Какво е когнитивно преструктуриране

Какво ще стане, ако се разделите с любимия си човек? Вероятно ще се почувствате така, сякаш сте изгубили важна част от себе си. Но дали наистина положението ви е толкова безнадеждно? Колко други ужасни неща се случват в света? Колко от тях са в пъти по-лоши от раздялата с партньора ви или провала на проекта ви? Питате ли се вече откъде идват всички тези въпроси? Отговаряме ви: от когнитивното преструктуриране.

Когнитивното преструктуриране е техника, която се фокусира върху мислите ни. Чрез нея се научаваме да заместваме вредните мисли с други, които не са толкова негативни. По тази причина когнитивното преструктуриране е една от предпочитаните когнитивно-поведенчески техники от психолозите. Ако променим определени мисли, ще променим емоциите, свързани с тях, което може да доведе до благополучие.

Мисълта е хипотеза

Когнитивното преструктуриране се състои в това пациентът да идентифицира и да поставя под въпрос своите вредни мисли. В резултат на това той ще ги замести с по-подходящи, за да намали или премахне емоционалния стрес, който причиняват негативните.

В когнитивното преструктуриране мислите се считат за хипотези. Терапевтът и пациентът работят заедно, за да съберат данни, които определят дали тези хипотези са правилни или полезни. Вместо да подсказва на пациента алтернативни мисли, терапевтът поставя серия от въпроси, за да може да проектира поведенчески експерименти, които пациентът оценява и използва, за да изпробва отрицателните си мисли. Накрая пациентите стигат до заключение за валидността или ползата от своите негативни мисли. Както виждате, терапевтът не налага нищо. Пациентът сам прави изводи от експериментите.

Теоретични основи на когнитивното преструктуриране

Когнитивното преструктуриране се основава на следните теоретични предположения:

• Начинът, по който хората когнитивно структурират своя опит, упражнява фундаментално влияние върху начина, по който се чувстват и действат, както и върху физическите им реакции. С други думи, нашата реакция на дадено събитие зависи главно от начина, по който го възприемаме, оценяваме и тълкуваме.

Представете си, че имате среща с човек, когото едва познавате. Чакате половин час и той все още не идва. Ако тълкувате закъснението му като знак, че не се интересува от вас, вие ще се почувствате тъжни и няма да го потърсите повече.

Ако обаче си обяснявате закъснението му с независещи от него причини или с някакво объркване, то вашата емоционална и поведенческа реакция ще бъде много различна. От друга страна, реакцията, поведението и физическите реакции се влияят взаимно и допринасят за поддържането на мислите.

• Можете да идентифицирате мислите на хората чрез методи като интервюта, въпросници и самозаписване. Много от тези мисли са съзнателни, докато други са предсъзнателни. Лицето обаче има достъп до тях.
• Модифицирането на мислите на хората е възможно и се използва успешно за постигане на терапевтични промени.

Моделът „ABC” за когнитивно преструктуриране

Когнитивното преструктуриране се основава на модел, който психологът Албърт Елис нарича „ABC”- модел:

• В този модел буквата А се отнася до активираща ситуация, събитие или опит.
• Буквата B представлява подходящо или неподходящо познание на пациента (мисли) за ситуацията (А). Познанието се отнася и за когнитивните процеси. Сред тях са възприятие, внимание, памет, разсъждение и тълкуване. Предположенията и вярванията на човек причиняват грешки при обработката на информацията. Сред тези грешки или отклонения, намираме, освен всичко друго, и по-общо генерализиране, филтриране, дихотомно мислене.
• Накрая, буквата C се отнася до емоционалните, поведенческите и физическите последици на Б (познанията). Например ние се плашим и бягаме, когато към нас се приближи зло куче.

Емоциите, поведението и физическите реакции се влияят взаимно и спомагат за поддържането на познанието. В модела „ABC” когнициите винаги предхождат емоциите. Емоцията обаче може да съществува едва няколко минути без предишни познания.

Както виждате, според когнитивното преструктуриране събитията сами по себе си не са отговорни за нашите емоционални и поведенчески реакции. Нашите очаквания и тълкувания на тези събития, плюс вярванията, свързани с тях, са отговорни за това как се чувстваме и действаме.