Ролята на "вътрешното дете" в живота ни и какво можем да научим от него

Вътрешното дете живее в нас, откакто сме заченати. Неговото развитие започва от утробата и преминава през всички етапи на съзряване, като приключва около 11-13-годишнавъзраст.

То пази спомен както за хубавите преживявания, така и за страховете, травмите, загубите и случаите, когато сме били пренебрегвани. В началото може ми няма да разбираме какво иска да ни каже, но с течение на времето ще забележим повтарящи се вътрешни знаци за събитията, които са оставили траен отпечатък в съзнанието ни, без да сме разбрали.

Всеки човек има своето вътрешно дете

Аз, ти, всички ние имаме вътрешно дете. То ни изпраща послания много преди да е способно да обработи напълно случващото се, ментално и емоционално. В него се пазят както емоциите, спомените и вярванията от миналото, така и надеждите и мечтите за бъдещето.

Терапевтите смятат, че ако дадем възможност на нараненото, изстрадало вътрешно дете да се излекува, ще разберем по-добре себе си и ще живеем по-щастливо и хармонично.

Вътрешното дете и емоциите, които изпитваме

То помни приятния аромат на баба, който сме вдишвали, докато ни е прегръщала, и колко горда е била с нас, когато сме й показали, че вече можем да караме колело. Помни също блясъка в очите на тате, когато все пак сме споделили любимата си играчка със съседското дете.

То обаче не забравя и тъжните моменти като например, когато сме плакали, виждайки как мама се сбогува със своя умиращ баща, нашия дядо. Уви, пази спомена и за първия учебен ден в новото училище, когато другите деца са ни избягвали или дори заплашвали. Вътрешното ни дете помни колко глупаво сме се чувствали, когато не сме успявали да отговорим на „очевидно елементарен“ въпрос в час.

Вътрешното дете е с нас в първия ни работен ден, опитвайки да докаже на началника ни, че сме отговорни и способни.

То не ни изоставя и през тийнейджърските ни години, когато толкова много искаме да принадлежим към дадена група. Върви редом до нас, когато срещнем или загубим първата любов.

Вътрешното дете ни кара да изпитваме онази приятна топлина и спокойствие, когато си прекарваме добре с приятели, но и болка и горчивина, когато сме били излъгани или предадени от близък човек.

>>> Не отричайте емоционалната травма от миналото, ако искате да се справите с нея

Години по-късно, то може да е спокойно и удовлетворено (през повечето време) или пък избухливо и недоволно. От него зависи дали ще изграждаме здравословни връзки, дали ще имаме добри организационни умения и дали ще можем да регулираме ефективно емоциите си.

Вътрешното ни дете играе изключително важна роля в по-нататъшния ни живот. Ако се чувстваме потиснати или нещастни, вероятно то се нуждае от нашето внимание. Трудностите могат да бъдат от различно естество – в работата, в отглеждането на децата, в намирането и задържането на любовта, в поставянето на ясни граници.

Когато вътрешното дете направлява живота ни

Страхът, перфекционизмът, тревожността, склонността да избягваме хора, места или проблеми – това са опитите на вътрешното дете да остане в безопасност. Когато то играе водеща роля, ще ни тласка към точно определени модели на поведение и ще ни кара да правим точно определени избори с една-единствена цел – да се спаси. Всяко наше действие ще е базирано на неосъзнати нагласи или спомени от миналото.

Често детето в нас няма достъп до реалността, в която живеем, и не знае с какво се е променил животът ни днес.

Ако вътрешното ни дете носи на плещите си болка, която не може да понесе, то и ние ще я носим. Ако то е живяло в несигурност или постоянна заплаха, ние упорито ще избягваме предизвикателствата и промените.

Разкъсвани между нуждата от сигурност и нуждата от приключения и нови възможности

За да постигнем баланс между гъвкавостта и последователността, е важно да срещнем съзрялото си Аз и вътрешното дете, за да се опознаят. Това всъщност е най-важната стъпка за създаването на сплотен тандем, в който са удовлетворени нуждите както на едната, така и на другата страна.

Стъпки за създаване на връзка с вътрешното ни дете

Стъпка 1: Свързване и диалог с вътрешното дете.

Стъпка 2: Активно слушане и изучаване на вътрешното дете, неговите нужди, болки, надежди и мечти. Предприемане на действия, с които те да бъдат удовлетворени, излекувани и реализирани.

Как да се свържем с вътрешното си дете, за да го освободим от бремето и да му върнем надеждата

Добре би било да помолим вътрешното си дете да бъде по-открито с нас и, ако е възможно, да не прикрива своята уязвимост. За да спре да се крие и да сподели с нас какво се случва с него, ние трябва да го изслушаме и да се поинтересуваме от неговия живот, надежди, страхове и тревоги.

Обикновено когато вътрешното дете знае, че има възрастен, на когото може да се довери и който го е грижа, то се успокоява и успява да разпознае и приеме нежеланите до този момент чувства. За да постигнем добри резултати, е най-добре да работим с терапевт, тъй като лекуването на детски травми е сложен и дълъг процес.

Има много начини да предложим подкрепа и съчувствие на вътрешното си дете. Може би то има история, която не е искало да разкаже години наред. Може би има нужда да бъде обичано и ние трябва да му докажем, че е така, преди да продължим напред. Ако е било пренебрегвано преди години, сега ще иска от нас да се застъпим за него.

Няма да разберем от какво се нуждае, докато не поставим началото на процеса на опознаване.

На нашето вътрешно дете може да му липсват физическа или емоционална сигурност, повече грижа за самите нас (за ума, тялото или душата) или ясно очертани граници. Едва когато му осигурим нужното, ще стигнем до истинския проблем, до най-важното, което ни е пречило да живеем пълноценно.

Крайният резултат от целия този така сложен процес на свързване може да ни изуми. Някои вероятно ще забележат, че се грижат за децата си по съвсем различен начин, без да изпитват непрестанна тревога. Други ще изпъкнат на работното си място, а трети ще бъдат по-уверени, когато отстояват себе си и заявяват своите желания.

Успешните хора отглеждат в себе си щастливо вътрешно дете

Тук под „успешни“ нямаме предвид известни или богати, а такива, които получават любов, живеят в хармония със себе си и се чувстват добре в собствената си кожа. Здравото и удовлетворено вътрешно дете е изпълнено с любов и може да се справи с болката, която животът му предлага. Успешни са не само умните хора, а и онези, които умеят да регулират емоциите си и имат по-спокойно вътрешно дете.

>>> Как можете да излекувате "вътрешното си дете" след преживяна травма в ранна възраст

Какво означава да имаме щастливо вътрешно дете

Когато то е спокойно, нищо не ни спира да посрещаме нови предизвикателства. Знаем, че можем да се справим с провала и хаоса. Можем да понесем и мъничко срам, без да се поддаваме на страха си. Знаем също така, че сме устойчиви и няма смисъл да реагираме импулсивно. Не се ръководим от стремежа си да получим одобрението на другите.

То е като котва – ако е колебливо, ние също ще сме колебливи, дезориентирани и хаотични в живота си, но ако е стабилно, ние ще сме уверени и спокойни.

Признаци, че вътрешното ни дете страда

• чувство на срам, вина и/ или болка;
• хронично претоварване на работа, нужда да постигаме нови и нови цели и да получаваме одобрение;
• неспособност да присъстваме осъзнато тук и сега;
• постоянни тревожност и страх;
• неумение да се адаптираме, стремеж към перфекционизъм, нетърпимост към провала;
• невъзможност да откриваме и да отбелязваме „малките победи“ в живота;
• нездравословни отношения с околните или страх от сближаване;
• самосаботаж, склонност към обсесивно поведение и към развиване на зависимости;
• лошо представяне;
• руминация (мисловно предъвкване) и негативно отношение към самите нас.

Как да излекуваме вътрешното си дете

• упражняване на дейности, които ще ни позволят да изразим чувствата си;
• анализиране на неприятните спомени и преживявания, с цел потискане на тревожността и страховете;
• изграждане на здравословни отношения с околните, които ще внесат сигурност и спокойствие в живота ни;
• създаване на топла и приветлива атмосфера;
• структуриране на ежедневието и изграждане на здравословни навици – редовно хранене, пълноценен сън, добра хигиена и редовен сексуален живот;
• очертаване на ясни емоционални, времеви и физически граници;
• практикуване на хоби;
• изместване на фокуса от сляпо изпълнение на дадена дейност към осъзнато правене, което носи удоволствие;
• промяна в нагласите и вярванията.