Тежко ли е било детството ми наистина

Акценти

В своята 13-годишна практика психотерапевтът Ани Райт е чувала въпроса „Тежко ли е било детството ми наистина?“ безброй много пъти. Някои нейни пациенти признават, че си го задават години наред, преди да съберат смелост да потърсят професионална помощ.

Отговорът на този въпрос е ключът към възстановяването от травма в детството. Ако бъде избягван, процесът на излекуване не може да приключи успешно.

Райт обаче не крие, че самоанализът и търсенето на отговора може да отнеме време и да причини силна емоционална болка на индивида.

Няма универсален отговор

Дали наистина е било трудно детството ни или не можем да преценим само и единствено ние. Чувствата са наши и на никой друг. Тук няма никакво значение какво изпитват или мислят нашите родители, братя, сестри, приятели и т.н. Знаете ли защо? Защото всеки човек си спомня и се отнася към своето детство по уникален начин.

В своята книга The Body Keeps the Score д-р Бесел ван дер Колк, уважаван специалист в областта на травмите, е описал много точно индивидуалния начин, по който обработваме спомените и емоциите от детството. Според него нашите лични емоционални реакции и механизмът на обработване на събитията от миналото до голяма степен формират детските ни спомени. Сякаш всеки от нас има различни очила, с които гледа на своето минало. Те определят цвета и смисъла на нашите преживявания. Това заключение е важно, особено ако се притесняваме, че представата на другите за нашето детство не съвпада с нашата собствена.

Ето защо отношението към нашето детство се базира не само на онова, което се е случило тогава, а и на начина, по който го възприемаме със сърцето и ума си. Оценката на нашето детство като тежко и неприятно е едновременно обективна и субективна.

Обективни и субективни аспекти на трудното детство

Често изследванията върху обществените нагласи за това какво означава да имаш тежко детство се фокусират върху идеята за негативните детски преживявания (ACE).

Екипът от здравната организация Kaiser Permanente провежда едно от тези проучвания, като обръща сериозно внимание върху последиците от насилието и пренебрегването в детството и предлага обективна рамка за идентифициране на негативните събития.

Резултатите показват, че почти 2/3 от участниците са преживели поне едно такова събитие, а над 20% – три или повече. Специалистите установяват, че колкото по-често са подлагани на тормоз или друга форма на насилие, толкова по-голям е рискът от негативни последици върху психичното здраве на индивида.

>>> Следите остават: 12 признака на преживян тормоз в детството

Ограничения на изследването на Kaiser върху критериите за оценка на детството

Предложената рамка за обективна оценка има ключово значение за разбирането на различните форми на насилие и на моделите на дисфункциониращи семейства. За съжаление, анкетата, включена в нея, не успява да обхване всички негативни преживявания като например:

• Какво се случва, когато насилникът е жена или когато има съмнения, че родителят/ настойникът страда от психично нарушение?
• Как се отразява на индивида системният тормоз, упражняван извън семейството (в училище или на друго място)?
• Как влияе на психичното му здраве и благополучие насилието в религиозната или друга духовна общност?
• Какви са последиците от агресията или униженията от страна на учител или треньор?

Социално-екологични фактори, определящи детството ни като щастливо или нещастно

Изследването на Kaiser не разглежда някои социално-екологични фактори, които също влияят на оценката върху детството като тежко или щастливо.

Епидемиологът Нанси Крийгер също е на мнение, че човешката биология се формира както от материалния, така и от социалния ни свят. Според нея важна роля играят и негативните преживявания извън семейната среда – расова, етническа и базирана на половата принадлежност дискриминация и насилие в общността.

Психотерапевтът Ани Райт е категорична, че тези фактори не могат да бъдат пренебрегнати, когато се определя (дис)функционалността на детството, тоест дали то е било трудно или щастливо.

Все пак, въпреки гореизброените ограничения на рамката на Kaiser, тя остава ключов и обективен инструмент за откриване на деца в риск и за предприемане на нужните превантивни мерки.

Ролята на собствените емоционални реакции

Както споменахме в началото, освен обективните аспекти, са налице и някои субективни. Всеки човек възприема различно събитията, през които е преминал като дете. Това е дълбоко личностнен процес, чието протичане зависи от индивидуалните усещания и емоционални реакции.

>>> Травмата от емоционалното пренебрегване в детството: Какви са симптомите й в зряла възраст

Ефект от положителните преживявания в детството

Според обществото например ние може да сме били жертва на едно или повече негативни преживявания в своето детство, тъй като семейството ни често е изпитвало финансови затруднения и несигурност. В същото време обаче ние сме се чувствали щастливи, обичани и спокойни, защото родителите ни са били дълбоко свързани с нас. Именно този защитен фактор е известен като положително преживяване от детството.

Положителните преживявания в детството (PCE) показват колко важни са подкрепящата среда и изграждането на устойчивост за ограничаване на негативния ефект от тежките преживявания. Освен това те са доказателство, че е възможно да има разминаване между обективната и субективната оценка на детството.

От изследванията върху PCE става ясно, че детските преживявания са сложни и не могат с лекота да бъдат категоризирани като „лоши“ или „хубави“, защото според обективните критерии те може да са лоши, а според самия човек да не са.