Защо приписваме собствените си негативни качества на другите: проекция

Проекцията е механизъм за психологическа защита, който всеки от нас използва понякога. Основоположникът на теорията Зигмунд Фройд твърди, че без подобни защитни механизми човек винаги ще е изправен срещу отрицателните си импулси в пълната им интензивност, което крие сериозен риск за психичното му здраве. По своята същност проекцията представлява прехвърлянето на собствените личностни характеристики и импулси върху някой друг.

Като обратна форма на проекцията психолозите определят емпатията, или способността да преживяваме чувствата на другите.

Човешкият ум е много сложен. Изричаме думи, които не съвпадат с онова, което мислим. Плачем, когато се смеем. Ядосваме се за дреболии. Обвиняваме околните за нашите собствени грешки. Нашата личност е многопластова. Когато започнем да изучаваме човешкото поведение, може да разберем и как работи той. Тогава ще осъзнаем, че защитните ни механизми играят наистина важна роля.

Тези механизми са подсъзнателни техники, усвоени от човешкия ум, за да се справяме с отрицателните емоции и импулси, с които се сблъскваме в ежедневието.

Какво е проекция?

Всеки от нас знае, че има отрицателни качества. Тъй като не ги харесваме и не искаме да ги приемем, решаваме да ги проектираме върху друг.

Нека си представим ситуация, когато проектираме собствените си импулси. След дълга и безсънна нощ се събуждаме със силно зачервени очи. Поглеждаме се в огледалото и признаваме, че не изглеждаме никак добре. Отиваме на работа, влизаме в офиса, мислейки единствено за външния си вид. Колегите вдигат поглед от компютрите и ни поздравяват. Тъй обаче не спираме да мислим за уморените си и зачервени очи, сме убедени, че останалите се взират точно в тях. И тогава казваме: "Да, знам, че очите ми са червени, не е нужно да се взирате!" Ето така проектираме собствената си несигурност върху колегите. Всъщност само ние обръщаме толкова внимание на очите си. Само ние смятаме, че изглеждаме ужасно. Тъй като не искаме да приемем тази мисъл, проектираме негативните си емоции върху околните и по-лесно се примиряваме с фактите.

Характеристики на проекцията

Човешкият ум има склонността да поддържа положителна представа за нашата личност и прави всичко възможно тя да не бъде разрушена. Егото ни бива подхранвано от похвалите и чуждото признание. В случаите, когато високата ни самооценка е под заплаха и има риск да изглеждаме зле дори в собствените си очи, решаваме да проектираме тези свои чувства върху някой друг, за да понесем по-лесно истината.

При проекцията човек не избира на случаен принцип този, върху който ще прехвърли своите личностни характеристики. Въпросният „реципиент“ също може да притежава конкретното отрицателно качество, но то да не е толкова силно изразено. Само този, който го проектира, вярва, че е така.

Например, ако много обичаме да критикуваме останалите, не само ще открием същата критичност в тях, но и ще я определим като твърде крайна и ще я заклеймим.

Видове проекция

Най-често проекцията влиза в действие, когато са налице негативни импулси. Понякога обаче тя може да се извърши и при наличие на положителни.

Невротична проекция

Нашите отрицателни импулси се проектират върху другите.

Допълнителна проекция

Форма на проекция, при която другите споделят нашите виждания, мисли и импулси. Те са също толкова развълнувани или разгневени от дадена ситуация. Допълнителна проекция е например, когато харесваме филми на ужасите и смятаме, че те са любими и на всички останали. Изведнъж, когато разберем, че не е така, сме повече от изненадани.

Комплиментарна проекция

Тази форма на проекция включва прехвърляне на нашите положителни умения и практики върху другите. Например, ако умеем да плуваме, предполагаме, че е така и при другите хора. Не ни хрумва, че има хора, които просто не са се научили.

Проекцията в ежедневието ни

Проекция е, когато преминаваме в отбранителен режим, щом някой каже нещо за нас, дори то да е просто част от разговор.

„Аз изневерявам, значи и той/ тя го прави“

Съпругът е привлечен от секретарката си. Разкъсван от вина той започва да подозира, че неговата половинка също има извънбрачна връзка и я обвинява.

Агресията се ражда от… страх

Повечето насилници тормозят жертвите си и се стремят да събудят страха им, да ги направят уязвими. Всъщност така те проектират своята собствена несигурност и уязвимост.

Обвиняваме жертвата вместо насилника

Един от най-често срещаните примери за проекция в живота ни е да обвиняваме и критикуваме жертвата, а не нейния насилник, изтъквайки доводи, че тя по някакъв начин го е предизвикала. Подобна форма на проекция се наблюдава при случаите на изнасилване. Изнасилената жена търпи упреци, че е пила алкохол късно вечерта или пък, че е била облечена твърде предизвикателно.

Доказателства в подкрепа на нашето мнение

Ива не харесва приятеля на съпруга си - Георги, защото е сексист. Тъй като обаче съпругът й е много близък с него, тя не може изрази мнението си. В един момент започва да забелязва студеното отношение на Георги към нея. Така Ива се убеждава, че той не я харесва, съответно има оправдание и тя да не изпитва симпатии към него.

Разчитаме знаци в поведението на другия, които всъщност не съществуват

Харесваме някого и започваме да откриваме във всеки негов жест или дума потвърждение, че и той изпитва същите чувства към нас, макар това да не е истина. Убеждаваме себе си, че действията му са продиктувани от симпатия, което още повече ни насърчава да се задълбочим и да вярваме, че чувствата са взаимни, дори когато не са.

Проекцията се случва на подсъзнателно ниво. Ако бъдем по-осъзнати, ще открием нейните признаци. Следващия път, когато решим да заеме отбранителна позиция, докато разговаряме с някого, или пък бързаме да отправим критика, би било полезно да анализираме действията си. Не е изключено отново да сме прибягнали до този защитен механизъм в стремежа си да потиснем неприятните емоции или да се скрием от истината.