Мъж в капана – когато насилникът е... тя

Напоследък все по-често надигаме глас по един проблем, който дълги години замитахме под килима. Темата за домашното насилие е важна, защото често човекът, който е в позицията на жертва, е толкова объркан от внушенията на своя насилник, че приема всичко, което му се случва за заслужено, защото сам го е предизвикал.

Жертвите не виждат реалността, каквато я виждаме ние. Tе виждат през очите на своите насилници. Важно е да говорим, за да дадем шанс на тези хора да допуснат, че не те имат проблем с личността си , а насилникът.

ДОМАШНОТО НАСИЛИЕ, най-общо казано, включва всички действия, с които се цели обезценяването на другия, отнемане правото му на свободен избор и възможността да отстоява позициите си. Бива:

• физическо – всяко нараняващо посегателство върху тялото на другия;
• психоемоционално – насилникът налага волята си чрез вменяване на вина, страх и срам, игнорира чувствата на жертвата, критикува, унижава, обижда, поставя другия в по-нисша позиция, манипулира, ограничава контактите и реализацията на своята жертва;
• сексуално – насилникът принуждава жертвата да се съблича, да прави секс, когато не желае или по начин, който е против нейните разбирания, както и прояви на жестокост по време на половия акт;
• икономическо – пълен контрол върху семейния бюджет, поставяне на жертвата във финансова зависимост.

Статистиката крещи, че всяка четвърта жена в България е подложена на някакъв вид тормоз. В тази посока вече се работи и говори доста.

Но има и друг сценарий – тогава, когато жертвата е мъжът.

Истината е, че често си казваме за някой мъж "горкият, жив да го ожалиш на какво е подложен".

Пред очите си имам красноречив пример за двойка, в която жертвата е не тя, а той. Точно той, който е собственик на жилището, в което живеят, който работи и изкарва пари, който е грижовен и мил, но години наред е каран да се чувства виновен и нищожен. Под влиянието на жената, мъжът прекъсва контактите с децата си от предишна връзка и със своите близки, дава до стотинка изкараното и внимава да не направи грешна стъпка, защото следват обидни квалификации и вменяване на непосилно чувство на вина. В същото време тя е студена като ледена кралица, с която сексът е бреме. Тук ще запитате защо мъжът търпи всичко това, какво го държи в плен?

И с право. Отговорът е, че когато дълго ти вменяват, че си нищожество, че нищо не правиш като хората, започваш да се съмняваш в себе си и във всичко, в което си вярвал. Често насилникът се презентира като твой благодетел, без който си загубен.

О, да, жените можем да смачкаме самочувствието и самоличността на един мъж не с шамари и ритници, а с много по-изтънчени методи. Мрънкане, цупене, заплахи, обиди, сарказъм, игнориране са само част от женския арсенал за тормоз над мъжа.

И така "с много любов" и "за негово добро" го превръщаме в неуверен любовник, в дрънчаща на празно касичка, в тотален неудачник, в пълен провал.

В дъното на проблема стоят детинските ни идеали, за които никой не ни е казал, че няма как да се случат в реалността, стари травматични преживявания, които пренасяме върху другия, собствената ни невъзможност да бъдем самостоятелни, уверени, инициативни и случващи живота си или точно обратното – изземването на мъжката роля, все по-голямата маскулинност на жените, което пък принуждава мъжете да се феминизират. Така е, системата търси баланс, макар и извън природните закони.

Да не забравяме и желанието да сме едни гърди пред другите – буквално и преносно. Той е длъжен да бъде такъв, че всички да ни завиждат, да ни купи лъскава кола, която да ни качи на горното имиджово стъпало, да живеем в луксозен апартамент в престижен квартал, поне веднъж в годината да ходим на екзотично пътешествие, като не приемаме нищо под Дубай.

И когато той горкичкият не издържи под напора на вечното "искам още", го напускаме, за да получим това, което "заслужаваме", а той не ни е дал. Появява се богатият "чичко", който да ни сбъдне мечтите. Така изведнъж жените, робуващи на имидж се превръщат в жертва на собствената си ненаситност, защото в света, в който живеем, всичко си има цена освен любовта.

Истината е, че към каквото и да се стремим в живота си, не можем да избягаме от нуждата си да бъдем зачетени от другия, да бъдем оценени в силните си страни и подкрепени в слабите си моменти. Животът е низ от възходи и падения, а когато се възползваш от паденията и слабостите на любимия си, то той вече не ти е любим, а се превръща все по-често в обект на гнева ти, на подигравките ти, на пиперливите намеци, които му казват "какъв мъж си ти бе". Истината е, че той е мъжът, в когото сме били влюбени, но това вече не е така. И вместо да го съсипваме и обезличаваме с пренебрежението си ден след ден, т.е. да упражняваме върху него домашно насилие, е по-честно да поемем собствената си отговорност за направения избор в миналото или осъзнавайки, че неговата стъклена пантофка вече ни е омаляла, да си тръгнем, за да дадем нов шанс на него и на себе си.

Защото светът е голям и любовта ни дебне отвсякъде.

Автор на текста е психологът и психотерапевт Гергана Христова. Може да прочетете нейното интервю тук.

Снимки: unsplash.com