Защо е трудно да разберем тийнейджърите

Какво се случва в главите на юношите? Като преходен период, между детството и зрелостта, юношеството е изпълнено с конфликти. Фактът, че тялото се променя с различен темп от ума, е една от причините, приклещеният в тресавището между стабилните периоди индивид, да се обърква. Нервното поведение на тийнейджърите е следствие на усилието да открият и изразят същността си.

Защо е трудно да разберем юношите?

Всеки е бил свидетел (ако не и режисьор) на изразяване, чиято успешност е с различни интензитет и успехи. Вече пораснали, хората съзнават как изглеждат отстрани действията на младежа, поел пътя към себе си (което съвсем малък процент от тийнейджърите виждат ясно). Но възрастните забравяме, че освен изключително скандален, странен и неприемлив, пътят към същността ни е и изключително сложен (понякога дори болезнен).

Емоционалните промени често се изразяват със свръхсексуалност, депресивност, агресия, автоагресия, злоупотреба с алкохол и опиати, а също и всякаква форма на протест, изразен по всевъзможни начини. Всички ние сме преминали през своя период на бунт и сме наясно, че всяка история е уникална, но все пак има нещо общо помежду ни - било ни е трудно да изразим желаното, като това е утежнило общуването с околните. Когато помислим над този проблем, можем да осъзнаем, че, вече пораснали, ние притежаваме голям набор от изразни средства и отдушници (ако не можем да си позволим изразяване), с които да се освободим от натрупаното психично напрежение. Младежите ги нямат, те са подвластни на развиващите процеси, целящи зрялост, детския си опит и липсата на социален такъв. Те се чувстват ограничени и се нуждаят от изразни средства, рушащи границите, въпреки неподготвеността си за последствията.

Защо се стараят да демонстрират, че са различни?

Признавам - изразните средства, подвластни на тийнейджърите не са малко. Децата нямат особена свобода при избор на дрехите си, възрастните разполагат с парите и възможността да действат по свое усмотрение. Тийнейджърите, дори в най-съвременните семейства са някъде по средата. Ето защо, за да демонстрират независимостта си, както напрежението в тях изисква, полагат усилие да изразяват възможно най-ярко идеите си (ситуацията е сходна при музиката, изборът на компания и дори храна).

Докато вие можете да пътувате, за да отпочинете (пътешестването наистина е една прекрасна терапия), младежите са вързани за училището и избора на настойника си. Вие работите, получавате заплата и това ви дава самочувствието и свободата (била тя и малка) да вземате решения на база този доход. Младежът разчита на другиго, успехите му не му носят материални облаги, той е финансово зависим, а това предизвиква усещане за малоценност. Процесите в главата му го подтикват да отхвърли подобна зависимост по всеки достъпен му начин, усещането за несигурност и нищожност (които са често срещани сред тийнейджърите) в комбинация с доброто възпитание пък дърпат в други посоки. Като добавим пропорционално нарастващата сексуалност, неприемлива за демонстриране в обществото, но едновременно с това изключително прокламирана по медиите, обрисуваме доста объркан и тежък лабиринт от вътрешни и външни конфликти.

Сред хаоса от инстинкти, нарастващи и спадащи напрежения, навици и поведения, личността търси способи за израз, които да снижат психичното напрежение.

Социално приемливото изразяване не е невъзможно

Ако още като деца възпитаваме у личността уважение към моралните устои, то тя ще има основа, върху която няма да се задържи (или поне не за дълго) неглижиране на същия морал. Ако насърчаваме усъвършенстване на похватите за използване на езика, порастващото дете ще може да демонстрира самостоятелността си (и да гради самочувствието си) върху владеенето му. Музиката, овладявана от детска възраст, може да е друг конструктивен начин, оформящият се индивид да изразява емоциите и мислите си. Рисуване, скулптура, занаяти, планинарство - всяко то тях може да е идеален избор за превантивно осигуряване на отдушници за напрежение.

Отдушниците за напрежение, трябва да са креативни

Огледайте се. Днес сте минали покрай не един "отдушник":

• "безумната" (за нашето поколение) прическа, обеца, маникюр или каквото друго странно за вас се сетите;
• стаята с плакати по стените на тийнейджъра;
• шумната музика, която бучи от слушалките/тонколоните му;
• графитите на стената на съседната жилищна сграда;
• издънената врата на асансьора;
• хулиганските прояви на футболния мач.

Твърде вероятно е да не са ви допаднали особено, но трябва ясно да разграничим доколко вредни са те за младежа и за обществото. Има огромна разлика между това синът ви да си боядиса косата синя и да направи опит за самонараняване (а и двете са начин да се намали напрежението в ума му).

Отдушниците трябва да са конструктивни

Отдушниците трябва да са конструктивни, а не деструктивни и това не се постига въпреки младежа, а заедно с него. Още в детските му години трябва да се предостави възможност за овладяване на максимален брой изразни средства, за да може с избраните от него такива, след време да намалява напрежението, което се е натрупало.

Ако младежът прегърне някой от творческите шансове за изразяване, освен че ще намери безопасен начин да сваля психическото си напрежение, ще се развива във въпросната област. Той ще придобива самочувствието, нужно за изграждане на стабилна психика в бъдеще, благодарение на уменията си.

Снимка: flickr.com