Не отричайте емоционалната травма от миналото, ако искате да се справите с нея

Игнорирането и потискането на травма от миналото е несъзнателен механизъм за справяне. Много често разговорите между психотерапевт и клиент протичат със споделяне на травмиращо събитие и последващото му отричане. Според експертите най-важната крачка към възстановяване е неговото приемане.

Защо отхвърляме миналото?

Психологически защитни механизми

Всички защитни механизми по своята същност представляват несъзнателни опити и тактики, които човек прилага, за да се предпази от неприятни чувства и мисли, породени от сблъсъка с действителността.

Тези опити могат да изглеждат като извинение, игнориране, подценяване или оправдание, но тяхната крайна цел е една и съща – защита, макар и слаба и неефективна. Защита от болката.

Все пак, също като всички други защитни механизми за справяне с травма или травмиращо събитие, и игнорирането би могло да има положителен ефект.

Пренебрегването на неприятни преживявания в детството

Децата нямат власт. Те са почти изцяло зависими от хората, които се грижат за тях, и от обстоятелствата. Малките обаче са умни и умеят да оцеляват.

Малчуганите правят всичко възможно, за да организират чувствата, мислите, поведението и нуждите са така, че да се предпазят от щетите, които може да им нанесат обстоятелствата. Един от начините е като игнорират или подценяват случващото се около тях. Търсенето на причина, оправданието и потискането на болката, включително емоционалната, им помагат да съхранят душевното и емоционалното си здраве, докато се намират в неблагоприятна среда.

Да живеят с мисълта, че са подложени на тормоз, в продължение на още 5, 8, 10 години, докато имат законното право да напуснат насилника и заживеят отделно, би било прекалено травмиращо за тях. Ето защо те се научават да пренебрегват или омаловажават проблема. Това е техният начин да се спасят от тежкия товар на емоциите.

След като обаче пораснат и станат самостоятелни, защитните механизми, които до този момент са им помагали да оцелеят, вече няма да бъдат ефективни. Напротив, те ще им навредят. Отказвайки да приемат травмата, нанесена в детството, зрелите вече хора не могат да изпитат болката, тъгата и гнева от миналото. А за да продължат напред, за да се излекуват и да осмислят събитията, те трябва да дадат воля на чувствата си. Да ги признаят пред самите себе си и да ги приемат.

Отлагане на процеса на излекуване

Докато прилагате даден защитен механизъм (включително отричане и потискане на емоциите, свързани с травмиращо събитие), вие възпрепятствате процеса на излекуване.

Безспорно да се върнете към миналото си и да се гмурнете в бездната, от която досега сте се опитвали да изплувате, е много трудно и болезнено. Напълно нормално и естествено е да търсите начини да избягате от болката.

Освен това битува схващането, че позволявайки на чувствата, предизвикани от отминали неприятни събития, да се завърнат, вие се обричате на нещастие. Че тъгата и гневът ще ви завладеят и никога няма да можете да се спасите от тях. Да, наистина е възможно, когато се отдадете на емоциите, те да ви се сторят непреодолими и обсебващи.

С помощта на терапевт, чиято работа е насочена към пациенти, преживели тежки травми, можете да се научите да „дозирате“ правилно чувствата си, така че те да не нарушават качеството ви на живот, без обаче да ги отхвърляте.

Всяка болка, причинена от минала травма, тъгата, гневът, яростта, съжалението, объркването, отчаянието, се нуждаят от време, за да бъдат разпознати и приети. Без тяхното присъствие не може да стартира процесът на излекуване.

Прочетете още: 

• Причини, признаци и последици от емоционалната травма

Как да започнете да лекувате стара травма от миналото?

Един от инструментите, които психотерапевтите препоръчват, е да сложите ръка на сърцето си, буквално. Според тях това е много важно. След това си кажете ясно и на висок глас: “Това, което ми се случи, не е хубаво. То не е нормално и не бива да се случва на никое дете. Имам право да се чувствам тъжен и ядосан.“

Когато поставите длан върху сърцето си, тялото ви реагира. Още по-силна е реакцията му, когато заговорите и признаете травмиращите събития. Когато си кажете, че те наистина са ви причинили много болка.

Следете соматичните си усещания, анализирайте мислите си и дали ще изпитате внезапно желание да спрете упражнението, защото ви се струва смешно и безполезно.

Проявете търпение и си дайте още малко време. Задръжте ръката на сърцето, дишайте дълбоко и се успокойте, за да се вслушате във вътрешния си глас и тялото си.

Ако чувствата започнат да се пробуждат, не се плашете и не ги прогонвайте. Само така ще поставите началото на възстановителния процес.

И не на последно място, потърсете професионална помощ в случай че не успеете сами да анализирате и валидирате емоциите си.