Възрастта сбръчква кожата, но липсата на ентусиазъм сбръчква душата

Ентусиазмът е енергията, която ни води по пътя към щастието; страстта да правим това, което наистина ни мотивира и което обичаме. Пълното изживяване на тази мощна енергия предполага поддържане на обнадеждаващо отношение и отвореност към всичко, което ни се предоставя. 

В ежедневието си ние започваме да се чувстваме удобно, да се адаптираме към рутината си, създавайки монотонност. Това води до комфортна мотивация, а не такава, която ни дава най-мощната енергия и наградите, които ни свързват по друг начин с живота.

Когато сме деца, ние имаме тази естествена способност да ценим това, което обичаме, както и способността да се пазим от това, от което се страхуваме. Ние изследваме, впечатляваме се и се вълнуваме естествено от простички неща. С възрастта започваме да губим тази способност, въпреки че за щастие не всичко е загубено!

Да живеем с ентусиазъм

Да живеем с ентусиазъм не е нещо, което идва естествено или което се определя генетично; напротив, това е отношение и като такова предполага учене. Моделите на поведение, които сме имали през детството, имат силно влияние, значителна тежест във връзка с това как виждаме света.

Случвало ли ви се е да наблюдавате как вашите родители се отнасят към света? Възможно е да сте успели да се дистанцирате от начина, по който те се позиционират в реалността, но това неизбежно ви е повлияло. С възрастта ние ставаме много наясно с решенията, които вземаме, за да се изправим пред нещата по един или друг начин.

Да живеем с ентусиазъм означава да изберем да изследваме, да се надяваме, да се отворим към емоциите и способността да експериментираме. Смятате ли се за ентусиазиран човек? Ако е така, със сигурност виждате всичко около себе си по специален начин; наблюдавате детайлите и поспирате, за да изживеете и да се наслаждавате на малките неща, които животът ви носи.

Откъсване от скептицизма

Нагласата на ентусиазма ни позволява да се откъснем от оплакванията, негативизма и скептицизма. Позиционирайки се в по-обнадеждаваща визия, виждаме свят, пълен с възможности, с по-широка перспектива. Неминуемо вярваме, че сме способни да постигнем всичко, което сме си поставили за цел.

Вярата в себе си ни кара да използваме ресурсите, необходими за справяне с всякакви неблагополучия. Това е във връзка с теорията на Алберт Бандура за самоефективността, която прави препратка към схващането, че човек трябва да вярва, че може да постигне нещо.

Но как да се мотивираме, как да затвърдим вярата си, че можем да постигнем мечтите си? На първо място, като не забравяме, че мотивацията произтича от нашите убеждения, от очакванията, които имаме за това, което сме способни да постигнем чрез собствените си усилия. Това означава също да се позиционираме в реалността, да стъпим на земята, за да обмислим различни гледни точки и да оценим ситуацията според ресурса, с който разполагаме.

Да се учим от ентусиазма

Както казахме по-горе, ентусиазмът е начин да виждаме живота, отношение, което ни помага да се мотивираме и да се изправим пред ситуациите, които ни се разкриват. Можем да се научим да бъдем ентусиазирани, въпреки че това също е нещо, което може да бъде дълбоко вкоренено в нашата личност.

Приемайки всеки опит и урок като нещо, което ни помага да растем, можем да развием отношение на ентусиазъм към всичко около нас; по-позитивна версия за неблагополучието и затрудненията, така че да можем след това да формираме взаимоотношения, базирани на мотивация.

Ентусиазмът също има много общо с нашата способност да обичаме, тъй като предполага да копаем по-дълбоко в красотата, която се крие във всичко, което ни се случва. Големите постижения на човечеството се дължат на ентусиазма, на силата и желанието, които ни тласкат да откриваме, и да се оставим да бъдем изумени.

Нека се учим от децата; нека се научим да изпитваме ентусиазъм и желание чрез откриване.