Науката за любовта: Хари Харлоу и природата на привързаността

През първата половина на XX век много психолози вярват, че показването на обич към децата е просто сантиментален жест, който не предоставя никакви ползи. Бихейвиористът Джон Б. Уотсън стига дори дотам, че предупреждава родителите да не обгрижват децата си, тъй като любовта на майката може да бъде опасен инструмент.

Според мнозина привързаността единствено може да повиши разпространението на болести, довеждайки до психологически проблеми по-късно в живота. Наложеното мнение не е изненада, тъй като по това време психолозите са мотивирани да покажат своята област като строга наука. Освен това бихейвиористичното движение доминира, което принуждава изследователите да проучват само наблюдаеми и измерими поведения. Американският психолог Хари Харлоу обаче се интересува от изучаване на тема, която не е толкова лесно измерима — любовта.

Хари Харлоу е един от първите психолози, които научно изследват природата на човешката любов и обич. Чрез поредица от противоречиви експерименти Харлоу успява да демонстрира значението на ранната привързаност, обичта и емоционалната връзка за здравословното развитие на децата.

>>> Не, скъпи родители, не можете да разглезите малкото бебе

Как изследванията на Харлоу променят възгледите за важността на привързаността?

В серия от противоречиви експерименти, проведени през 60-те години на ХХ век, Харлоу доказва мощните ефекти на любовта и в частност отсъствието на такава. Демонстрирайки опустошителните последици от отнемането на малките маймуни резус от майките им, психологът разкрива значението на любовта на възрастния за здравословното детско развитие.

Неговите експерименти често са неетични и шокиращо жестоки, но откриват фундаментални истини, които силно повлияват нашето разбиране за развитието на детето.

Експеримент с изкуствена майка

Хари Харлоу е на мнение, че се отделя изключително малко внимание на експерименталното изследване на любовта. „Поради недостига на експерименти теориите за фундаменталната природа на любовта са се развили на нивото на наблюдение, интуиция и разумни предположения, независимо дали те са предложени от психолози, социолози, антрополози, лекари или психоаналитици", отбеляза той.

Много от съществуващите теории за любовта се съсредоточават върху идеята, че най-ранното привързване между майката и детето е само средство за получаване на храна, облекчаване на жаждата и избягване на болката. Харлоу обаче вярва, че този поведенчески възглед е недостатъчен за предоставяне на точно обяснение на привързаността.

Най-известният експеримент на Харлоу дава възможност на млади маймуни да избират между две различни „майки“. Едната е направена от мек плат, но не осигурява храна, докато другата, която е изработена от тел, осигурява храна през прикрепена бебешка бутилка.

Харлоу отнема маймуните от естествените им майки няколко часа след раждането и ги оставя да бъдат „отгледани“ от заместителите. Експериментът показа, че бебетата маймуни прекарват значително повече време с направената от плат майка, отколкото с тази от тел. С други думи, маймуните кърмачета посещават „телената майка“ само за храна и предпочитат да прекарват времето си с „меката майка“, когато не се хранят.

„Тези данни доказват, че комфортът на контакта е променлива, която е от огромно значение за развитието на реакция на привързване, докато кърменето е незначителна променлива“, обяснява Харлоу.

>>> 6 важни неща, които децата имат нужда да получат от родителите си

Страх, сигурност и привързване

В по-късен експеримент Харлоу демонстрира, че малките маймуни се обръщат към „меката майка“ за успокоение и сигурност. Използвайки техниката „странна ситуация“, подобна на тази, създадена от изследователя на привързаността Мери Ейнсуърт, Харлоу позволява на малките маймуни да изследват помещението или в присъствието на тяхната заместваща майка, или в нейно отсъствие.

В първия случай маймунките използват присъствието на майка си като сигурна база за опознаване на стаята. Когато обаче сурогатните майки са изведени от стаята, ефектите са драматични. Младите маймуни вече нямат сигурна основа за проучване и често замръзват, свиват се, скачат, крещят и плачат.

Въздействието на изследванията на Харлоу

Макар че много експерти през първата половина на XX век иронизират значението на родителската обич и привързаност, експериментите на Харлоу дават неопровержимо доказателство, че любовта е жизненоважна за нормалното развитие на децата.

Допълнителни експерименти на Харлоу разкриват дългосрочното поражение, причинено от депривацията (лишението на определено благо), което води до дълбоки психологически и емоционални вреди и дори смърт.

Работата на Харлоу, както и важните изследвания на психолозите Джон Боулби и Мери Ейнсуърт, помагат за осъществяването на ключови промени в начина, по който сиропиталищата, осиновителите, групите за социални услуги и детегледачите, разглеждат грижата за децата.

Работата на Харлоу е противоречива за своето време и продължава да бъде критикувана и днес. Макар че подобни експерименти представляват важни етични дилеми, работата му помага да се вдъхне промяна в начина, по който разглеждаме детското развитие, а изследователите да разберат по-добре както естеството, така и значението на любовта.