Защо най-добрите ученици не са отдадени на училището

За да бъдат успешни, много хора вярват, че трябва да изпитват страст към това, което правят. Страстта придава наслада на предизвикателството. Тя идва с издържливостта, необходима, за да превъзхождаме останалите. Има обаче примери за обратното – когато страстта не е предпоставка за успех. В това число и за успеха в училище. Смятаме, че отличните ученици трябва да бъдат отдадени и страстни по отношение на учебния процес, или че тази тяхна страст би имала известна роля в успеха или неуспеха им. Но грешим.

Според изследване на Джихуин Лий (Jihyun Lee) от университета в Сидни, Австралия, между степента, в която се справят учениците, и тяхното отношение към училището няма никаква връзка. Не е нужно ученикът да бъде отдаден, за да получава отлични оценки.

Изследвания на програмата PISA върху нагласата на учениците към училището

Резултатите от въпросното изследване са получени след анализ на мащабна международна база данни, наречена Програма за международно оценяване на учениците (PISA). На всеки три години информацията се актуализира. Тя е като истинска съкровищница, която дава възможност на учените да разберат как учениците по света възприемат образованието и учебния процес като цяло. В една от последните оценки на PISA от 2015 година вземат участие 72 страни и техните икономики. Предмет на оценяването са четене, математика, тестове по различни науки, както и въпросници, насочени към отношението, схващанията и навиците на учене на 15-годишните деца по света.

В по-старите изследвания са предлагани 4 опции за отговор, с които да се оцени нагласата на учениците към училището като институция:

• училището не ми помогна почти с нищо, за да се чувствам подготвен за живота, който ме очаква;
• училището беше загуба на време за мен;
• училището изгради в мен увереност при вземане на решения;
• училището ме научи на неща, които биха били от полза за професионалното ми развитие един ден.

От получените отговори става ясно, че почти не съществува връзка между постиженията на учениците и тяхната нагласа към училището. И този случай не е прецедент. Подобни са заключенията от оценяването, проведено от PISA през 2003, 2009 и 2012 година. Социално-икономическият статус и половата принадлежност също не дават отражение. Както и степента на развитие на страните. Само 2% от математическите успехи се дължат на нагласата към училищната институция във всичките 62 страни.

Изводът е, че в повечето държави способните деца с много добро представяне всъщност не възприемат сериозно училището. И обратно, децата с по-слаби постижения не е задължително да подценяват неговата роля. Между двете неща просто няма връзка. Оттук изниква въпросът за мотивацията.

Ако не съществува реална зависимост между академичните резултати и нагласата на детето, то тогава какво мотивира отличните ученици? Определено не е отдадеността и страстта към училището и процеса на обучение.

Какво всъщност мотивира добрите ученици?

Отговорът е, че мотивацията идва отвътре. Пак според програмата PISA онова, което разделя учениците на по-малко или повече способни е тяхното вътрешно схващане и самооценка за собствените им силни и слаби страни. Индивидуални психологически променливи като самоефективност, тревожност и удовлетвореност от ученето обясняват между 15% и 25% от различните нива на успешност сред учащите. В по-общ план изследванията разкриват, че вярата в способността да разрешават проблеми играе много по-съществена роля, отколкото отношението им към училището.

Това вече е проблем, тъй като отношението към институцията би трябвало да има значение поради няколко причини. Ако учениците не могат да открият ползите от учебния процес, ако училището не е отговорило на очакванията им или ако смятат, че академичните им умения са придобити извън него, то е напълно възможно това да повлияе на представата и нагласата им към институциите по принцип. В действителност много хора не вярват в тях и в тяхното функциониране. И причината може да се корени именно в образованието. Официалните институции имат ключова роля в живота на всеки гражданин. Те трябва да се развиват, усъвършенстват и укрепват, а не да се подценяват и пренебрегват.

Какво може да се направи?

Хората, в чийто ресор е да взимат решения, свързани със средната степен на образование, трябва да бъдат по-чувствителни и осъзнати, когато става въпрос за дългосрочен ефект на училищното образование върху нагласите и вярванията на учениците. Добре би било да се помисли сериозно върху интегрирането на практични групови дейности, които ще са полезни за тях, след като завършат. Защото дали младите хора намират връзка между настоящето и бъдещето си, може да има много сериозни последствия върху обществото ни.