Не, не трябва винаги да прощаваме

Прошка означава "да спреш да изпитваш неприязън към този, който те е наранил“ или „да се откажеш да търсиш възмездие." Прощаването включва няколко компонента, които изграждат представата ни за нас самите – отговорност, характер и моралност. Ако някой ти каже, че е по-добре да простиш, това означава, че той те кара да постъпиш по определен начин. Сякаш прощавайки, освобождаваш не само провинилия се, но и самия себе си, от тежко бреме.

Опасната страна на прошката

Наложило се е схващането, че ако простиш нечие предателство, със сигурност ще се почувстваш по-добре, освободен и щастлив. Предполага се, че прошката ще те спаси от болката и мъчителния спомен. Обаче да вярваш, че единственият начин да се освободиш от мъката и обидата е като простиш, може да те поведе по опасен път: ако чувстваш, че не можеш да дадеш прошка от цялото си сърце, започваш да изпитваш вина и срам. Смяташ, че вършиш нещо нередно, тъй като не знаеш как да простиш. И потъваш все по-дълбоко в собственото си отчаяние.

>>> Прошката е за теб, а не за тях: Прости, за да излекуваш себе си

„Прости, за да ти е по-леко“ – дали?

Истината е, че в някои ситуации наистина не е необходимо да прощаваш. Даването на прошка е комплексен психологически феномен, в който са замесени ситуационни и индивидуални фактори.

Според две изследвания на Макълоу (McCullough), предмет, на които са опрощението, отмъщението и други фактори, ниската степен на сговорчивост и силният невротизъм са свързани с отмъстителността. А отмъстителността, от своя страна, води до:

• по-слабо желание за опрощаване;
• по-дълго мисловно предъвкване на обидата;
• по-силно негативно въздействие
• по-слаба удовлетвореност от живота.

Има и хора, които са по-склонни да простят поради специфични черти на характера си.

Разкаяние за постъпката

Ако се отдалечим от детерминизма, прошката се обуславя и от конкретната ситуация и обстоятелства. Много по-лесно е например да простиш, ако видиш, че провинилият се човек наистина съжалява и се разкайва. Причината вероятно е еволюционна: разкаянието предполага, че човекът е осъзнал грешката си. Самото осъзнаване е доказателство за освобождаване. Ако човек разпознае когнитивно обидната си постъпка и ако се извини за нея, то той признава пред другия, че е отговорен за начина, по който го е накарал да се чувства. Поема вината за това, че го е наранил. Усещането, че провинилият се някога би те предал или наранил отново, е по-слабо, ако той сам е осъзнал грешката си. Много по-малко вероятно е никога повече да не постъпи по този начин, не само с друг, но и със самия себе си, защото болката е застигнала и двамата.

Неосъзнатост на действията и последствията от тях

Какво се случва обаче, ако човек не изпита разкаяние или не признае, че те е наранил или предал?

Преди да бъде разпънат на кръста, Исус е казал: „Прости им, защото не знаят какво правят.“ Опрощението може да се случи чрез емпатия. Това означава, че ако човек не осъзнава какви биха били последствията от действията му и колко болка би причинил, то на него може да му бъде простено.

>>> Прошката може да е терапия

Зла умисъл в действията

Опрощение не би могло да се очаква, когато човек наранява някого съвсем осъзнато и със зла умисъл. Когато той не демонстрира разкаяние или пък е наясно с постъпката си, то той има за цел наистина да нарани другия. Търси да изпита удоволствието от това да причини болка. В този случай прошка не е необходима. Необходимо е обаче приемане. За пример може да вземем насилието над деца.

За много от нас вероятно е трудно да повярват и да забележат кога техен близък ги наранява съзнателно. Трудно е да се приеме, че би изпитал удоволствие от болката ни и че дори би продължил да ни наранява, макар че не получава нищо в замяна, освен удовлетворение.

Много хора, станали жертва на насилие, често споделят: „Знам, че трябва да простя“ или „Не знам как да простя.“ Това са силни послания, които са в болезнен сблъсък с желанието на наранения човек. Сблъсък с представата му за самия себе си, със самоуважението му и възгледите му за заобикалящия го свят. Необходимо ли е да се прощава тогава? Не, необходимо е да се осъзнае, да се приеме и да се потърси отговорност. Би помогнало дори само да се посочи виновника в разговор с терапевт или с приятел. Човек има нужда да тъгува по онова, което би могло да бъде. Има нужда да обича невръстното си Аз, което е успяло да преодолее препятствието, както и да си изработи план, за да продължи напред.

Опрощението е емоционален и психологически феномен, който има еволюционен заряд. То ти дава възможност да живееш и да се развиваш в свят, който се гради върху доверие. В повечето случаи прошката е здравословна, необходима и желателна. Понякога обаче се изисква повече сила да не простиш, но все пак да се поучиш от сблъсъка си със злоумишлени постъпки. Те ти помагат да израснеш и да продължиш напред.