Екстремизъм – как да се предпазим от него

Ако искаме да преборим насилието, първо трябва да надникнем в съзнанието на екстремиста и да разберем какво го кара да тръгне по този път. Каква е мотивацията да стане част от екстремистка организация и какви са причините да поиска да я напусне?

През последните години страхът от разрастване на екстремистките групировки се засилва. Изниква въпросът дали има начин да спрем разпространението на техните идеологии.

Все още е малък броят на организациите, които изследват техните структури и динамика. Те се фокусират най-вече върху социалните причини, които тласкат някои хора към екстремизма и съответно върху възможностите да им покажат, че съществуват други посоки, по които биха могли да поемат.

Проектът Exit

Exit Norway е проект, създаден през 1997, от двама учени от колежа към Полицейската академия в Норвегия.

Той има три основни цели: изграждане на мрежи по места, които да подпомагат родителите на деца, въвлечени в расистки или крайни организации; подкрепа на младежите в опитите им да се откъснат от тях и разработване на методология, която да послужи на специалисти в областта при работата им с такива деца.

Exit работи само и единствено с хора, които вече са изявили желание да напуснат групировката. Те първи трябва да се свържат с екипа по проекта. В основата на цялата работа лежи доброволчеството. Хората трябва сами да потърсят специалистите, които впоследствие оценяват тяхната мотивация, преди да започнат работа заедно.

Фабиан Вихман (Fabian Wichmann) казва, че не е достатъчно да скрият миналото си. Тези младежи трябва да изпитат разкаяние и да са готови да се отдадат изцяло на промяната си.

След първоначалните интервюта, екипът на Exit работи индивидуално с всеки. По пътя си срещат много препятствия – социални, психологически, емоционални и правни. Обикновено всеки младеж бива наставляван и ръководен от вече бивш член на екстремистка групировка, който служи като ролеви модел и доказва как на практика може да се развие живота му, стига да положи достатъчно усилия.

Токсични идеологии

Специалистите по проекта Exit не се фокусират върху идеологията в самото начало. След наблюденията си върху два от филиалите на организацията, те стигат до заключението, че за много от младежите не идеологията е била от ключово значение при присъединяването им към екстремистите. В повечето случаи те изпитват затруднение, когато трябва да обяснят същността на идеологията, но пък споделят колко важно е било за тях „да бъдат част от нещо, част от група.“

За да се постигне крайната цел, а именно напускане на групировката, е важно да се анализира и разбере личния опит на всеки един младеж. Само така ще се намери начин той да бъде мотивиран.

Един бивш екстремист разказва

Началото

Робърт Йорел (Robert Orell) работи във филиала на Exit в Швеция. В миналото си той също е бил член на крайна организация, по-точно крайнодясна. Той споделя, че се е присъединил през тийнейджърските си години, когато е бил много неуверен в себе си и имал ниска самооценка. Първоначално е започнал да се бие и да участва в конфликти с околните. След няколко години се присъединява към една крайнодясна организация. Йорел споделя: „Израснах в централен Стокхолм. Там живеят средностатистическите шведи, които са в сравнително добро финансово състояние. Биехме се с банди от предградията, които идваха в петък. Всяка събота се събирахме в Младежкия клуб, където ставаха сбиванията.“

3 елемента на нагласата на екстремиста

Йорел казва, че крайните групировки много умело използват чувството за изолация, което много тийнейджъри изпитват. Той описва тази изолация като „нагласа на екстремиста“ и според него тя включва следните 3 елемента:

1. Насърчаване на едностранчивото мислене

В групите се противопоставят „ние“ и „те“, както и „добро“ и „лошо“. В случая с крайнодесните организации противопоставянето е между „нас“, белите, и „тях“ – всички, които са с различен цвят на кожата, имигранти или евреи.

2. Чувство на превъзходство

Членовете на групите вярват, че превъзхождат определени хора или групи. По този начин те възвръщат самоуважението си и засилват усещането за власт, принадлежност и приобщеност.

3. Дехуманизация

За екстремистките организации е характерно, че дехуманизират общностите или групите, срещу които се борят. Например често наричат имигрантите с имена на животни като „плъхове“. Така още повече засилват противопоставянето между „ние“ и „те“ и оправдават упражняваното от тях насилие.

Йорел твърди, че екстремистите се стремят към приобщаване и чувство за принадлежност. „В тези групировки крайната цел и мотивът за определени действия са поставени на пиедестал. Там всеки член се чувства като част от едно цяло и вярва, че хората около него са негови братя, които биха пожертвали живота си, за да го спасят.“

Края

Йорел започва да забелязва лицемерието в груповите стандарти. Макар да се проповядва строга дисциплина, употребата на алкохол и стероиди, както и честите нощни събирания и запивания, са част от начина на живот. Той се отдалечава още повече, когато постъпва в армията. Там вече наистина има дисциплина и ясно формулирана крайна цел, без насаждане на токсични идеологии. За постепенното му откъсване спомага и физическото разстояние. Той живее без членовете на групировката за все по-дълги периоди от време.

Йорел споделя, че армията му е дала онова усещане за компетентност и самоуважение, които са му липсвали преди. То, от своя страна, потиска потребността му за превъзходство, дехуманизация на другите и упражняване на контрол. Става по-толерантен и признава, че общува с представители на общностите, които преди е мразел, по съвсем различен и достоен начин.

Дъга на присъединяването

Има траектория или дъга, която повечето хора следват по пътя си към присъединяване към дадена крайна групировка. Тя се състои от три фази – включване в групата, дълг към нея и напускане. Не е възможно да помогнем на някого да напусне, ако първо не разберем факторите, които са го тласнали към присъединяването и поемането на дълга.

Историята на Сара

Сара не е истинското й име, но тя съществува – бивш член на крайнодясна организация в САЩ. Родителите й са били силно вярващи, но същевременно са водели разгулен живот и са били алкохолици. Имала е много проблеми с баща си, които накрая са довели до антисоциални прояви като тийнейджър. Тогава Сара започва да проявява сексуален интерес към момичета, което допълнително я отдалечава от семейството й. Изпълнена с противоречия, гняв и предразсъдъци, тя започва да се среща със скинхедс (скинари), което й дава възможност да канализира емоциите си.

Напускането на групировката има физическо и психологическо изражение. Физическото се осъществява, когато попада в затвора заради кражба, а психологическото, когато именно там се сприятелява с две момичета - испанка и африканка. Техните взаимоотношения я карат да се замисли дали предишните й възгледи не са били погрешни. Йорел нарича това преживяване „неочакван мил жест“ от хора, които преди са били възприемани като врагове. Именно подобни мили жестове и постъпки помагат на Сара да намери мотивация и да промени възгледите и мирогледа си.

Без значение каква е причината да напусне групировката, винаги са необходими физическо и психологическо отдалечаване. Така човекът се дистанцира не само от идеологията, но и от всички фактори, подтикнали го към присъединяване в самото начало.

Подобна дъга на присъединяване съществува и при другите екстремистки групи, например радикалните ислямисти. Модерните джихадисти, особено онези, които участват в организирането на терористични атаки в Европа, не са толкова мотивирани от идеологията, колкото от чувството за нихилизъм. Нихилизмът при тях е резултат от социалната им изолация и бунтарското им поведение. При последните терористични атаки се наблюдава ислямизация на радикализма, а не радикализация на исляма. Младите членове на тези групи са привлечени от средствата за упражняване на насилие, а не от мечтата за халифат.

Има ли спасение?

Екипът, работещ по проекта Exit, признава, че е много по-ефективно да се изследват мотивите на членовете, отколкото да се конфронтират директно с идеологията. Конфронтацията, оспорването и аргументирането рядко водят до положителна промяна, дори обратното – карат ги да защитават ожесточено позицията си и да говорят за идеите си, а не това е целта на проекта.

Причини и последствия от присъединяването

Първата стъпка е да се покаже на човека как включването в групировката е повлияло на мисленето и възгледите му. Той трябва сам да осъзнае колко различно вижда света и как постепенно вярванията му са станали подвластни на всичко, което се проповядва вътре в групировката.

Нови социални преживявания

Втората стъпка е да му се даде възможност да общува със заобикалящия го свят, за да се научи как да обработва различни източници на информация и как да изгражда връзки с другите хора, чрез преживявания и интерпретация на събития. Така светът престава да бъде черно-бял, има повече нюанси и не е така далечен, което пък намалява значително нуждата от пропагандиране и реализиране на жестоките екстремистки идеи.

Екстремизмът не е само репортаж в медиите. Той съществува. Най-ефективният начин да му се противопоставим е като разгадаем причините, които карат хората да се присъединяват към крайни групировки. Не става дума за омаловажаване на жестокостта на екстремистките идеи, а за комплексна оценка. Дълбоко в себе си, всеки екстремист носи минала болка, дълбока самота или отчуждение. А те могат да бъдат излекувани.