Когнитивно-поведенческа терапия – история и същност

Акценти:

Когнитивно-поведенческата терапия е краткосрочен, целенасочен психотерапевтичен метод, който използва практически подход за решаване на проблемите. Нейната цел е да промени моделите на мислене и поведение, които са в основата на психологическите проблеми, като по този начин се постига подобрение в емоционалното състояние на човека.

Как работи когнитивно-поведенческата терапия?

КПТ се прилага при различни психологически и поведенчески проблеми – от безсъние и междуличностни проблеми до злоупотреба с вещества, тревожност и депресия. Методът се основава на промяна на нагласите и поведението чрез анализ на мисли, образи и вярвания (т.е. когнитивните процеси на личността) и разбирането на тяхното влияние върху емоциите и реакциите.

Когнитивната терапия стъпва върху концепцията, че нашите мисли до голяма степен определят емоционалното ни състояние. Разстройства като депресията често произтичат от когнитивни изкривявания – погрешни убеждения за себе си и за света. 

Силата на този терапевтичен подход се крие в това, че предоставя на хората инструменти за разбиране и промяна на собствените мисловни модели, което води до трайно подобрение в качеството на живота им. Чрез разпознаване на когнитивните изкривявания и усвояване на нови начини за реагиране, хората могат да изградят по-реалистичен и позитивен поглед към себе си и света около тях.

>>> Когнитивно-поведенческа терапия: Значението на отрицателните мисли

Предимства на когнитивната терапия

КПТ може да бъде разглеждана като комбинация от когнитивна и поведенческа терапия:

• Когнитивната част акцентира върху значението, което придаваме на събитията и как мисловните ни модели се формират още в детството. 
• Поведенческата част се фокусира върху връзката между мислите, емоциите и действията и как тази връзка може да бъде променена.

Едно от основните предимства на когнитивната терапия е нейната краткосрочност – стандартният терапевтичен курс обикновено продължава между пет и десет месеца. По време на терапията клиентът и терапевтът работят съвместно за разпознаване на проблемите и изграждане на нови стратегии за справяне с тях.

Историческо развитие на когнитивно-поведенческата терапия

Разработена е през 60-те години на ХХ век от американския психолог и психиатър Арън Бек, който забелязва, че при много пациенти с депресия и тревожност психоаналитичният подход не дава задоволителни резултати. В хода на работата си той открива, че хората често водят вътрешен диалог, който значително влияе върху тяхното емоционално състояние. Например, клиент по време на сесия може да си мисли: "Терапевтът не ми казва почти нищо днес. Може би е разочарован от мен?". Тази мисъл може да доведе до безпокойство или гняв. Възприемането на алтернативна интерпретация – например "Може би просто е уморен" – може да промени емоционалната реакция.

Бек нарича тези автоматични мисли – кратки, често неосъзнати мисли, които възникват спонтанно и имат значително въздействие върху емоциите. Той открива, че когато пациентите се научат да разпознават и оспорват тези мисли, те могат значително да подобрят своето психично здраве.

Когнитивната терапия се основава на разбирането, че не самите събития ни разстройват, а значението, което им придаваме. Ако нашите мисли са прекалено негативни, те могат да формират изкривена представа за реалността.

Например, ако служител направи грешка на работа, той може да си каже: "Аз съм напълно некомпетентен." Това убеждение може да доведе до тревожност и ниско самочувствие. Ако не бъде оспорвано, то може да се превърне в самоизпълняващо се пророчество – служителят може да започне да избягва предизвикателства, което на свой ред ще засили чувството му за некомпетентност.

>>> КПТ техники: Третиране на мислите като предположения

КПТ помага на пациентите да идентифицират негативните мисловни модели и да ги заменят с по-обективни и реалистични интерпретации. В терапията този процес е известен като когнитивна рефрейминг техника и се прилага успешно при широк кръг от психологически проблеми.