Въпросът, който трябва да си задаваме, преди да вземем решение за (почти) всичко

Всеки ден вземаме десетки или дори стотици решения. Повечето от тях са случайни и непоследователни, като например какво ще ядем за закуска или как да се облечем за работа. Но има такива, които могат да обърнат живота ни с главата надолу, да го променят или да ни направят повече или по-малко щастливи.

Начинът за вземане на решения варира при различните хора. Някои са наистина внимателни. Те винаги съставят списък с плюсовете и минусите, претегляйки всеки детайл на везната. Други следват интуицията си.

Емоционалната бездна: Рискът, когато собственото ни благополучие не е приоритет за нас

Всичко, което правим и не правим, оказва пряко влияние върху психичното ни здраве. Всяко решение, което вземаме и не вземаме, ни определя. Всеки следващ ден ние имаме възможност да вземем решения, които имат силата да допринесат за емоционалното ни благосъстояние или напротив, да го дестабилизират.

Проблемът е, че рядко сме наясно с въздействието на тези решения, а още по-рядко отделяме време за саморефлексия върху нивото на стрес, щастие, благополучие или неудовлетвореност в живота ни, породени от малките и големи решения, които вземаме.

Премахвайки благосъстоянието си от картината, ние рискуваме да вземем серия от „лоши“ решения, които да окажат кумулативен ефект, влошавайки нашия емоционален баланс. А в резултат на последното да изпаднем в последваща спирала от саморазрушителни решения, които да пораждат все повече стрес, безсилие, гняв или негодувание.

Когато вече сме в подобна спирала, едното решение води до другото (почти без да го осъзнаваме), плъзгайки се по инерция, бавно, но неумолимо към емоционалното дъно, без да сме съвсем наясно как сме стигнали до там.

Защо обикновено не даваме приоритет на душевното си благополучие

Причините са различни:

1. Защото не сме научени да даваме приоритет на емоционалния си баланс. Получили сме посланието - напълно погрешно, - че да мислим за себе си е егоистично.

2. Защото не ни е грижа достатъчно за душевното ни благополучие. Може би защото предполагаме - погрешно, - че емоционалният ни баланс е непромокаем и не може да бъде нарушен.

3. По навик, защото са ни учили, че има други по-важни фактори, които трябва да се вземат предвид, като пари или дълг.

Когато приоритетите са ясни, решенията са прости

Когато дадем водеща роля на психичното си здраве в списъка с плюсовете и минусите при вземането на решения, ние значително улесняваме този процес. Това ни предпазва от опасността да кажем „Да“ на нещо, само защото се чувстваме виновни или вярваме, че „трябва“ да го направим, когато в действителност това решение ни кара да се чувстваме зле, несъвместимо е с нашите нужди и предизвиква напълно ненужно емоционално напрежение.

Да помислим дали това, което предстои да предприемем, може да подобри психичното ни здраве, е вид компас, който да ни служи като ръководство за вземане от малки, ежедневни решения до по-големи и по-сложни. Полезен ли е този нов работен проект за психичния ми баланс? Полезни ли са тези отношения за психичното ми здраве? Полезен ли е този спор за вътрешния ми мир?

Наше право е да вземем предвид емоционалния си баланс, преди да вземем каквото и да е решение. Всъщност е добре да отделим време за разбор на всичките си ежедневни навици. Да се запитаме как те повлияват психичното ни здраве. Така ще открием кои поведения са ни от полза и кои е нужно да променим. Кои дейности подобряват емоционалното ми благополучие? Какво ме кара да се чувствам пълен с енергия и щастлив? Какво ме кара да се чувствам спокоен и релаксиран?

Тези простички въпроси могат да бъдат нашата маркировка "преди и след", защото ни помагат да предотвратим нервния срив, избягвайки всички онези неща, които ни изтощават емоционално. След това имаме властта да ги заместим с по-здравословни навици, които да ни карат да се чувстваме по-цялостни.

Разбира се, не става въпрос за изпадане в краен хедонизъм. Винаги има моменти, в които се налага да вземем трудни решения, които пораждат напрежение. Понякога, за да постигнем големите си цели или просто да помогнем на тези, които се нуждаят от помощ, трябва да пожертваме малко мир и спокойствие. Тези решения обаче не бива да се вземат лековато и автоматично. Нужно е те да бъдат съзнателни.

В подобен случай трябва да се запитаме: колко от душевното си благополучие съм готов да пожертвам? Без да губим поглед от факта, че да поставим психичното си здраве в центъра и да му придадем значението, което заслужава, означава да се погрижим за себе си и да се защитим. Защото, въпреки че не сме емоционално крехки, чрез отстъпки и отлагания, нашето психично здраве може да пострада.

Не забравяйте, че „ние не сме продукт на нашите обстоятелства, а продукт на нашите решения“, както пише Стивън Кови.