Да бъдеш лош за нечие добро – редно ли е

Да си представим следната ситуация: важен за нас човек губи време и не започва да се подготвя за важен изпит. Ако се провали на изпита, няма да бъде приет в университет, което наистина е сериозно. Ако видим, че положителният ни подход не върши работа, сме готови да сменим рязко тактиката. Готови сме да накараме приятеля си да се почувства зле, да се притесни и да се уплаши, и така да започне да се подготвя за изпита.

Понякога ни се струва, че единственият начин да помогнем на някого е като бъдем жестоки или се държим ужасно – стратегия, която кара човек да се чувства виновен и прегрешил.

Изследване, проведено от учени в университета „Liverpool Hope“ във Великобритания, хвърля светлина върху случващото се в подобна ситуация. Обикновено ние, хората, отъждествяваме положителните емоции с положителни последици, което е подкрепено и от немалко проучвания във времето. Много от тях имат за предмет междуличностната регулация на емоциите – това е начинът, по който човек може да промени или повлияе на емоциите на друг. В тези изследвания се акцентира върху положителните чувства и необходимостта да се разсеят отрицателните.

В другата крайност са проучванията, според които да предизвикаш лоши емоции в някого може да се окаже полезно: гневът е полезен, когато се сблъскаш с измамник, а наранявайки нечии чувства можеш да нахъсаш човека да се справи блестящо в игра или състезание.

Условия, които определят жестокостта като добронамерена

Екип от психолози, ръководени от Белен Лопез-Перез (Belen Lopez-Perez), решават да обърнат внимание на често срещаните случаи, когато човек използва жестокостта за алтруистични подбуди. За да потвърдят съществуването на подобен феномен, те твърдят, че са необходими три основни условия: мотивацията да предизвикаме негативни емоции в някого трябва да има алтруистичен характер; въпросните негативни емоции трябва да му помагат да постигне конкретна цел; човекът, който причинява болка трябва да изпитва емпатия към отсрещната страна.

Експериментът с видео играчите

За да анализират така нареченото „причиняване на болка с алтруистични подбуди“, психолозите включват в свое проучване 140 възрастни и им казват, че всеки от тях ще играе компютърна игра заедно с друг, анонимен човек. Обещана им е награда от 50 паунда под формата на ваучер. В действителност опонент няма. Преди започването на играта участниците са помолени да прочетат собственоръчно написано лично послание от въображаемия друг играч, в което той споделя за тежка раздяла с интимния си партньор. Някои от участниците трябва да се поставят на негово място, а други – да се дистанцират от прочетеното, като така се повлиява степента им на емпатия към него.

Участниците в експеримента играят две видео игри: в едната трябва да убият колкото се може повече „врагове“ (конфронтация), а в другата – да избягат от стая, пълна със зомбита (бягство).

След като играят сами в продължение на 5 минути, играчите са попитани как биха представили естеството на игрите на своите опоненти. Онези, които са изпитали емпатия към опонента си, смятат, че би било добре другият играч да се почувства ядосан в първата игра с „убийствата“ и уплашен във втората – със зомбитата. И в двата случая така се предполага, че опонентът ще има по-големи шансове да спечели наградата ваучер.

Заключението от направеното изследване е, че много по-често човек се държи лошо с някого, за да му помогне, ако изпитва емпатия към него. И още нещо, което е по-изненадващо - използването на такава тактика не е случайно. Във видео играта с убиването на врагове, участниците, които изпитват силна емпатия, избират музика и изображения, които пораждат гняв. В играта със зомбитата избират такива, които събуждат страх. И в двата случая подобни странични ефекти подтикват играча към победа.

Интуицията ни подсказва коя е най-ефективната негативна емоция

Накратко казано, хората интуитивно имат много точна преценка за това коя негативна емоция ще бъде най-силният мотиватор. През цялото време действията на играчите са продиктувани от абсолютен алтруизъм: те решават да събудят отрицателни емоции в опонента си, които биха били полезни за неговото добро представяне в играта, макар да е в техен ущърб.

Остават много въпроси по темата. Дали подобен феномен се наблюдава и при децата и подрастващите? Ако не, кое води до появата му в зряла възраст? Какви стратегии използват хората в реалния живот, за да накарат другите да се почувстват зле? В експеримента по-горе участниците не се познават помежду си. Дали ще е различно, ако в реалния живот те обаче са близки приятели или роднини?

„Пътят към ада е постлан с добри намерения“

Има още един ключов въпрос: съществуват ли граници, които не бива да бъдат прекрачени? Дали в един момент напълно добронамерените действия на алтруиста няма да причинят вреда? Възможно е да няма нужда от жестокост. Възможно е да грешим, че другият човек се нуждае от подобни негативни чувства, за да постигне дългосрочно благополучие. А и не е изключена и друга възможност - това, което  ние смятаме, че е трябва да постигне даден човек, всъщност да не е толкова важно и ценно за него.

Да се върнем към началото и нашия приятел, на когото предстои кандидатстване в университет. Нека си представим как той е приет след нашето подтикване и нахъсване, но след време разбира, че не това е неговият път. Има и друг възможен сценарий – приятелят ни е чувствителен и лесно раним. Да, той постъпва в университет, но се чувства нещастен и има ниско самооценка. А често така човек попада в пропаст от негативни чувства, които могат да го задушат.

Дори и да се окаже ефективно да бъдем груби и лоши, дали това е единствената ефективна стратегия? В експеримента с видео игрите участниците нямат възможност да събудят положителни чувства в опонентите, така че проучването в тази посока продължава. Сигурното е, че когато изпитваме съчувствие към околните, не само искаме да им помогнем, но и често ставаме жестоки към тях. Дали обаче такава добронамерена на пръв поглед жестокост би била приемлива, когато става въпрос за хората, които обичаме?