Лакомата, агресивна и неопитомена част от човешката душа – То

То (Ид) е един то трите компонента на човешката психика според Зигмунд Фройд. Основоположникът на психоанализата описва Ид (То) като несъзнаваните нагони, които се управляват от принципа за удоволствието, базовите влечения и инстинктите. То стои в противовес на Суперегото (което функционира в ролята на съвест). Егото (Аз) и Суперегото (Свръх — Аз) се развиват от Ид (То), израствайки в съзнателни и водени от логика части на личността.

Ролята на Ид (То)

Фройд разглежда ума на невръстното дете като движен изцяло то Ид. Бебетата са мотивирани единствено от задоволяване на физиологичните нужди и задвижвани от заложените им инстинкти. Този стремеж да се задоволят базовите желания продължава през целия живот, но когато егото и суперегото се развиват, те започват да потискат и мотивирането на всички действия (и бездействия) от Ид и човекът вече не действа изцяло по желанията на То. Либидото в зряла възраст също произлиза от Ид, като това помага да се обясни защо толкова много психоанализата се фокусира върху сексуалността – просто я възприема като централен компонент на човешката психика.

Медиация между Его и Суперего

Суперегото е колекцията от родителски директиви и социални норми, които действат като съвест и се стремят към съвършенство на индивида. То стои в пряк контраст с Свръх-Аз, като може да се каже, че двете са в постоянен сблъсък, защото едното е ограничаващо и възвишено, а другото водено от нагони и лакомо. Егото (Аз) е съзнателната част от личността, която се представя на външния свят, и трябва да посредничи между влеченията на Ид и изискванията на Свръх – Аз, като изтърпява всички вътрешни конфликти. Както Аз, така и Свръх – Аз се появяват, след като се развие и преживее Едиповия комплекс.

Структурният модел на Фройд никога не е бил научно валидиран, а компонентите му - Ид, Его и Суперего – не корелират със специфични пространства в мозъка, подкопавайки самата идея за структурен модел. Въпреки това, концепцията за Ид е повлияла голяма част от психологическите проучвания и практика. Еволюционната психология, например, се занимава с разбиране на въпроса как човешката психика се е адаптирала чрез еволюцията. Еволюционните психолози често посочват несъответствието между основните човешки инстинкти и обществените изисквания в наши дни.

По статията работи: Станислава Тонева
Източник: goodtherapy.org
Сниимка: resultscoaching.co.nz