Как устойчивостта ни помага да се справим със стреса

Думата „устойчивост“ може да има много значения. Дали не означава да останеш спокоен, когато си в стресова ситуация? Или пък да реагираш бързо, когато ти се случи нещо неприятно? А може би да се научиш да извличаш положителното от трудните ситуации? Дали устойчивостта е нагласа, черта на характера или пък набор от умения?

Устойчивост – дефиниция

Устойчивостта е способността на човек да преодолява стреса по ефективен начин. Не е качество, с което той се ражда, нито пък личен избор. Тя е набор от умения, които развива, когато повтаря едни и същи модели на поведение.

Клиничният психолог Рейчъл Туроу от университета в Сиатъл смята, че устойчивостта може да бъде придобита, но, също както фитнесът в залата, изисква повторението на точно определени упражнения. Желанието да бъдем устойчиви не е достатъчно.

В зависимост от компонентите, от които е изградена нашата устойчивост, ние се справяме по различен начин със стресовите ситуации. Може например да разрешаваме успешно проблемите в личните си отношения, но да изпитваме истински ужас, когато попаднем в задръстване.

Някои от елементите на устойчивостта не притежаваме, просто защото са извън нашия контрол, например доходи, образование и подкрепяща среда. Други можем да си осигурим без особени усилия – физическа активност, хоби, пълноценен сън. Трети отнемат много време – изграждане на подкрепящи отношения, развитие на умения за справяне със стреса, медитация, потискане на вътрешния критичен глас и проява на повече самосъстрадание.

Устойчивостта не е качество, а умение, което можем да развием

Сред хората битува схващането, че тежките преживявания правят човека устойчив, което обаче, ако не невярно, най-малкото е неточно.

Едно от най-мащабните изследвания върху травмите в детството Adverse Childhood Experiences е проведено през 90-те години в Kaiser Permanente и обхваща над 17 хиляди възрастни. То сочи, че натрупването на стрес в ранна възраст вреди на физическото и психичното здраве. Колкото по-силен и продължителен е стресът, толкова по-тежки са последствията.

Кое тогава помогна на хората да преживят пандемията от коронавирус? Според проучванията ключова роля отново са изиграли елементите, които изброихме по-горе. Всъщност те помагат на човек да премине по-леко и през други стресови ситуации – безработица, рак, развод или насилие.

Модели на поведение

Специалистите са категорични, че устойчивостта може да бъде развита, ако свикнем да следваме определени модели на поведение и ако се научим да изграждаме здравословна заобикаляща среда. Повечето от нас вярват, че най-доброто решение е да се стараем стресът да не ни влияе, тоест да „го преодоляваме бързо“ и да продължаваме. В някои случаи може би е възможно. Ако например сме забравили важна среща, вероятно е по-щадящо за нас просто да си кажем: „О, не, трябва да се извиня веднага и да помоля за пренасрочването й!“ Едва ли би било по-здравословно, ако започнем да се гневим на себе си и да си казваме, че сме ужасни.

Ако обаче преживяваме раздяла с любим човек? Дали е по-добре да забравим бързо или да отделим време, за да анализираме ситуацията, да се излекуваме и да научим нещо ново за себе си, което ще ни помогне да израснем емоционално? Избягването не е устойчивост. То само води до потискане и задушаване на истинските ни чувства, което може да навреди сериозно на психичното ни здраве.

Има хора, които изглеждат устойчиви, но всъщност се страхуват да се изправят срещу неприятните емоции, или пък избират нездравословни механизми за справяне с тях – злоупотреба с алкохол и др.

>>> Можете да се справите с всяка трудност в живота, ако развиете своята устойчивост

Посттравматичен растеж

Болезнените чувства и преживявания ни помагат да израстваме. Посттравматичният растеж се свързва с положителните промени, които настъпват у човека след преживяна травма. Тези положителни промени се дължат най-вече на „изграждащите елементи“ на устойчивостта – пълноценни връзки, осъзнаване колко ценен е животът и развита философска нагласа към него. Нереалистично е да очакваме винаги да се чувстваме добре или да реагираме бързо на всяко събитие. Има случаи, когато е за предпочитане да забавим темпото и да анализираме най-дълбоко скритите чувства, колкото и неприятни да са те. Само така ще израснем духовно и емоционално.

Устойчивостта не е универсално решение

Да сме устойчиви не означава само да сме психически стабилни или да не позволяваме на случващото се да ни влияе. Ако постоянно се стремим да изглеждаме сякаш сме щастливи (дори когато не сме), можем да си навредим още повече. Така нареченото емоционално съвършенство може да ни внуши, че нямаме нужда от професионална помощ. Понякога е по-здравословно да променим обстоятелствата, които ни причиняват стрес, например работата, вместо да се адаптираме към тях.

Кога устойчивостта вреди

Макар справянето с предизвикателствата в живота да е ключово за нашето благоденствие, има групи от хора, за които думата „устойчивост“ носи повече негативи. От оцелелите след преживяна травма, жертвите на расизъм или хомофобия и живущите в райони, засегнати сериозно от климатичните промени, също се очаква да бъдат устойчиви, което обаче означава да приемат статуквото, вместо да потърсят отговорност от виновните или да ограничат източниците на стрес.

Когато придаваме твърде голямо значение на устойчивостта, ние неволно подкрепяме проявите на расова дискриминация, защото вярваме, че жертвите са достатъчно устойчиви, за да се справят с трудностите. За да отговорят на представата на обществото за устойчивост, те слагат маската на привидното щастие. Проблемът е, че непрекъснатият стремеж да изглеждат силни в очите на другите, всъщност ги уморява и ги прави още по-нещастни. Необходимостта да се адаптират и да приемат всяка форма на микроагресия има своята висока цена. Тя разклаща както физическото, така и психичното им здраве.

Устойчивостта има различни измерения и аспекти за различните хора и обстоятелства. Повечето от нас биха могли да я развият като изградят по-подкрепящи отношения с другите, отделят повече време за физическа активност и бъдат по-малко критични към себе си.