Начало Психология Социална психология Аз Какво представлява детето в мен

Какво представлява детето в мен

Какво представлява детето в мен - изображение

Терминът е прегърнат от движенията за самопомощ и "детето в мен" и бавно се е превърнало в клише, с което се шегуваме. Независимо от прекаленото му използване, идеята всъщност е важна и полезна концепция, която възниква от психотерапията.
Много тренинги за терапевтично мислене признават детската страна на нашите личности, която наричат с различни наименования, като "вътрешното дете", "детския архетип", "чудното дете" или "нараненото дете".

Какво е „детето в мен“

Терминът не означава, че вътре в мен има малко дете или че част от мозъка е делегирана единствено на детински мисли!
Общата идея е, че всички ние имаме детски аспект в несъзнателната част от ума си. Може да се разглежда като "подсъзнателност"- страна на нашия характер, която може да поеме руля, когато сме изправени пред предизвикателство.
Отразява детето, което някога сме били, в неговите "негативни" и "позитивни" аспекти. Както нуждите и потиснатите емоции от детството, така и детската невинност, творчество и радост, развити тогава и все още живи в нас.
Потиснатите емоции са всичко, което в детска възраст ни е казано, че не трябва да чувстваме, за да бъдем обичани (а в тази възраст сме способни да направим всичко, за да бъдем обичани).Така че, ако се предполага, че трябва да сме добрички, то детето може да се бунтува, да тъгува и да се гневи. Ако сме преживели травма или злоупотреба, то се е наложило да крием болката и страха, за да оцелеем.

Детето в нас може да крие всички неща, научени за себе си от родители, учители и други възрастни. Това може да е „по-добре не казвай, какво мислиш“, „не се опитвай да преодолееш това предизвикателство, не си нито достатъчно силен, нито достатъчно умен“, „големите момчета/момичета не плачат“, „сексът е мръсен/срамен“. Всяко от тези твърдения, може да е чуто и останало в подсъзнанието, като "детето", което го пази, понякога го оставя да влияе на поведението и емоциите ни.

Защо детето в нас е важна концепция

Идеята е, че достъпът до детето позволява да откриете котените на проблемите в зрялата възраст, идващи от детството. Работата над детето в нас може да помогне с:
• Откриване и освобождаване на потиснатите емоции, които ни задържат в негативни емоционални състояния;
• Подпомагане да разпознаем неудовлетворените си нужди;
• Подпомага разбиването на ненужните, вредни модели;
• Предлага възможност за по-точна самооценка;
• Предразполага да сме креативни и игриви;
• Повишава самочувствието и увереността.

Мнозина приписват началното описване на концепцията на Карл Юнг. Той включва "детски архетип" в списъка си с архетипи, които представляват индивидуализация в развитието на различните части на личността в едно функциониращо цяло.

Детска креативност


Карл Юнг проявява силен интерес към "детето" след контактите си с Фройд. В книгата си "Спомени, сънища, размисли" той споменава, че е забелязал, как творческото и креативността, които е имал като дете са избледнели и изчезнали. Той вижда емоциите, които възникват, когато си спомни за творчеството си в детството, и тръгна да развива връзка с "малкото момче", започвайки да прави игриви неща, след което се заема с други спомени и емоции, с които трябва да се справи.

Детският архетип, в теорията на Юнг, може да бъде подпомагащ ни начин за свързване с миналото, за да си спомним нашите преживявания и емоции като дете. И това може да ни помогне да се развием и да осъзнаем какво искаме от бъдещето.
Транзакционният анализ се превръща в психологическо движение, привличащо вниманието към идеята за "детето вътре в нас". С развитието на психоанализата през 50-те години набира популярност за обяснението на човешкото поведение, според което хората действат според едно от трите „състояния на егото“, а именно детско, родителско или зряло.
През следващите двадесет години се развиват няколко различни концепции за „детето“.

Травмирано дете

Всеки вид терапия ли включва „детето в нас“

В днешно време има изключително много подходи за лекуване на емоционални и психически проблеми. Някой терапии не се занимават с идеята за „детето“ и не се обръщат към миналото. Пример е когнитивната поведенческа терапия, която поставя фокуса върху връзката между мислите, чувствата и поведението ни. Ако сме имали травматично детство, а вследствие от него трудности при определяне на собствените си емоционални състояния, доверието и страховете, може би се нуждаете от консултация със специалист. Дори самостоятелните занимания с травмите от детска възраст могат да са изключително благотворни, ако изследването на чувствата, спомените и мислите се прави с извънредно внимание.

По статията работи: Станислава Тонева
Източник: harleytherapy.co.uk
Снимка: whatsinnovation.com; theconversation.com; medialeaks.ru

Още по темата:

5.0, 1 глас

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияЛюбопитноЛеченияПсихологияЛайфстайлНовиниКлинични пътекиИнтервютаСпециалистиСнимкиСпортСоциални грижиЗдравни съветиХранене при...БотаникаОрганизацииИсторияАлтернативна медицинаЗаведенияНормативни актовеРецептиАнкетиОбразованиеМедицински изследвания