Начало Психология Поведенческа психология Комуникация Как и защо интелектуалните насилници се опитват да ни принизят

Как и защо интелектуалните насилници се опитват да ни принизят

Как и защо интелектуалните насилници се опитват да ни принизят - изображение

Когато мислите за тормоз в детството, вероятно ви изникват образи на уязвимо дете, обляно в сълзи, докато му се подиграват, или на такова, което понася някаква садистична физическа злоупотреба. Нали?

Съществува и друг (психологически) начин да се смущава или унижава едно невинно дете — чрез упражняване на интелектуално превъзходство над него.

Тази по-скрита и често саркастична форма на тормоз получава много по-малко признание от двете по-известни форми на тормоз. Както казва Рохбан Захид: "Онова, което изглежда минава между капките, са тези, които… тормозят учениците, които са "по-малко умни"." Захид прави коментар (или осъждане) на нашата култура, подобна на меритокрация. Индивидите в обществото се намират в "интелектуална йерархия", определена от числата и буквите, които идват под формата на оценки и степени на образование.

Проблемът възниква, когато хората на върха на тази йерархия (неправомерно) си позволяват да омаловажават тези [учениците] на дъното. Тази конструкция създава интелектуален тормоз — емоционален и психически тормоз, упражняван върху някой, въз основа на интелектуалното му разбиране.

Интелектуалният тормоз не се различава от физическия: той може да има опустошителни, дългосрочни ефекти върху самооценката.

И така, как най-добре можем да определим този все по-господстващ начин на тормоз?

Ето някои дефиниции:

"Под интелектуални насилници имам предвид хора, които са наистина по-умни (имат по-висок коефициент на интелигентност), имат повече познания в определена област и като цяло чувстват, че имат право да бъдат пренебрежителни, неуважителни, злонамерени, емоционално оскърбителни и да играят игрички. Любопитното е, че ние прославяме подобни хора в телевизионните предавания и не считаме това за форма на тормоз".  (2)

Добавяйки друго измерение към това явление, Джо Бушар отбелязва:

"Интелектуалните насилници са специалисти в снизхождението. Техните несигурности са маскирани с важни думи и арогантни изречения. Тяхното нападение се състои в убеждението, че те са по-умни от конкуренцията. Те изпитват удоволствие от това да карат другите да се чувстват по-нискостоящи." (3)

Можем да добавим, че ако подобна снизходителност не е умишлена, то тя опира много повече до междуличностната или социалната нечувствителност (в сравнение с изчислената агресивност), и тогава тя не може наистина да бъде идентифицирана като тормоз — въпреки че може да има подобно отрицателно въздействие върху реципиента.

Ето и определението, което предлагат Urban Dictionary: "Високо интелигентен човек, който използва интелекта си по неприятен, и високомерен начин."

Като психолог, Леон Ф. Селтер, разказва, че един от начините, по които някои от неговите интелектуално надарени клиенти компенсират (или по-скоро свръх компенсират) в детството, поради чувства на физическа, социална или икономическа непълноценност, е да се подиграват или говорят снизходително с тези, които показват интелектуална малоценност. Подобна интелектуална самонадеяност рядко ги е правила популярни, но е помагала да се прикрие тяхната несигурност в области, в които те очевидно са се чувствали "по-нисши" от своите връстници. Например, те често са били хилави и некоординирани, така че, по отношение на физическата си сила, са се чувствали болезнено по-нисши. В друг случай, те идват от семейство в неравностойно социално положение и са носили облекло, отразяващо по-нисш социално-икономически статус.

Като механизъм за справяне, особено след като често са били осмивани като зубъри, те поне са имали начин (или оръжие), с който да смекчават тези чувства на уязвимост и да бранят слабото си самочувствие. Чувствителни и силно реактивни, те не са имали нито размера, нито силата да се противопоставят ефективно на онези, които са били склонни да ги тормозят. Използвайки превъзхождащ интелект, за да намалят съмненията си и да защитят крехкото си его, те са успявали да "изтласкат" противниците чрез усъвършенствани словесни умения. Ако са имали възможността да намерят други т.нар. "зубъри", които да дружат с тях, то те са могли да избегнат емоционалната болка от това, че са отлъчени от техните връстници.

Каква е истинската опасност във всичко това? Как може "интелектуалните насилници" да се окажат повече в ущърб на себе си, отколкото на техните жертви?

При много от надарените интелектуално клиенти, с които той работи — някои от които първоначално не могат да устоят на това да се опитат да потиснат и него — тази словесна артилерия, която по-рано е била толкова важна за защитата на крехкото им самочувствие, се е превърнала в обичайна част от поведенческия им репертоар. Това значително понижава — понякога и разрушава — личните им и професионални взаимоотношения. Рутинно унижавайки другите, за да се чувстват по-висши, атакувайки техните малоценности, те често биват отхвърлени и наранявани в отговор.

Особено ако потърпевшите са в подчинена или контролирана позиция, те може да са принудени да проявяват гнева и възмущението си пасивно-агресивно и така да превърнат неблагоприятното си положение в едно от предимствата пред насилника си. Крайният резултат от това е компрометиране на върховия статус на втория. Накратко, жертвите на интелектуалния тормоз превръщат насилника си в жертва. Освен това, интелектуалният насилник със слабо развита съпричастност — разчитайки на интелектуалните си дарби, за да се чувства по-добър от другите — би срещнал опозиция, с която неговият интелект е възпрепятствал да се справи ефективно (почти като случайно падане върху собствения интелектуален меч).

Каква е поуката от всичко това? Всичко, което някога може да е било адаптивно, за да компенсира някаква недостатъчност, може по-късно да се превърне в маладаптивност. Следователно, това, към което се призовава, не е просто да се развият по-добри социални умения, а да се възприеме съвсем различен начин на мислене за тези, които са по-малко интелектуално надарени. Интелектуалните насилници трябва да "развият" известно смирение. Те не просто трябва да спрат да свързват основната ценност на човека с неговия интелект, но също така да приемат като равни онези, чийто генетично определен коефициент на интелигентност не им позволява "лукса" за възвишен словесен изказ.

Струва си да се отбележи, че по ирония на съдбата физическите насилници в детството може би са по-склонни да променят начина си на мислене, отколкото интелектуалните такива. С течение на времето, вторият вид тормоз често става твърдо вкоренен в самата тъкан на тяхната личност.

"Атлетичният насилник… започва с идеята "ако мога да ви преборя във физическа борба, тогава аз съм ваш господар и аз съм по-добър от вас", но в крайна сметка е принуден да приеме, че физическото господство не е социално приемливо. Той го израства, когато разбере, че не може да се разбира с другите възрастни, като ги тормози."

"[Напротив] интелектуалният насилник… започва с идеята "ако мога да ви бия в умствената надпревара, тогава аз съм ваш господар и съм по-добър от вас". Въпреки това, интелектуалният насилник рядко научава, че интелектуалното господство е също толкова неприемливо в дискурса на възрастните."

Позовавайки се на Алън Купър, Джоунс заключава: "Няма процес на съзряване, който да успокои упражняването на тази власт".

Да бъдеш роден интелектуално надарен е наистина "дар", така че правилната реакция към подобно щастие е да се култивира благодарност и значителна смиреност. В крайна сметка интелектуалните насилници ще бъдат много по-щастливи, ако могат да направят такава промяна… както и хората около тях.

По статията работи: Елиза Трайкова

Източник: psychologytoday.com; Quora.com; Corrections.com

Снимка: admin.myrepublica.com

5.0, 2 гласа

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияЛюбопитноЛайфстайлСоциални грижиПсихологияНовиниИнтервютаЗдравни съветиАнкетиСнимкиБотаникаЛечения