Начало Психология Социална психология Аз Съществуват ли наистина различни стилове на учене

Съществуват ли наистина различни стилове на учене

Съществуват ли наистина различни стилове на учене - изображение

В началото на 90-те години на 20-ти век новозеландецът Нийл Флеминг решава да обобщи в научна теория опита и информацията, които е натрупал по време на работата си като училищен инспектор. Докато наблюдава повече от 9000 различни класа, той забелязва, че много малък процент от учителите успяват да достигнат до всеки един от своите ученици. Какво прави тези няколко възпитатели толкова добри?

Флеминг достига до заключението, че разковничето се намира в начина, по който различните хора предпочитат да им бъде презентирана информацията. Например: "Когато молите за напътствия, за да достигнете дадено място, предпочитате ли да ви кажат къде да отидете или да ви бъде начертана карта за пътя?".

Шестнайсет подобни въпроса съставят въпросника VARK, който Флеминг е развил, за да определи стила на учене на индивидуалния човек. Тестът VARK, който произлиза от думите "Visual" (визуален), "Auditory" (слухов), "Reading" (четене) и "Kinesthetic" (кинестетичен), сортира учениците в четири групи – тези, които усвояват нови знания най-успешно като четат, визуализират информацията, слушат запис или играят различни игри.

Трябва да се отбележи, че Флеминг не е първият, който предлага идеята, че хората имат различни стилове на учене, но теорията на новозеландеца се превръща в една от най-популярните и широко използвани психологични модели.

Все още не е ясно как концепцията на Флеминг се е разпространила толкова бързо и ефикасно, но едно предположение е движението за засилване на самочувствието от края на 80-те и 90-те години – всеки е специален, така че е всеки трябва да има специфичен стил на учене.

Оттам учителите популяризират идеята за стиловете на учене сред учениците. По този начин се сформира схващането от страна на възпитателите, че всеки, дори и децата с ниски оценки, може да подобри академичното си представяне стига учителите да приложат подходящия модел за учене. В същото време някои ученици обясняват провалите си в училище с неуспеха на възпитателите им да напаснат стила на преподаване с конкретния стил на учене.

Според университетския професор Поли Хъсман от Университета в Индиана още преди да звършат средното си образувание на повечето хора вече им е втълпено, че принадлежат към визуалния, слуховия или някой друг стил.

Всъщност нещата стоят другояче - поне според непрестанно увеличаващите се научни доказателства. Резултатите от все повече и повече проучвания сочат, че хората не принадлежат към определен стил на учене. Изследване от 2018 г., проведено от екипа на Хъсман, предоставя теста VARK на стотици студенти, за да определи към кой стил на учене принадлежи всеки един от участниците. След това учените предлагат и кореспондиращи стратегии за усвояване на информация, които да съвпадат с дадения профил на всеки един студент. Хъсман и колегите й откриват, че значителна част от участниците решават да не приложат специфичните техники, пригодени към стила им на учене, а тези, които все пак решават да ги използват, не подобряват оценките си на тестовете в университета.

Хъсман заключава, че веднъж формирали определени навици за учене студентите трудно променят действията си. Участниците в експеримента са показали интерес спрямо своите собствени стилове на учене, но не достатъчно, за да възприемат нови техники за усвояване на информацията. Но дори в случаите, в които са го направили, резултатите им не са се изменили значително.

Друго проучване, публикувано в British Journal of Psychology, открива следното: студентите, предпочитащи визуалния стил на учене, смятат, че запомнят най-лесно изображения, докато тези с афинитет към вербалния стил, мислят, че запомнят думите по-успешно. Но тези предпочитания не оказват никакво влияние върху усвоения материал – било от думи или картинки.

Накратко: стилът на учене просто показва какво харесват участниците, а не показва какво (думи или изображения) помага на паметта им.

Според Даниел Уилингам – психолог към Университета във Вирджиния – съществуват доказателства, че хората се опитват да подходят към задачите си спрямо приетия от тях стил на учене, но самият стил не им помага. През 2015 г. психологът провежда анализ на наличната научна литература по темата и заключава, че теориите за наличието на различни стилове на учене не успяват да бъдат доказани.

Друго проучване на учените Кремър, Розенбърг и Томпсън-Шил от 2009 г. открива, че хората, които се самоопределят като визуализатори (предпочитат да мислят като визуализират информацията), не показват по-добри резултати на тестове с изображения от тези, които смятат, че възприемат най-успешно информацията, когато е представена с думи.

Това не означава, че всеки е еднакво добър във всяка една сфера. Според Уилингам хората притежават различни умения, а не стилове. Някои възприемат информацията най-добре под формата на текст, други като презентация с графики, а трети много трудно запомнят детайли, когато слушат аудио запис. Повечето задачи, с които се сблъскваме обаче, изискват точно определен стил на учене. Например: колкото и добър да е даден човек във визуализирането на информацията, той пак няма да може да си представи като изображение перфектното френско произношение.

Самият тест VARK на Флеминг търпи сериозна критика. Представяме ви един от въпросите:

Планирате да отидете на екскурзия с група. Искате да разберете мнението им за плана ви. Вие бихте:

  • описали някои от акцентите на пътешествието.
  • използвали карта, за да им покажете нагледно местата, които ще посетите.
  • им дали копие от принтирания маршрут.
  • им позвънили, изпратили съобщение или имейл.

Разбира се, почти всеки човек от 21-ви век би изпратил имейл на приятелите си, за да координира груповата екскурзия, като самият имейл може да съдържа в себе си предишните три отговора на въпроса.

Схващането за стиловете на учене е изключително широко разпространено, като голяма част от учителите, учениците и техните роднини са запознати с теориите на Флеминг под някаква форма. Самата идея изглежда доста примамливо, обещавайки да разкрие скрития потенциал на мозъка ни само като отговорим на няколко въпроса. Въпреки това голяма част от проучванията на учените показват, че теорията не работи на практика.

Хъсман подчертава, че най-важното нещо за всеки, който се опитва да научи нещо ново, е да се фокусира върху самия учебен материал.

Самият Флеминг изразява някои резервации относно собственото си творение, като предупреждава хората да не насочват прекалено много внимание на теорията и теста му VARK. През 2016 г. той казва: "Понякога вярвам, че учениците и възпитателите инвестират повече доверие във VARK, отколкото заслужава. Може да харесвате нещо и да бъдете добри в него или не… Vark просто ви информира как предпочитате да комуникирате. Не ви казва нищи относно качеството на тази комуникация."

С други думи стилът на учене може да ви помогне да научите нещо за самите себе си, но вероятно няма да ви помогне да усвоите нова информация по-успешно.

Редактор: Нора Маркова
Източник: theatlantic.com
Снимки: unsplash.com

5.0, 3 гласа

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияЛюбопитноПсихологияСоциални грижиИсторияЗдравни съветиНовиниЛайфстайлСнимкиОбразованиеНормативни актовеАнкети