Психиатърът Робърт Уолдингер: Щастието е в това да правиш неща, които обичаш, с хора, които обичаш

В продължение на 84 години надлъжно харвардско проучване върху развитието на възрастните проследява живота на стотици американци. По-долу ще ви запознаем с резултатите от него и заключенията на експертите за това как да съхраним здравето си и да бъдем по-щастливи.

Първите данни от най-дългото изследване върху щастието са получени през 80-те години на миналия век. Те сочат, че добрите взаимоотношенията правят човека по-щастлив и са предпоставка за добро здраве. Тогава изследователите сякаш не могат да повярват, че между двете съществува толкова тясна връзка. Ръководителят на изследването д-р Робърт Уолдингер казва: „Всеки знае, че психиката и тялото ни са неразривно свързани. Как обаче топлите и сърдечни отношения ни предпазват от коронарна болест на сърцето или от артрит? Как начинът ни на общуване с хората успява да повлияе на физиологията? Появиха се и други проучвания, които потвърждаваха връзката, и решихме, че може би сме на прав път.“

От какво зависи щастието ни

Макар тогава да е изненадан от важната роля на взаимодействията ни с другите, той е толкова сигурен в нея, че заедно с д-р Марк Шулц написват книгата The Good Life, чийто фокус са именно взаимоотношенията и начините да ги подобрим. Разбира се, има и други фактори, от които зависи щастието ни, и те са: добро здраве, живот без тежки болести, свобода, способност за вземане на значими житейски решения. Доверието също е ключов компонент – доверие не само в приятели и съседи, но и в политиците. Уолдингер допълва, че доброволците често споделят, че щедростта и възможностите да бъдат щедри също им носи удовлетворение от живота.

Не бива да се подценява и факторът икономическа стабилност и сигурност. „Човек не може да бъде щастлив, ако се страхува, че няма да може да осигури храна на семейството си“, отбелязва авторът на проучването. Той обаче казва, че според проучване от 2010 г. парите играя важна роля, докато човек не достигне определен статус. След този момент те губят своята сила.

Отношенията с другите хора се оказват единственият устойчив фактор за добър живот. Както казва Уолдингер: „Щастието е в това да правиш неща, които обичаш, с хора, които обичаш.“

Робърт Уолдингер е професор по психиатрия от Харвардското медицинско училище и е четвъртият поред ръководител на проучването, което стартира през далечната 1938 г. Първоначално се провеждат две напълно самостоятелни изследвания, които на по-късен етап се обединяват. В едното са включени 268 студенти от Харвард, а в другото – 456 момчета от бедните квартали на Бостън. Десетилетия наред учените проследяват как се развива животът им в реално време – здраве, работа, приятели, брачни партньори, религиозни вярвания, политически пристрастия, емоции при раждането на децата им, тревоги. Списъкът е много дълъг. Събрани са хиляди страници с информация за всеки участник.

Основното ограничение на изследването е, че всички доброволци са мъже от европеидната раса, макар че това тепърва ще се промени, тъй като постепенно в него навлиза трето поколение.

Ролята на самотата

Самотата е опасна за здравето също толкова колкото и цигарите. Тя се превръща в епидемия, твърдят експерти.

Според Уолдингер общуването с околните ни помага да преборим стреса, а той е неизменна част от живота ни. При самотните и социално изолирани хора реакцията „бий се или бягай“ е активна през цялото време. Дори когато не е в своя пик, нивата на стрес хормони като кортизола и на възпаление в техния организъм са значително по-високи, а това води до увреждане на различни органи и системи в дългосрочен план.

Хедонистично и евдемонично щастие

Професорът по психиатрия е поддръжник на теорията, че щастието се дели на два вида. Хедонистичното щастие се свързва с моментната наслада, а евдемоничното щастие, за което пише самият Аристотел, с вършенето на добри дела и осмислянето на живота.

Невинаги се наслаждаваме на онова, което ни носи евдемонично щастие. Уолдингер дава пример с четенето на една и съща приказка на детето вечер преди сън. Да, за родителя вероятно след десетото прочитане преживяването вече не е забавно, особено ако е имал и тежък ден. Но не е ли то най-смисленото нещо, което може да направи точно в този момент? Често онова, което трябва да направим, не ни носи наслада, но въпреки това е най-добрата инвестиция в бъдещето ни. Всеки човек се нуждае и от приятни занимания, и от такива, които придават смисъл на живота му.

Освен това ние, хората, рядко знаем наистина какво ни прави щастливи. Нашата представа за щастие е формирана до известна степен от културните особености на обществото, в което живеем. Получаваме послания, че ще сме щастливи, ако си купим нещо, ако имаме повече пари, ако постигаме професионални успехи. За повечето от милениалите, включени в проучването, славата също е важна, за да се чувстват удовлетворени.

Ролята на човешката природа

Човешката природа влияе не по-малко върху усещането ни за щастие обаче. Изследователи от друго проучване молят участниците да заговорят непознат човек по време на пътуването си до работа. Въпреки негативната нагласа на част от тях, се оказва, че преживяването е приятно.

Уолдингер пояснява: „Да заговориш непознат си е рисковано начинание. Да се обадиш на приятел също, защото не знаеш дали желае да те чуе в този момент. Човешките взаимоотношения могат да бъдат непредсказуеми. Затова някои хора предпочитат да са сами, по-сигурно и безопасно е. Ако например избера да гледам филм у дома, знам, че няма да рискувам нищо. Движа се по пътя на най-малкото съпротивление – далеч от възможни проблеми с околните.“

Животът на Робърт Уолдингер

Родителите на психотерапевта са от поколението на хората, които сформират първата група участници. Детството му е щастливо, въпреки че майка му не изглежда удовлетворена от ролята си на домакиня. Баща му завършва юридическо училище, но не успява да си намери работа заради еврейския си произход. Това го кара да започне свой бизнес, макар да не му харесва. Урокът, който Уолдингер научава, наблюдавайки своите родители е, че трябва да избере професия, която го прави щастлив.

В началото експертът не проявява интерес към медицината, а мечтае да стане актьор. Въпреки че много му е харесвало, той признава, че не е бил достатъчно добър, за да се занимава професионално с това. Професията на психиатъра се оказва негово признание, но минава време преди да го разбере.

Работата му го прави истински щастлив. „На 72 години съм и нямам сериозни заболявания или оплаквания. Положих големи усилия да се грижа за себе си, но не е само това. Нужна е и доза късмет. Имам партньор в живота, с който се разбираме добре“, разказва експертът.

Освен психиатър, той практикува също така Дзен и води седмична група по Дзен занимания. Отделно всеки ден отделя 25 минути за медитация. Неговото изследване не намира доказателства, че религията прави хората по-щастливи, но сочи, че вярата им помага да се справят по-успешно със стреса.

>>> Три съвета, които ще ви помогнат да се свържете емоционално с другите

Щастието не е постоянна величина

Разбира се, Уолдингер не е щастлив през целия си живот, но причина за неговите нещастни периоди винаги е било отдалечаването или раздялата с човек. Първата година в Харвард е трудна, защото няма приятели. Следващото изпитание е смъртта на родителите му още докато децата му са малки. Успява да се съвземе няколко години по-късно. Както казва той: „Когато човек минава през трудности, е почти невъзможно да продължи да бъде щастлив“.

Нереалистично е да очакваме да бъдем щастливи през цялото време. Проблемът е, че светът постоянно ни казва, че ако не сме, значи грешим някъде. Наложило се е схващането, че след като веднъж сме постигнали щастието, можем да си отдъхнем и да бъдем спокойни. „Изследваме живота на хиляди хора. Всеки е имал и своите трудни моменти. Мит е, че ако следваш точно определени правила, ще бъдеш щастлив. Щастието идва и си отива“, пояснява Уолдингер.

Все пак има начини да изпитваме щастие по-често. Грижата за здравето, пълноценното хранене, качественият сън и физическата активност са предпоставки за по-добър живот. Освен за здравето си, психиатърът съветва да се грижим и за отношенията си с околните, защото те ни помагат да преодоляваме по-лесно предизвикателствата.

Трудностите в живота на първите участници в проучването

Не само ние живеем в трудни времена на икономически и политически кризи. Първите участници в Харвардското изследване са израснали по време на Голямата депресия, а няколко месеца след началото му е избухнала Втората световна война, в която част от тях са участвали. Повечето споделят, че благодарение на близките и приятелите си са успели да се съхранят и да продължат живота си след това. Ветераните признават, че най-много са им помогнали писмата от техните роднини, както и общуването с други войници. Онези, които не са били на фронта, но пък са преживели Голямата депресия, казват, че тяхното спасение са били съседите, с които са споделяли ограничените си ресурси.

Според него всяко поколение е на мнение, че светът, в който живее, „отива по дяволите“, но днес ние се сблъскваме с наистина сериозни проблеми като задълбочаващото се икономическо неравенство и отчуждението между хората. Дигиталната революция също дава своето отражение. Затова учените вече включват в своите въпросници и въпроси, свързани с използването на социални медии и ефекта им върху усещането за щастие. Харвардският екип установява, че активното използване на социалните платформи за общуване може да ни направи по-щастливи, но ако е пасивно (само следим какво се случва с другите) е възможно да се почувстваме по-самотни и нещастни.

Проучването кара професора да се замисли върху собственото си поведение. „Преди оставях съпругата си да се грижи за социалния ни живот като семейство. Аз просто питах къде трябва да отида. Днес съм много по-внимателен в общуването си с близките, защото не искам да се отдалечавам от тях“, признава той.

>>> Парадоксът на щастието: Всеки се стреми към него, но никой не знае какво е то

„Социален фитнес“

Робърт Уолдингер въвежда понятието „социален фитнес“, с което подчертава колко важно е да полагаме усилия, за да съхраним близостта с другите. Приятелствата умират, когато бъдат оставени на произвола на съдбата и не се грижим за тях. Дори когато двама души се разбират, връзката между тях се нуждае от жестове на внимание – кратко мило съобщение, кафе, разходка.

Качеството на взаимоотношенията с приятелите, партньора или пък съседа също е от значение. Психиатърът споделя, че по време на изследването на всеки участник е зададен въпросът „От кого биха потърсили помощ през нощта, ако сте болни или уплашени?“ Според него всеки човек се нуждае най-малко от 1 или 2 души, на които може да разчита по всяко време. Ако няма такива, той вероятно страда.

Уолдингер не омаловажава приятелствата с хората, с които се забавляваме. Понякога е достатъчно да си побъбрим с някого, без да обсъждаме личните си проблеми с него.

Случайните социални взаимодействия също ни карат да се чувстваме добре. Усмивка или кратък разговор с касиерката в кварталния магазин ни носят усещане за принадлежност, а то ни прави щастливи.

Затова, ако искате да сте по-здрави и удовлетворени от живота си, пишете на приятел, излезте с някого на разходка, отидете на групова тренировка или просто… прочетете онази приказка на детето си отново.