптоми, носени от страха);

- желание за контрол над всичко (с усещане, че контрола не е достатъчен).

Основният проблем на тревожността е, че за разлика от страха (предизвикан от стимули), тя може да ни придружава целодневно, и да се увеличава до степен, в която се превръща в разстройство и паническа атака.

Когато съзнаете, че изпитвате притеснение без видима и ясна причина, когато сте нащрек през твърде голяма част от деня, когато живеете с мисълта, че отвсякъде ви дебне нещо нежелано можете да разпознаете симптомите на тревожност.

Човекът със симптоми на тревожност често оплаква съдбата си и приема всяка малка загуба или ощетяване, като част от тъжен низ злополучия, които без тревожността дори не би свързал едно с друго.

Засилващи тревогата фактори

Тревожността нерядко върви в комплект с други характеристики на личността. Най-често пониженото самочувствие се залепя за идеята, че не можем да се справим и се опитва да срине спокойствието ни.

Демонизирането на средата и околните също играе роля – да очакваме обкръжението винаги да е неблагоприятно и околните винаги да имат тъмни мотиви, това няма да ни направи нито по-подготвени, нито по-спокойни.

Липсата на смисъл – анализа на проучените случаи е довело до извода, че ако човек не е открил причината, осмисляща съществуването му е много по-вероятно да е в постоянно очакване на негативи. Щом човекът е открил целта на живота си, то се е ориентирал и за пътя, така че приема възможните отрицателни влияния като препятствия, а не като трагедии.

Важно е да се знае, че симптомите на тревожност могат да бъдат преодолени, особено ако личността е готова да вложи енергията, изливана в тях в някаква градивна дейност.

Автор: Станислава Тонева

Снимка: tentantes.com.br