Какво представлява умишленото самонараняване

Според проучване (Doyle, Treacy, & Sheridan, 2015) около 10% от младите хора в Ирландия умишлено се самонараняват. Това означава, че всеки втори ученик в класната стая е проявил автоагресия в някакъв момент от живота си.

Причини за умишлено самонараняване

Важно е да се запомни, че умишленото самонараняване не представлява опит за самоубийство или начин за привличане на вниманието. Някои хора практикуват маладаптивното поведение, защото за тях то е начин за справяне със силните и обезпокоителни мисли и/или емоции. Умишленото самонараняване трябва винаги да се взема насериозно, без значение какви са причините за тези действия.

Въпреки сериозния характер на състоянието контролирането на желанието за преднамерено самонараняване е възможно, но само ако бъде предприето адекватно и навременно лечение.

Какво представлява умишленото самонараняване?

Преднамереното самонараняване представлява всяко поведение, изразяващо се в целенасочено посегателство над собственото тяло, обикновено като начин за справяне с труднопреодолими или невъзможни за вербализиране мисли или чувства. Маладаптивното поведение може да се прояви под формата на изгаряне, рязане или приемането на несмъртоносни дози медикаменти. Умишленото самонараняване може да включва всяко действие, което причинява вреда – без значение колко незначително или високорисково е то.

Накратко: всяко поведение, което причинява вреда или травма, и е извършено с цел преодоляване на непоносими емоции, се счита за преднамерено самонараняване.

Прочетете още:

• 5 мита за умишленото самонараняване

Непрестанният цикъл на самонараняване

Посегателството над собственото тяло обикновено започва като метод за освобождаване от натрупаното напрежение от притеснителни и интензивни негативни емоции и мисли. Извършването на маладаптивната практика може да предостави моментно облекчение на емоционалната болка, която самонараняващият се човек чувства.

Важно е да се запомни, че облекчението е временно, тъй като причината за болезнени емоции и негативни модели на мислене продължава да съществува. Скоро след преднамереното самонараняване се появяват чувства на срам и вина, които допълнително засилват желанието за освобождаване от емоционалната болка и евентуалното посегателство над собственото тяло. Така кръгът се затваря, образувайки непрестанен и саморазрушителен цикъл на самонараняване.

При кои хора е най-висок рискът от преднамерено самонараняване?

Самонараняващият индивид може да принадлежи към всяка възрастова, социална или икономическа група. Според проучване от 2012 г. (Moran & colleagues) близо 10% от австралийските младежи са практикували някаква форма на маладаптивното поведение. По-голяма част от младите хора съобщават, че са започнали да посягат на собственото си тяло на възраст от 12 години.

Въпреки че умишленото самонараняване може да се прояви при всеки, рискът е по-голям при хората с предишни травматични преживявания.

Някои от рисковите фактори могат да бъдат:

• психично разстройство, като депресия, тревожност, хранително разстройство и други;
• млади хора, които не се намират под опеката на родителите си, или такива, които вече са напуснали домове за деца, лишени от родителски грижи;
• наличието на различна сексуална ориентация.

От изключително значение е да се запомни, че описаните рискови фактори увеличават вероятността даден човек умишлено да се самонарани, но в никакъв случай не означават, че наличието им означава задължителна проява на самонараняване. По същия начин даден човек може да прояви маладаптивното поведение, без да е отговаря на нито един от изброените по-горе фактори.

Защо хората се самонараняват?

При всеки един мъж или жена различни неща оказват влияние върху мислите и чувствата, като причинители на стрес, безпокойство или тъга могат да варират значително. Някои хора успешно се справят с предизвикателствата и проблемите, срещу които се изправят в живота си, като често се освобождават от натрупаното напрежение посредством успешна комуникация със своите роднини и приятели, докато други намират ежедневните трудности за прекалено стресиращи и трудно преодолими.

Когато не споделяме своите емоции и не говорим за причинителите на безпокойство, е възможно да започнем да изпитваме гняв, тревожност или мъка, които да се натрупат в нас и да се превърнат в непоносими. Някои индивиди насочват тези негативни емоции към самите себе си и използват тялото си, за да се освободят от това, което не могат да изразят.

Хората често посягат на собственото си тяло, когато усетят, че не могат да се справят с чувствата и мислите си по друг начин. Негативните емоции, като гняв, безпокойство, притеснение, срам или тъга, могат да засилят значително желанието за преднамерено самонараняване.

Причините за нездравословното поведение са различни за различните хора, но някои от най-често срещаните сред младите хора включват:

• проблеми в семейството;
• проблемни отношения с приятелите;
• завишени очаквания в училище;
• училищен тормоз;
• депресия;
• тревожност;
• ниско самочувствие;
• значителни промени в живота като смяна на училището или преместване в нов град;
• употреба на наркотици и алкохол.

Когато някои от тези причини за негативни емоции и преживявания се натрупат, определена част от населението, която не притежава успешни стратегии за справяне с интензивните и болезнени чувства и вредни когнитивни схеми, прибягва към самонараняването, като начин за справяне с проблемите.

Прочетете още:

• 40 здравословни стратегии за справяне с емоции и проблеми

Много мъже и жени посягат на тялото си, за да се "освободят от болката, гнева и напрежението", породени от стресиращи фактори в живота им. Те умишлено се самонараняват, понеже не са усвоили други по-успешни и адекватни методи за преодоляване на невъзможните за вербализиране състояния. Разговорите с приятел, роднина или специалист по психично здраве могат значително да помогнат в идентифицирането и научаването на стратегии за справяне с емоционалната болка и маладаптивните мисловни модели.