Притча за кравата: Когато рутините ни ограничават
| Рутините твърде често ни ограничават, но забравяме това, защото те са толкова удобни и безопасни, че свикваме бързо с тях. Историята за кравата обаче е повик за събуждане. Събуждане за нещата, които не забелязваме в ежедневието си, но те ни засягат много повече, отколкото си мислим. |
Ще научим какво точно представлява кравата, какво получаваме от нея и колко зависими можем да станем от това, което ни дава. Но преди всичко, това ще ни помогне да открием коя е кравата в нашия собствен живот.
Притча за кравата
Историята за кравата започва, когато мъдър учител и неговия ученик преминавали през провинцията ...
Там те намерили скромна дървена къща, обитавана от двойка и трите им деца. Всички били бедно облечени, с мръсни и разкъсани дрехи. Краката им били боси, а домът им бил потънал в мизерия.
Учителят попитал бащата какво прави, за да оцелеят, след като очевидно няма индустрия или развита търговия наоколо. Той спокойно отговорил: "Вижте, имаме крава, която ни дава един галон мляко всеки ден. Ние продаваме част от него и използваме парите, за да си набавим други неща. Останалото е за наша собствена консумация. Ето как оцеляваме."
Учителят му благодарил за информацията, сбогувал се и си тръгнал. След което казал на своя ученик: "Потърси кравата, заведи я до урвата и я бутни в дерето".
Младият човек бил шокиран, защото тя била единственото средство за препитание на това скромно семейство. И все пак предположил, че учителят би трябвало да има своите причини да заръча това. С голямо съжаление отвел кравата до пропастта и я блъснал. Сцената останала в ума му в продължение на много години.
Завръщането на ученика
След известно време ученикът, изпитвайки вина за това, което е сторил, решил да напусне учителя си, да се върне на мястото и да се извини на семейството, на което е причинил толкова много вреда. С приближаването забелязал, че всичко е различно. Сега там имало красива къща, заобиколена от дървета и деца, които играят около паркираната пред нея кола.
Младият човек се разстроил още повече, защото помислил, че скромното семейство е продало всичко, за да оцелее. Когато разпитал за тях наоколо, хората му казали, че семейството все още било там и не е напускало града. Тогава младият мъж се върнал в къщата и осъзнал, че в нея живеят същите тези хора. Попитал бащата какво се е случило, а той с широка усмивка отвърнал:
"Имахме крава. Тя ни носеше мляко, с което оцелявахме, но един щастлив ден тя падна от скала и умря. Тогава бяхме принудени да вършим други неща, да развием други умения, които никога не сме си и представяли, че можем да имаме. По този начин започнахме да просперираме и животът ни се промени."
Удобството да вършим "обичайното"
Може би и ние, като ученика, сме ужасени от решението на учителя да хвърли кравата от пропастта. Тази история обаче е метафора за това, което трябва да направим с рутините, които ни карат да се чувстваме комфортно с живота си, но в същото време ни ограничават.
Когато това бедно семейство остава без подкрепата, към която се придържа, те нямат друг избор, освен да търсят алтернативи. Вместо да намерят още повече мизерия, те намират начин да просперират — нещо, което никога не са си и представяли, че може да им се случи. Ако кравата никога не беше изчезнала от живота им, те биха продължили да живеят в бедност; те никога не биха напуснали това положение или не биха повярвали, че е възможно да стигнат по-далеч.
Някои хора оценяват това, че в живота им има моменти, болезнени и трудни, които ги принуждават да напуснат зоната си на комфорт. Човешките същества търсят сигурност, уют и предсказуемост. Но когато всичко това се разпадне, ние откриваме умения и качества, с които никога преди не сме били запознати. Оказва се, че сме били заспали.
Поспрете и помислете върху рутините си
Историята за кравата ни кара да помислим кои рутини ограничават нас самите — може би работа, която не ни харесва, но ни дава сигурност; може би удовлетворението, което ни носи това да спестяваме за пътувания, но никога да не ги предприемаме, поради непредвидени обстоятелства ...
Историята за кравата ни дава възможност да обмислим начина, по който живеем. Особено, ако не сме доволни от факта. Не е необходимо да чакаме учител, който да дойде и да изтласка кравата ни от скалата. От днес нататък можем да погледнем отвъд удобството на рутините и да потърсим потенциала, който имаме вътре в себе си. Защото ние не сме ограничени. Ние просто поставяме препятствия на пътя си. Всеки един от нас има крава в живота си. Коя е вашата? |
По статията работи: Елиза Трайкова
Източник: exploringyourmind.com
Снимки: Пак там
Още по темата:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА