Прошката е за теб, не за тях: Прости, за да излекуваш себе си
Прошката е освобождаване – от негодувание, гняв, болка. Прошката е жизненоважна за психичното здраве на тези, които са били жертва на вредно поведение. Прошката ни насърчава да продължим напред, вместо да останем емоционално ангажирани с несправедливостта, която са ни причинили. Доказано е, че прошката повишава настроението, засилва оптимизма и предпазва от гняв, стрес, безпокойство и депресия.
Има обаче сценарии, при които прошката не е най-добрият път за конкретен човек. Понякога жертвите на сексуално насилие се чувстват по-овластени, когато си разрешат да не прощават.
Какво не е прошката
Прошката не изисква даване или искане. Тя не засяга човека, който ни е наранил. Той може и да не осъзнава постъпката си, може да не го интересува или да не е способен да се покае. Това не е важно за нас, защото се стремим към прошката заради самите себе си.
Да простим не означава да извиним нечии действия. Нито да декларираме, че прощаваме. Не значи, че всичко е наред. Нито че трябва задължително да приемем човека в живота си отново. Не е акт на милосърдие към другия човек.
Това че сме се уверили, че е полезно, далеч не означава, че е лесно да простим. Защото да го направим изключва това да забравим. Истинската прошка включва помненето, защото е нужно е да осъзнаем нанесената травма и да анализираме внимателно как ни кара тя да се чувстваме. Нужно е също да бъдем наясно, че прощавайки, не показваме слабост и примиреност. По този начин ние не отстъпваме от позицията си, а напротив, способни сме да прозрем отвъд нараняването и да приемем случилото се с цялата си личност.
Силата на прошката
Според изследване прошката води до взаимодействие на окситоцина с амигдалата в нашия мозък. Хормонът прекъсва конкретен механизъм за предупреждение за опасност в амигдалата и спира веригата на страховете ни. Този процес потиска усещането за страх, така че да сме отново способни на доверие, а това лекува нашите взаимоотношения.
Може да се каже, че когато прощаваме, ние повишаваме способността си за емпатия и съпричастност. От години науката застава зад твърдението, че чрез прошката можем да достигнем до по-стабилно психично здраве и благополучие.
>>> Какво е емпатия и защо е важна тя
Прошката е процес
Прошката не е цел в живота, а само път, по който да стигнем другаде. Ако искате да знаете къде сте по този път, оценявайте периодично степента, до която сте успели да стигнете, по скалата от 0 до 10. Малко вероятно е да достигнете максимума, но за вас оптималното може да е 7, 8, дори 9.
Нужно е да приемем прошката като усилие, което полагаме за себе си, а не въпреки себе си. Тя е с цел да подпомогне нашето благоденствие, да ни съдейства да се освободим от отровния гняв и да си направим услуга.
Когато започваме процеса, е нужно да отделим време, за да обмислим причините да сме ядосани и наранени. Необходимо е да признаем пред себе си, че сме такива.
Понякога написването на писмо, изразяващо чувствата ни, може да ни помогне да се освободим от отрицателните емоции. Не е нужно да изпращаме писмото, всъщност изгарянето му може да ни накара да се почувстваме по-добре.
Необходимо е също да разгледаме до какви промени е довело това в личността ни, какво сме научили за себе си, дали сме придобили някакви умения, за да оцелеем след нараняването.
В процеса е нужно да помислим за другия човек. Той е сгрешил, защото е несъвършен, както и всички останали хора. Действал е според субективната си визия за света. Но нима и ние не действаме така понякога, когато сме напълно потънали в подобни субективни визии за света?
Важно е да помислим още защо другият е постъпил по този начин. Ако накрая имаме желание, можем да му кажем „прощавам ти“, придружавайки го с кратко обяснение какво чувстваме. Но това не е задължителна част от процеса.
Прошката поставя последна щампа на случилото се като „нараняващо“. Но ние вече няма да сме емоционално потиснати от онова, което се е случило в миналото.
Как да простим
Не е лесно да простим, защото това означава да се откажем от позицията на жертва и да поемем инициативата да се справим с болезнените си емоции.
Прошката може да бъде голямо предизвикателство и в случаите, в които този, който ни е наранил, не осъзнава постъпката си и не ни предлага извинението си.
Независимо от това, прошката е най-здравословният път напред.
Психологът Робърт Енрайт, който изучава прошката от близо 40 години и е съосновател на Международния институт за прошка, очертава четири стъпки на прошката. Първата е да признаем и изразим гнева си, втората – да вземем решение да простим, след като признаем пред себе си, че игнорирането или справянето с обидата не е проработило и следователно само прошката може да ни проправи път напред.
Третата стъпка е да се опитаме да проявим съчувствие към човека, който ни е засегнал. За да направим това, е нужно да си дадем сметка какво е причинило поведението му – злонамерени намерения или конкретни обстоятелства.
Четвъртата стъпка е да се да се освободим от вредните емоции, като се вгледаме в себе си и отбележим положителните промени в личността и живота си след това изпитание.
Трябва ли да се помиря с другия човек, ако му простя
Не. Прошката и помирението са две напълно различни понятия.
Как да простим на себе си
Да простим на себе си може да бъде по-трудно, отколкото да простим на друг. Прошката изисква да признаем това, което сме направили, както и щетите, които сме причинили на себе си или на другите. Изисква да поемем отговорност за причинената болка, но също и да помислим над причините за постъпката си, както и да обещаем пред себе си да не я повтаряме. За да простим на себе си, е необходимо да поискаме прошка от човека, когото сме засегнали, както и да направим нещо добро и смислено за него.
Ако имате реалистично отношение към слабостите и несъвършенствата на човешките същества, ще прощавате на себе си и другите много по-лесно. Хората правят грешки. Ние живеем и вземаме решения на базата на собствените си преживявания и светоглед. За да умеете да прощавате на себе си и на другите, се старайте да не бъдете твърде строги и осъдителни. За развиването на подобен мироглед е нужно самоусъвършенстване, което от своя страна води до изцеление и по-добро психично здраве.
Прошката е за теб, а не за тях: Прости, за да излекуваш себе си
Процесът на прощаване и освобождаване от мисли и чувства, които ви държат здраво обвързани с миналото, е изцеляващ. Прошката е процес, който изисква намиране на смисъл в емоционалните рани. Можете да преодолеете страданието, като извлечете смисъл и урок от болката си. Трябва да приемате, да преживеете, да обработите и да се освободите от отрицателните чувства, за да се излекувате и да излезете от болезнения период по-силни.
goodtherapy.org, psychologytoday.com
Продукти свързани със СТАТИЯТА
СТАТИЯТА е свързана към
- Поведенческа психология
- Поведенчески и емоционални проблеми
- Да простиш на себе си – крачка по пътя на личностното израстване
- Да се прощава е полезно за здравето
- Не, не трябва винаги да прощаваме
- Какво наистина си мисли терапевтът ви: "Не съм тъжна, че баба ми умира"
- Как да поискаме прошка: Перфектното извинение за всеки важен човек в живота ви
- Изкуството да се извиняваме по правилния начин и в подходящия момент
- Защо трябва да простите дори на тези, които не заслужават?
- Най-важната част от едно извинение
- 9 невероятни случая, в които хората дават своята прошка
- Умеете ли да прощавате?
Коментари към Прошката е за теб, не за тях: Прости, за да излекуваш себе си