Начало Психология Позитивна психология Мотивация, щастие и личен успех Мотивацията на работа - задача с няколко неизвестни

Мотивацията на работа - задача с няколко неизвестни

Мотивацията на работа - задача с няколко неизвестни - изображение

Имах шеф, който казваше „Не сме тук, за да се харесваме и да се забавляваме постоянно, а за да работим1“ и после предлагаше да пуснем музика, за да върви работата по-леко.

Докато си търсим добре заплатена дейност, едновременно носеща доходи и неразвиваща възможността да стане персонален ад, в който да се пържим ежедневно, не мислим особено за моментите, когато няма да имаме мотивация за работа.
Основните човешки потребности включват все неща, които изискват наличието на парични средства и ние знаем, че трябва да докопаме пари някак (най-често работейки), за да оцелеем като индивиди. И възниква въпросът: „Каква по-добра мотивация от това, че ти плащат?“.


Да, парите са прекрасен стимул, но за съжаление недостатъчен. Това е обяснимо не само с факта, че невинаги средствата стигат до следващо превеждане на трудовото възнаграждение, а и защото човекът е доста сложно същество.
Ако хищниците са основно мотивирани от храната, за да ловуват, (което условно ще наречем тяхната „работа“), то ние – човешките същества, не сме склонни да се трудим, задоволявайки само една (макар и основна потребност). На работа ние сме склонни да търсим не само заплата (еквивалентът на храна в животинския свят), а и социални контакти (общуване, приятелство), самоутвърждение (чрез извършване на дейност, която намираме за смислена и полезна, способна да донесе триумфи), удоволствие (смях, удовлетвореност, радост, усещане за успешност). Всяко от изброените неща предизвиква несъзнателни очаквания в личността, която се опитва да се съсредоточи в работния процес, защото те са абсолютно естествена част от човешкия живот, която не можем да избегнем дори да желаем.

Колкото и добра заплата да получаваме, ако не успяваме да достигнем (макар и частично) задоволяване на гореизброените очаквания, работнияt процес постепенно ще ни напряга, докато не се окаже, че сме потопили крака в личния си казан и виждаме колегите и шефа като рогати, опашати същества, подпиращи се на заострени тризъбци.

Какво ни мотивира

Част от мерките, които можем да вземем, за да не си причиняваме особено неприятна работа са превантивни.

Как избирате работата

Първото е, когато избираме работа да обмислим дали наистина искаме да извършваме подобна дейност и ако не (но все пак ни се налага), да определим максималното време, което ще прекараме потопени в нея. Определянето на точни срокове, ще успокои ума ни и ще даде шанс на подсъзнанието да търси мотивация за работата във финала й.

Моделирайте близкото си обкръжение разумно

Започваме работа и е разбираемо да ни трябва време за адаптация. По време на тази адаптация хората несъзнателно търсят начин да запълнят нуждата от вграждане в социум и създаване на стабилен социален контакт. Неизбежно е да открием някаква форма на приятелство, която ни се струва разумна, вземайки предвид средата. Един от начините да се мотивираме е да изберем внимателно какви ще са близките ни контакти в работна среда. Ако изберем хора, които неглижират работата, избягват усиления труд, не се стремят към успехи, като нямат никакви амбиции за растеж и развитие, е съвсем нормално самите ние да нямаме особено силен стимул да се трудим.
Обратното също работи ефективно, ако сме заобиколени от трудолюбиви, амбициозни и съвестни хора, то те ще повлияят благотворно и на нас.

Изгответе списък

Това е една от стъпките, която психолозите винаги препоръчват, защото ни кара да се замислим върху дълбоката си мотивация. Като една от основните дейности в живота, работата носи на личността нови особености и желания. Ако седнем и направим списък на всички неща, които желаем да ни се случат и са свързани с трудовия процес, ние ще извадим наяве най-ефективните и дълбоки стимули от собствената си личност. Те могат да ни кажат дали наистина сме открили „призванието си“, дали пасваме и имаме ли амбиции за професионален растеж в областта.
Подобен списък може да се прави на определен период от време, с цел да огледаме детайлно собственото си място и развитие през изминалия етап.

Доверете се на плануването

Още една от стъпките, които професионалистите използват често, е да опитате да планувате действията и целите си, за да дадете на ума подбуда да е по-ефективен на работа. Правейки реалистичен план на работа и постижения през идните няколко седмици (или месеца) и следейки го ще откриете как пред очите изпъкват нови подробности, свързани с дейността ви.


Подклаждането на желание за по-упорита и ефективна работа не зависи само от вас самите. Когато „шефа ви хвали“ това естествено помага, също както пречи, когато някой проект се срине с гръм и трясък.

Какво убива мотивацията за работа

Не са малко нещата, които попарват желанието да идеш на работа и да си изкараш с честен труд парите. Колкото и да е лесно да припишем цялата отговорност на „мързела“, всъщност той не е най-честият убиец на желанието ни да работим. На вниманието ви представяме няколко начина да вгорчите трудовия си процес.

Изолация

Работата има много характеристики, които могат да повлияят на личността ви пряко, но ако се чувствате изолиран от колектива, усещането, че сте „ненамясто“ ще попари работния ви стимул. Възможно е да снижи самооценката ви (освен ако сте изключително успешен в самия труд) и със сигурност ще повиши мнителността и тревожността ви.

Омаловажаване на работата ви

Когато сроковете са спазени, качеството е добро и усилието е дошло от вас „най-гадното нещо е да пренебрегнат труда ви“. Това дава усещане за безсмисленост на положеното старание и преборва едно от основните изисквания, стимулиращи работния процес. Може да се каже, че след няколко повторения на подобна ситуация, дори „най-нахъсаният служител“ започва да губи стимул за работа.

„От мухата – слон“

Едно от нещата, които са изключително обезсърчаващи за работните единици са преувеличения на малките проблеми, възникващи в работата. При всяка йерархична система, когато висшестоящите изразяват видимо притеснение от нещо, нископоставените (които приемат системата сериозно) реагират. Колкото по-видимо е притеснението, толкова по-вероятно е реакцията да е силна и негативна. Идеята, че ръководните единици, които на теория носят отговорността за случващото се, не успяват да се справят с функциите си е разрушителна за колектива. Тя внася „объркване и смут“, на ниво, което не е съзнателно и определено дава гласност на недоволството, съвсем осезателно за работещите.


Поддържането на ефективна и здравословна трудова дейност не е лесно, но може да се каже, че с полагане на съзнателни усилия за правилно мотивиране е сред постижимите човешки цели. Пожелавам ви късмет с работата и се надявам на същото за себе си.

Автор: Станислава Тонева

Снимка: techquility.net

Още по темата:

5.0, 1 глас

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияПсихологияСоциални грижиЛюбопитноЛайфстайлСнимкиЗдравни съветиНовиниСпортОрганизацииАнкетиФизиологияНормативни актовеАлтернативна медицинаИсторияЛечения