Как и защо интелектуалните насилници се опитват да ни принизят

Когато чуем думите „детски тормоз“, си представяме разстроено или разплакано дете, което е обект на подигравки или е жертва на физическо насилие. Има обаче още една форма на тормоз, която не можем да видим, но е не по-малко унизителна – когато по-умното дете се присмива или обижда онези, които смята за не толкова умни.

Според Робан Захид живеем в общество, което цени заслугите и определя хората по това колко са постигнали в живота си. Той говори за така наречената „интелектуална йерархия“, базирана на числа и букви под формата на оценки и дипломи.

Най-голямата опасност изниква, когато тези хора, на най-горното стъпало в йерархията, получат правото (напълно погрешно) да унижават своите ученици или студенти, тоест да упражняват върху тях емоционален и психологически тормоз. Интелектуалните насилници не се различават особено от физическите, защото техните действия също могат да разрушат живота и да отнемат самочувствието на жертвата.

>>> Пет причини, поради които хората прилагат емоционално насилие

Интелектуално насилие – какво представлява и как да го разпознаем

Клиничният психолог Леон Зелцер пояснява, че интелектуалният насилник наистина се откроява с ума си и има по-високо от средното IQ. Той може да има богати познания в дадена област и оставя у хората впечатление за презрителен, зъл и емоционално агресивен човек, който си прави шеги с другите. Експертът твърди, че обществото дори подкрепя и харесва такъв тип личности и обикновено не възприема поведението им като насилствено.

Джо Бушард пък описва интелектуалния насилник по следния начин: „Той е много добър в това да проявява снизхождение. Неговата несигурност е прикрита зад гръмки слова, надменност и арогантност. Вярва, че е по-умен от останалите и изпитва удоволствие, когато ги принизява и унижава.“

Зелцер пояснява, че ако снизхождението не е преднамерено и е по-скоро резултат от липса на чувствителност или социална невъзприемчивост, то не би могло да се квалифицира като тормоз, въпреки че ефектът върху жертвата би бил същият.

Чувство за малоценност в детството

В своята работа клиничният психолог забелязва, че част от най-интелигентните му пациенти като деца са страдали от чувство за малоценност – било то заради външен вид, социален или икономически статус. За да компенсират неприятното усещане, те се подиграват на онези свои връстници, които смятат, че не са на тяхното интелектуално ниво. Подобно поведение със сигурност не ги е направило по-популярни и харесвани, но е успяло да маскира слабостта им, онова, заради което са се чувствали „по-нищожни“ от другите деца. Например, интелектуалният насилник може да е бил прекалено слаб физически и да се е срамувал от начина, по който изглежда, или да е живял в бедност и да се е обличал с не толкова модерни и красиви дрехи като другите.

Обидите и подигравките са го принудили да намери инструмент (или оръжие?) за справяне, с чиято помощ да потисне своята уязвимост и да защити, доколкото може, своето Аз. Като дете интелектуалният насилник е осъзнал, че може да надхитри и вземе надмощие над враговете си, над онези, които го превъзхождат по физическа сила или материално богатство, като използва ума си и завидните си вербални умения. Ако успее да намери и приятели, които, също като него, са обект на подигравки, би се справил още по-лесно с емоционалната болка от отхвърлянето.

>>> Най-дълбоко пазената тайна на нарцисиста е… неговата несигурност

Как интелектуалният насилник може да се окаже опасен не само за своята мишена, но и за самия себе си?

Леон Зелцер споделя: „Години по-късно, като мои пациенти, същите тези вече пораснали деца, опитват да унижат и мен. Трудно е да изкорениш поведение, което ти е помагало да оцелееш и да се съхраниш. Освен инструмент за справяне обаче, то е било и оръжие, с което са разрушавали интимните и професионалните си връзки. Заради непрекъснатите обиди и нападки, рано или късно жертвите им се обръщат срещу тях или просто ги напускат.

Когато преимуществото се превърне в недостатък

Ако хората, върху които интелектуалният насилник упражнява своето надмощие, са негови подчинени, е много вероятно в даден момент те да предприемат пасивно-агресивно поведение спрямо него с единствената цел да изразят по някакъв начин своя гняв и презрение. Това променя коренно динамиката на техните отношения и компрометира лидерската позиция на насилника – от агресор той се превръща в жертва.

Интелектуалният насилник, който през целия си живот е разчитал на своя ум, за да се чувства уверен и удовлетворен, има толкова слабо развито чувство за емпатия, че не би могъл да се справи ефективно с подобна ситуация. Както казва самият Леон Зелцер, „сякаш сам, без да иска, се промушва с „интелектуалната“ сабя, която е насочил към врага си“.

Какъв е изводът?

Всичко, което някога е помагало на интелектуалния насилник да компенсира собствените му несъвършенства, вече не играе ролята на средство за адаптация, а точно обратното. Поведението, което го е спасявало от неприятните чувства и от несигурността, става маладаптивно и не му позволява да разреши възникналата сложна ситуация.

Промяна в нагласата на интелектуалния насилник

За да реагира адекватно на пасивната агресия, освен да приложи социалните си умения, които обаче разбрахме, че са слабо развити, той трябва да промени и нагласата си спрямо хората с по-нисък от неговия коефициент на интелигентност. Необходимо е да се научи на смирение, което за него е истинско предизвикателство, и да избягва да преценява хората, базирайки се единствено на техните интелектуални способности. Колкото и да е трудно, интелектуалният насилник трябва да осъзнае, че всички хора са равнопоставени, без значение какъв е коефициентът им на интелигентност.

Приемане на мисълта, че неговият интелект е дар

Следващият етап от промяната в поведението му също не е никак лек – да осъзнае, че всъщност той просто се е родил много умен. Зелцер допълва: „Интелектуалният насилник не е положил никакви усилия, неговият интелект е дар. Нужно е да развие своята емпатия, да се постави на мястото на онези, които нямат неговия късмет да са толкова умни. Моята практика обаче показва, че в повечето случаи той не може да го постигне сам, защото има нарцистична природа.“

Физическият насилник се променя по-лесно, отколкото интелектуалният

Терапевтите смятат, че хората, които са упражнявали физическо насилие като деца, са по-склонни да променят поведението си, отколкото онези, които са унижавали другите заради по-слаборазвитите им интелектуални способности. На същото мнение е и Пол Джоунс, който пише следното в своята книга Patterns of Intellectual Bullies: „Агресорът с атлетична фигура си мисли: „Ако мога да те надвия физически, то аз съм твой господар и съм по-добър от теб“, но впоследствие разбира, че подобна форма на превъзходство не е социално приемлива. Той съзрява, когато осъзнае, че не може да общува и да се сближава с другите хора, като ги заплашва и тормози физически.

При интелектуалния насилник събитията протичат по различен начин. В началото той си мисли: „Ако мога да те надвия интелектуално, то аз съм твой господар и съм по-добър от теб“. Той обаче не съзрява като физическия насилник и не осъзнава, че интелектуалното му превъзходство също е напълно неприемлив инструмент за социализация и взаимодействие с околните.“

Да си роден със силно развит интелект безспорно е дар. За да не се превърне в проклятие обаче, този, който го притежава, трябва да бъде смирен и да се научи да цени хората. Само така ще намери щастието.