Живеем в настоящето или се отказваме от щастието

„Мирът на ума не значи липса на конфликти в живота, а способност да се справяме с тях.“

Умствената пълнота позволява да осъзнаем по-добре мислите си и да постигнем чувство за вътрешен мир. Развивайки осъзнатостта си, достигаме мир и радост в живота си. Колкото по-добре познаваме вътрешните си механизми, толкова по-добре ще се чувстваме.

Стотици са историите на хора, достигнали лично щастие, преминавайки духовен път на религиозни и духовни откровения. Изключително популярни са практиките, концентриращи ни над собственото ни създание. Това се случва, защото човекът е осъзнал, че няма как да се справи с външните проблеми, ако не успява да се справи с вътрешните.

Голяма част от хората са вкопчени в това да оглеждат проблемите си, без да се замислят, че това негативно облъчване им пречи да видят решението, което е пред очите им.

Преминаваме през живота си, вкопчени в мисловни и емоционални капани, както бихме преминали през най-богат музей, ужасявайки се, че имаме петно на ризата. Ние сме на най-красивото място, но не успяваме да го забележим, втренчени в петънце на ревера си.

Всеки има добри и лоши периоди - това е съвсем нормално, защото ние не можем да контролираме обстоятелствата. Но трябва да помним, че сме способни да властваме над мислите, тъй като можем да пропуснем най-интересните гледки в живота си, ако те контролират нас.

Истинският ни живот - този сега и тук - не е лесен за приемане, но е много удовлетворяващ, когато успееш да видиш самия него, а не личните си предразсъдъци относно правилата и проблемите му.

1. Нека живеем сега

Човекът е склонен да живее в миналото, разигравайки отново и отново ситуациите, запечатани в съзнанието му, с едничката цел да вземе, недостигащото му удовлетворение (и дори и наум да получим желаното, не сме задоволени, защото то е имагинерно). Когато не преживяваме приятни спомени от миналото и не обмисляме по-добри решения за допуснати в миналото ни грешки, сме склонни да бленуваме успехи в бъдещето.

Забележете, не казвам „плануваме“, а бленуваме. Важно е да се подчертае, че огромна част от хората, не планират как да достигнат успех в практически приложим план, а просто си представят удоволствието, което ще изпитат при достигането му (за което нямат концепция и не полагат усилия).

Да спрем подобни „отвличания“ изисква усилие. Не трябва да се заблуждаваме, че е лесно да се съсредоточим над света край нас. Ако просто опитате да отделите внимание на мига, в който сте сега, ще съзнаете, че изисква да се съсредоточите върху случващото се.

Отдаването на внимание не е лесно и изисква да изчистим негативните мисли и притеснения относно обстоятелствата, които са го породили. Ако обаче искаме да живеем сега, вместо да сме „уж тук, а всъщност другаде“, то се налага да се съсредоточим върху това, като сме наясно с мислите си. С времето трудността на „живеенето сега“ ще спадне и ще успяваме да решаваме сегашните си проблеми, без да ги утежняваме с предишните и да се наслаждаваме на мига, без да го помрачава миналото.

2. Разсейване

Когато се опитваме да се съсредоточим в нещо, вселената сякаш ни замеря с предизвикателства. Разсейванията може да са проблеми, емоционално напрежение, стари негативни вярвания, предразсъдъци и убеждения, които изскачат от миналото и се опитват да придърпат мислите ни отново в него.

Всеки от тези мигове е чудесна възможност да практикуваме съсредоточаването в сегашния момент. Те ще ни помогнат да станем по-силни, добри и хармонични със себе си.

Трябва да приемаме предизвикателствата като учители, а не като наказания. Те идват, за да ни помогнат да израснем и осъзнаем кои сме.

3. Напредъкът невинаги е бърз

Когато се опитваме да заживеем в настоящето, може да ни се струва, че ужасно дълго време не постигаме успех. Има толкова много прекрасни моменти в миналото ни, които са идеални за запълване на емоционално празните минути в нашия живот. Имаме толкова много мечти, за които да бленуваме, докато чакаме автобуса…

Невъзможно е да сме истински щастливи, ако живеем основно в миналото и бъдещето си.

Да, всички се отдаваме на мисли за други времена понякога. Проиграваме на ум безброй пъти собствената си история – превъртаме приятни спомени, вместо да създаваме нови. Унищожаваме възможността да грабнем мечтите си, бездействайки — просто бленувайки за усещанията, който ще ни донесат, без да правим дори крачка към тях. А струва ли си?

Полагайки усилие да се освободим от навика да генерираме емоции, основани на вредни мисли, ще забележим, че получаваме все по-интересни опит и чувства, от заобикалящия ни „обикновен свят“.

След като се освободим от привързаността към ригидното (закостеняло и неадекватно) мислене ще усетим истинския вкус на предизвиканите отвън емоции и ще почувстваме постепенното навлизане на промяната в живота ни.

4. Желание да се откажем ще има

При всяко пътуване има умора, желание да се откажем и търсене на кратки пътеки. В култивирането на собствената ни щастлива личност също ще има подобно.

Тези усещания ще се появяват, когато сме най-разочаровани и загубили надежда. Вероятността да потънем в тъжни мисли и потвърждения на собствените си нищета и драма е доста голяма, защото е най-лесно да се отдадем на тъгуване, потвърждаващо стереотипите, от които искаме да се откажем.

Източните мъдреци сравняват живота със сезоните. Преминава през вледеняващи зими, радостни, разбуждащи пролетни мигове, лета на съзряване и тъжни есенни почивки. Всичко идва и си отива, промяната е потокът на живота.

Съзнавайки, че предизвикателствата просто правят личността ни по-гъвкава и здрава автоматично ще се почувстваме по-мотивирани за предизвикателството да живеем в настоящето.

5. Обсебващите мисли не ни помагат

Най-важните цели в живота си поставяме, за да се развием. Но повечето мечти не постигаме, защото сме склонни да работим с модели на поведение и мислене, които не се развиват. Как очакваме нещо, неразвиващо се, да води до все по-високи и високи резултати?

Човекът не е склонен да преосмисля „работещо поведение“. Но, обсебени от нашето собствено, непрестанно се опитваме да потвърдим правотата си, вместо да го адаптираме към условията и целите си. Развитието не значи да се откажем от същността на личността си, а да погледнем обективно над мислите и поведението си, да отсеем полезните от вредните и да зачеркнем тези, които са ни обсебили.

6. Щастието не е цел, а път

Психологията е открила, че човекът с времето добива резистентност към различните удоволствия.

Желали сме нещо, положили сме усилия и за наше щастие сме го получили. Каквото и да е нещото, ако то е константно, ние бавно привикваме към него и постепенно спираме да усещаме радост от това, че го имаме. Това е неоспорим факт, доказан от изследвания и наблюдения. Той трябва да е ясна част от плана ни за щастие.

Ако считаме, че с достигането на една цел ще достигнем и щастието, се лъжем. Удоволствието от вешите отношения и събития може да съществува, само ако не позволяваме на себе си да привикнем към тях.

Постоянно трябва да работим за нови цели или да подобряваме това, което ни носи радост. Щастието не е място, цел или вещ, то е път и промяна, които ни носят удовлетворение.

7. Понякога бихме искали всичко, но не и „сега“

Дори постигналите мир със себе си понякога изпитват трудност да се справят с тежки ситуации. Разликата между тях и нас е, че те са се научили да приемат света какъвто е.

Когато приемем живота какъвто е, ставаме пазители на вътрешното си пространство и съкровени мисли, чувстваме се добре с личността си и времето си — успяваме да открием спокойствие, без да се оттегляме от реалния живот.

Дори настоящето да е тежко и болезнено, не трябва да бягаме от него, защото това няма да ни помогне истински.