Да простиш на себе си – крачка по пътя на личностното израстване

Акценти

Когато говорим за прошка, обикновено имаме предвид прошката, която даваме на другите. Философът Дъглас Стюарт пише, че да простим означава да пуснем негативните емоции, които изпитваме към човека, който ни е навредил, и да ги заменим с положителни.

Според много учени прошката носи и други ползи – освобождава ни от гнева, подобрява отношенията ни с околните и ни помага да загърбим миналото, за да живеем в хармония тук и сега, без мисъл за отмъщение.

Какво обаче означава да простим сами на себе си? Важно ли е за нас или го правим само за да се почувстваме по-добре? Какво точно е самоопрощението?

Какво е самоопрощението

Да си простим означава да преработим болезнени чувства като вина, срам и силно разочарование от самите себе си. За да го постигнем, е нужно да трансформираме негативните нагласи, които ни карат да се мразим или гневим, с позитивни, които ще ни научат да се уважаваме повече и да бъдем смирени.

» Нашите негативни емоции са ключът към личностното ни израстване

Няма прошка без чувство на срам и вина

Тук е важно да се уточни, че сгрешилият не може просто да отхвърли срама, той трябва да се изправи срещу него. Според философа Байрон Уилистън хората, които са извършили нещо лошо, например изневяра, е нужно да изпитат срам и да поемат отговорност за постъпката си. Един от начините да го направят е като поискат прошка. В противен случай опитът за самоопрощение би бил безсмислен.

Да простим на себе си не е равносилно на това да се избавим от всички лоши чувства. Просто е невъзможно. Философът Робин Дилън твърди, че целта на прошката е да не позволяваме на гнева и разочарованието да ни задушат. С други думи, можем да си простим и все пак да останем самокритични.

Трудният път към самоопрощението

Постигането на този крехък баланс обаче не е лесно. Процесът е дълъг и изисква да се помирим със стореното от нас.

Според специалиста по етика Маргарет Холмгрен той включва поне четири стъпки:

• да признаем, че сме сгрешили;
• да разберем защо постъпката ни е била лоша;
• да си позволим да тъгуваме и страдаме за това, че сме наранили някого;
• да положим усилие да променим нагласата, която ни е подтикнала да навредим на другия и да намерим начин да му се извиним.

Сблъсъкът с негативните емоции

Преди да се опитаме да поправим стореното, е нужно да се изправим срещу неприятните емоции, да им се отдадем, след което да променим модела на поведение, довел ни до тази ситуация. Едва когато успеем да се отърсим, поне донякъде, от вината и срама, и си простим за грешката, ще можем да общуваме пълноценно с човека, когото сме наранили.

» Прошката е за теб, не за тях: Прости, за да излекуваш себе си

Кога е извинението е безсмислено или може да причини повече болка

Разбира се, има случаи, когато стореното зло е непоправимо, например при извършен геноцид. Нито едно извинение и постъпка не биха могли да компенсират напълно причинената вреда.

Понякога е невъзможно да поднесем извинение, защото човекът е починал или защото това би го върнало към неприятния спомен.

Дори сгрешилият заслужава щастие

В подобни ситуации единственото, което можем да направим, е да анализираме поведението си и да опитаме да си простим. Как? Като признаем, че не само пострадалия, но и ние самите имаме стойност. Точно в това се крие моралното израстване – в осъзнаването, че нищо и никой на този свят не заслужава да изпитва болка.

Освен че носи облекчение на хората, които са склонни непрестанно да се самообвиняват, самоопрощението подобрява способността им да се свържат с околните, като признаят, че са сгрешили и в същото време заявят, че те също са ценни и важни.

Всеки от нас поне веднъж в живота си е причинявал болка някому и впоследствие е осъзнавал, че е допуснал грешка. Обикновено в такива моменти се срамуваме от себе си и се опитваме да се извиним или да направим нещо, за да покажем, че съжаляваме.

Професорът по образование Мордекай Гордън от университета „Куинипиак“ вярва, че самоопрощението е много важно. Ако личностното израстване е процес, по време на който развиваме своята личност и самоосъзнатост, то осъзнаването, че сме сгрешили и чувството за срам, последвани от прошка, са неизменна част от него.