Начало Психология Позитивна психология Връзки и взаимоотношения Двете грандиозни грешки при отровни взаимоотношения

Двете грандиозни грешки при отровни взаимоотношения

Двете грандиозни грешки при отровни взаимоотношения - изображение

Отношенията са отровни по много причини, но най-лесният начин да го съзнаем е да направим равносметка дали ни носят повече приятни или негативни емоции. По-голямата част от хората вече са достатъчно емоционално интелигентни, за да познаят взаимоотношение, което замърсява ежедневието с неприятни и натоварващи усещания. Но за всички ни е предизвикателство да действаме по-нататък.


Социалното взаимодействие често ни сблъсква с хора, изливащи негативизъм, критика или обикновена тъга върху нас (като понякога дори не съзнаваме тази лека форма на ощетяване). Често се случва да разказваме на наш близък как се променя животът ни, окрилени от положителната му страна, а той се фокусира върху евентуалните отрицателни резултати, с цел да ни свали на земята (с най-добри намерения). Горчивият привкус идва от извода, че вземаме лоши решения, нямаме подкрепата му и като цяло сме неразумни, а "така не трябва". Mоже да слушаме сравнения между нас и околните, оценка на качествата и работата ни или обянение за действията на други близки хора… въобще за всичко, което ни заобикаля, все в отрицателен смисъл. В някакъв момент съзнаваме, че сме натоварени с излишни неприятни мисли и не знаем какво да предприемем.

Двете основни грешки при подобни изводи са следствие от човешката емоционалност. Те се коренят в това да отсъждаме без щателен оглед на ситуацията. Решенията, които представляват, са поне временно търпими, когато отровата се излива от някой познат или съсед. Но имат съществени последствия, щом трябва да предприемем мерки при по-сериозно взаимоотношение с близък, който ни носи емоционален дисбаланс.

Край!!!

Те ни товарят и критикуват, защо да не го прекратим веднага?
Да отрежем, тормозещата ни връзка и толкова!?
Да направим това значи да изгорим мостове, които може да са ни нужни в бъдеще. Всеки би се съгласил, че има моменти, в спиране на общуването не е само неизбежно, но и препоръчително, щом мостовете водят до някой, който ни нанася социални и психологически щети. Но може да се окаже, че е лошо решение, ако имаме чувства към въпросния индивид. Защото ако любовна мъка се преодолява, когато връзката е била отровна, то не е лесно да преглътнем собственото си решение. Все пак, повечето "отровни хора" не желаят да ни навредят съзнателно и ние го знаем. Много са причините подобна преценка и спиране на вредната комуникация да приключва със самообвинения.
Слагането на край, без да обмислим как ще повлияе на самооценката ни е една от основните грешки, които правим. Но има и по-лош вариант – да помислим и решим, че подобно действие не отговаря на морала ни, след което да продължим да позволяваме някой да ни трови живота.

По-търпеливи сме от разумното

Ужасно, но е факт – много от хората, които ни заливат с отрицателни емоции и проблеми са ни роднини. Привързани към близките си, ние решаваме да запазим взаимодействията си с тях, затваряйки очи пред факта, че ни натоварват психически. Търпим. Превръщаме се в мъченици и буквално си тровим живота без оглед на това, че носим психическото напрежение у дома, при партньора и децата си. Оставяме инициативата в отровното взаимоотношение на другия, в него и потъваме в негативите, с които ни залива.
Не трябва да забравяме, че освен плод на собствените си усилия, сме до голяма степен и огледало на средата, от която сме част. Ако ежедневно сме под влияние на отровни отношения, самите ние започваме да виждаме основно неприятната страна на живота.

Мъченичеството няма да ни направи по-добри хора. Напротив, възможно е освен, че вреди на нас, да окаже влияние и на най-близките ни.

Какво правим тогава? Не можем да сторим невъзможното и да променим другиго, защото едновременно искаме да пазим контактите си с него и собствените си интереси. Но и не желаем да унищожаваме взаимоотношенията, защото това би ни докарало вътрешни конфликти.

Ами сега?

Социалните взаимодействия се градят на няколко неща като основни са емоциите и интересите. Ако сме емоционално привързани към някого, но присъствието му ни ощетява, значи имаме конфликт, основан на сблъсък между емоционалността и личните ни интереси. Да прекратим отношенията е проблемно, също както и да търпим ощетяването до безкрай.

Решението на казуса се състои в това да поемем инициативата в контактуването с "отровния приятел". Можем да контролираме влиянието на хората над нас като регламентираме вида на отношенията с тях. Поставяйки съвсем коректно граници на взаимодействие, ще ограничим ощетяването.

Неизбежно промяната на отношенията ще промени въздействието им. А ако дори тогава отровата успява да ни повлияе, ще знаем със сигурност, че въпреки угризенията на съвестта трябва да прекратим ощетяващите ни контакти и ще сме спокойни, че сме направили всичко възможно, за да ги запазим в полезната им форма.
Будистите призовават към живот без крайности. Може да се окаже, че социалните ни контакти се нуждаят от точно тази сентенция, за да са пълноценни.

По статията работи: Станислава Тонева
Източници: psychologytoday.com
Снимка: youtube.com

Още по темата:

5.0, 2 гласа

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияПсихологияЗдравни съветиЛайфстайлЛюбопитноСнимкиИнтервютаНаправления в медицинатаИстория