Как да спорим правилно: 4 правила от философа Даниел Деннет

Предложен от Аристотел и неговите римски и средновековни тълкуватели, "класическият тривиум" (граматика, логика и реторика – “трите пътя“, на които се основава средновековното обучение), предполага поне три неща:

1. Има значение как стигаме до нашите идеи.
2. Има значение как ги изразяваме.
3. Има значение как се отнасяме към хората, с които си взаимодействаме, особено с онези, с които не сме съгласни.

С времето думата реторика придобива конотация на празнословна, лъжлива или ласкателна реч, но първоначално тя е била по-близо до концепцията за добротата.

Бихме могли да кажем, че тази педагогика идва от логоцентричната традиция, която дава привилегия на писането над устната комуникация. Тя пренебрегва физическите особености като жестове, поза и лично пространство, но въпреки това можем да включим нейните уроци във вербалната комуникация – тоест, ако се интересуваме от конструктивен диалог, изслушване, намиране на съгласие и научаване на нещо ново.

Подобно на класическите им предшественици, тези правила са директно свързани с внимателното и щедро изслушване на устната аргументация. Не можем да кажем, че сме разбрали един аргумент, ако:

• не сме чули неговите нюанси;
• ако не можем да го обобщим за някой друг;
• ако не можем да приемем и признаем неговите основания и силни страни.

Само тогава, пише Деннет, ние сме готови да съставим "успешен критичен коментар" за позицията на другия.

Деннет очертава процеса в четири стъпки:

• Опитайте се да изразите позицията си пред отсрещния толкова ясно и честно, че той да си каже: "Благодаря, жалко, че не съм мислил за проблема от тази му страна".
• Избройте всички точки на съгласие (особено ако не са тривиални).
• Споменете всичко, което сте научили от събеседника си.
• Само тогава ви е позволено да изкажете опровержение или критика.

Това е стратегия, която ни носи дивиденти, ако бъде предприета по правилния начин. Показвайки, че разбираме позициите на противника "толкова добре, колкото и той нашата и че можем да участваме в споделен етос чрез намиране на опорни точки на съгласие, ние печелим уважението на "възприемчивата аудитория", пише Деннет.

Освен това, полагането на всички усилия за разбиране на противоположната позиция само ни помага да премислим и презентираме нашата собствена гледна точка по-добре (имайте предвид, че винаги съществува вероятност по време на този процес да променим мнението си). Това са средства за по-добра социална сплотеност и по-малка поляризация и опасност от разгръщане на "артилерията на нашата справедливост от удобния щит на клавиатурата", както пише Мария Попова в Brain Pickings, "това е по-скоро реагиране, а не отговор. "

>>> Какъв е вашият стил на аргументиране

Да крещиш или да пишеш "на стената" в социалната мрежа, вместо да се ангажираш с реална, уважителна дискусия, е ужасна загуба на време и отвличане на вниманието от по-достойните занимания. Можем и трябва, твърдят Деннет и философите през вековете, да търсим повече информация за позициите, с които не сме съгласни. Когато потърсим повече и се опитаме да разберем техните възможно най-добри версии, ние можем да придобием нови знания и да разширим оценката си.

Както казва Деннет, "когато искате да критикувате дадено поле, жанр, дисциплина, форма на изкуство…, не губете времето си, както и нашето, с бръщолевене на празни приказки. Потърсете "нещо добро" или просто го оставете." Ако потърсите "нещо добро", можете да откриете, че даденото нещо си има своите достойнства, или поне е по-различно, отколкото сте си мислили, и че е било мъдро от ваша страна да отделите време, за да го научите, дори и само за да посочите защо мислите, че е погрешно.