Прошката и три парадокса, свързани с нея, които могат да ни объркат

Понякога прощаването на онези, които са ни наранили, няма смисъл, поради което сме склонни да питаме: „Защо трябва да прощаваме на някой, който дълбоко ни е наранил? Защо просто не продължим с живота?“ Този въпрос обикновено възниква, когато не разбираме парадоксите на прошката. Парадоксът е привидно противоречие, което изобщо не е противоречие.

Прошката може да е трудна за разбиране и може лесно да доведе до горния въпрос, защото като морална добродетел тя не е съсредоточена върху справедливостта или намирането на справедливо решение на проблемите. Вместо това прошката е съсредоточена върху моралните добродетели като милост и любов. Когато прощаваме, ние не искаме справедливост, нито пренебрегваме справедливостта. Прошката и справедливостта могат и вървят рамо до рамо.

И все пак, когато погледнем прошката сама по себе си, възникват три парадокса, които могат да ни объркат:

Парадокс 1: Когато ни боли, не трябва ли да се съсредоточим върху себе си, а не върху тези, които ни нараняват?

Когато прощаваме, ние се фокусираме предимно върху човека, който ни е наранил, а не върху себе си. Изглежда, че това няма смисъл, защото когато ни боли физически, фокусът винаги е върху самите нас. Например, ако изкълчим глезена си по време на бягане, лекарят се фокусира върху нас, върху нашия глезен, а не върху други хора.

И все пак, като прощаваме, ние осветяваме онези, които са ни наранили. Правим това, за да ги разберем по-добре. Опитваме се да разберем хората, които са действали несправедливо спрямо нас. Кой ги е наранил толкова, че действат по този начин спрямо нас? Смисълът да се съсредоточим върху хората, които ни нараняват, а не върху нашата болка, е да разгледаме постъпката им от всички ъгли, така че с течение на времето да развием състрадание към тях.

>>> Прошката е за теб, а не за тях: Прости, за да излекуваш себе си

Парадокс 2: Несправедливо е да носим болката на другите, тъй като така може да се усили нашата.

Вторият парадокс произлиза от първия. Ако една от нашите важни задачи при даването на прошка е да разберем по-добре хората, които са ни засегнали, и по този начин да не им навредим, тогава част от прощаването е да понесем болката от случилото се, докато се въздържаме от отмъщение. Парадоксът тук е следният: Защо сега трябва ние да понесем болката на онези, които са ни наранили? Това не само изглежда несправедливо, но и не е препоръчително от гледна точка на психичното здраве. В крайна сметка задачата трябва да бъде изцеление на нашата болка, а не понасяне на чуждата.

>>> Не, не трябва винаги да прощаваме

Да, понасянето на болката наистина изглежда несправедливо, но трябва да осъзнаем отново, че прошката не е част от честността или справедливостта, а част от милостта. Когато сме милостиви, даваме на хората повече, отколкото заслужават. От гледна точка на психичното здраве, това, което откриваме, когато хората умишлено поемат ангажимент да понесат болката и след това изпълнят този ангажимент, е следното – болката всъщност започва бавно да отшумява.

Понякога в терапиите се използва образа на гъба, напоена с вода. Тази гъба е толкова мокра, че изглежда, че водата винаги ще е там. И все пак, когато поставим гъбата на плота, водата започва бавно да се изпарява, оставяйки гъбата суха. Когато понасяме болката, тя бавно отшумява, осъзнавайки, че по този начин се изправяме срещу нея. Резултатът е, че започваме да формираме по-положителна представа за себе си – ние сме по-силни, отколкото си мислим, че сме.

Парадокс 3: Възможно е ли никога да не се излекуваме психически, ако постоянно се съсредоточаваме върху другите?

Третият парадокс на прошката е загрижеността, че ако се съсредоточим върху другия и понесем болката, това ще ни остави заклещени между гнева и объркването. Колко обаче сме ценни за другите и себе си, когато носим голям чувал с недоволство през цялото време?

И все пак, когато хората участват в процеса на прошка, именно те – прощаващите – изпитват значително психологическо изцеление, като понижени нива на гняв и тревожност и повишено самочувствие и надежда за бъдещето.

>>> Прошката може да е терапия

Обобщение

Един бърз поглед върху прошката може да доведе до колебание дали си заслужава и изкривяване на разбирането на това какво е и какво не е прошката. По-внимателен поглед обаче показва, че голяма част от колебанието и критиката към прошката се крие в парадоксите, които все още не са внимателни изследвани. Разглеждайки парадоксите, осъзнаваме, че ние – прощаващите – сме тези, които преживяват значително психологическо изцеление.