Когато детето се превърне в домашен насилник: Съвети за справяне

Подрастващите, подобно на възрастните, са също толкова способни да причиняват емоционално, словесно и физическо насилие, но поведението им често остава неразбрано или се пренебрегва заради възрастта им. Тя обаче не е индикация за способността на човек да упражнява насилие и да вреди на живота на друг човек – дори и на родителите си. Тийнейджърите могат да тормозят и злоупотребяват с родителите си по всяко време и никой да не разбере за това, ако родителят не сподели.

Родител, който е малтретиран от собственото си дете, независимо дали е тийнейджър, или е по-малко дете, може да почувства срам. Като майка или баща може да си мислите: "Това не е толкова голям проблем и не бива да се срамувам, само защото детето ми крещи или ме удря”.

>>> Какви грешки допускат родителите, чиито деца ги обиждат и тормозят

Но тийнейджърите, които злоупотребяват – удрят, крещят, заплашват – трябва колкото е възможно по-скоро да научат, че поведението им води до последствия, и само защото жертвата на тормоза им е техен родител, не извинява престъпното им поведение.

Ако сте в подобна ситуация, следните съвети могат да ви бъдат от полза:

Вашата безопасност е важна

Лесно е да повярвате, че да жертвате себе си, за да защитите детето си, е "правилното" нещо, което всеки родител трябва да направи. Но вашата безопасност е също толкова важна и не може да бъде пожертвана, дори заради детето ви. Ако сте сериозно ранени или в резултат на злополука попаднете в болница, няма да имате възможност да се грижите за него.

Създайте план за безопасност и да, обадете се на полицията, ако е необходимо. Това не означава, че не обичате детето си. Всички искаме да защитим децата си, но тази защита не може да бъде на цената на личната безопасност. Всеки има право да се чувства физически и емоционално защитен.

Не сте сами в това

Въпреки че почти не се говори за проблема с насилието над родители, той съществува и е все по-разпространен. Разчитайте на вътрешната си сила и мъдрост, които ще ви подскажат най-доброто решение за вашето семейство.

Обмислете всички налични ресурси, включващи:

• терапия или консултиране;
• оценка и медикаменти, ако е уместно;
• тест за алкохол и наркотици.

Ако вашият тийнейджър е готов да признае, че е отговорен за упражняването на насилие, и прояви желание да направи необходимите стъпки за възстановяване на доверието и безопасността в дома:

• съдействайте и помагайте да се научи да управлява гнева си;
• разговаряйте с него и му помагайте да изразява емоциите си.

Разчитайте на себе си и на приятелите си

Въпреки че може да искате да запазите този проблем за себе си, това е най-лошото нещо, което можете да направите. Трябва да разчитате не само на себе си, но и на вашите приятели, семейството и собствената си мрежа за поддръжка (близък кръг от хора със сходни на вашите проблеми, занимания и т.н.). Въпреки че не всеки може да разбере или да оцени сериозността на този проблем, някой от вашите приятели или близки непременно ще е в състояние да го направи и да застане до вас.

Направете нещо, каквото и да е

Мобилизирането на цялата вътрешна сила, с която разполагате, ще ви помогне да предприемете мерки, които ще ви изведат от тази ситуация. Потърсете информация за злоупотребата с родителите, консултирайте се с терапевти, включете се в група за подкрепа и в никакъв случай не се изолирайте и не се затваряйте в проблема. Просто направете нещо, което да ви освободи от усещането за безпомощност, завладяващо човек, станал жертва на емоционално или физическо насилие.

Имайте предвид, че справянето с проблема изисква време

Не очаквайте проблемите да се разрешат веднага. Докато експериментирате с различните ресурси, често си задавайте въпроса дали постигате напредък. Например, доволни ли сте от работата с терапевта, или смятате, че с друг семейството ви би се чувствало по-добре? Забелязвате ли положителни промени в поведението на детето си? Имат ли желания ефект разговорите ви с него?

Бъдете отбор

Семейството трябва да обедини усилията си и да работи в екип, за да се справи успешно с проблема. Това може да стане, само ако родителите работят заедно, разговарят и черпят сили един от друг, вземат решения заедно, разбират колко е важна ролята им и колко ценна е помощта, която оказват на детето си. Имайте предвид, че тийнейджърът ви често ще посреща стратегиите ви с бунт и ще се държи сякаш нищо от това, което правите, не му помага, или ще ви заявява категорично, че няма нужда от вас и помощта ви. Бъдете сигурни, че това не е така и не се отказвайте.

Не се колебайте да предприемете крайни мерки

В случай че напрежението между вас и тийнейджърът ви ескалира все по-често и се чувствате в реална опасност, опитайте да го предупредите, разбира се, ако все още общуването между вас е възможно.

Обяснете му, че повече няма да толерирате това поведение и поставете някои основни правила, за да възстановите контрола върху ситуацията. Заемете твърда позиция и кажете на детето си, че ако ви удари отново, ще се обадите в полицията и то ще бъде арестувано. Не блъфирайте, а наистина се обадете, ако юношата отново ви нападне, нека разбере, че положението е действително сериозно, а действията му – престъпни.

Ако бъдете ударени от детето си, се опитайте да не отвръщате, защото физическо насилие от ваша страна дори като самозащита не само затвърждава вече възприетия модел на поведение, но може да бъде изтълкувано погрешно. Ето какво имаме предвид, в САЩ например много юноши познават добре правата си и звънят в Социалните служби, за да предупредят за физическо насилие, извършено над тях, вследствие на което се вземат съответните мерки срещу родителя.

Всички деца в семейството, включително юношата насилник, се поставят в категория „риск” и се извеждат от семейната среда. Това е нещо добро в случаите на тормоз над деца, но когато казусът бъде представен погрешно, потърпевши са всички, включително и детето насилник, защото не получава необходимата терапия и подкрепа и за съжаление, това утвърждава престъпното му поведение.

>>> Тихо страдание: Когато деца малтретират родителите си – емоционално и физически

Помогнете на тийнейджъра да разбере какво очаквате от него

• Обмислете използването на договорки за поведение и семейни срещи.
• Ако и когато е необходимо, го лишавайте от привилегиите му.
• Отделяйте време да правите заедно неща, които харесвате.

Много родители приемат тормоза от страна на децата си като доказателство, че не са си свършили добре работата в отглеждането и възпитанието им, като доказателство за пълния им провал… Но когато започнете да мислите за себе си по този начин, вие напълно се лишавате от възможността да промените ситуацията, да израснете, да погледнете на проблема с други очи, да приемете, че не сте единствените, които оказват влияние върху поведението на детето и да си дадете сметка за многобройните фактори, които му въздействат.

Едва когато осъзнаете това, ще бъдете готови да му помогнете. Нужно е да преодолеете срама, ако изпитвате такъв, да спрете да се критикувате или самосъжалявате и да започнете да действате – информирано, търпеливо и с много любов.