Начало Психология Позитивна психология Връзки и взаимоотношения Науката за любовта: Хари Харлоу и природата на привързаността

Науката за любовта: Хари Харлоу и природата на привързаността

Науката за любовта: Хари Харлоу и природата на привързаността - изображение

Как изследванията на Харлоу променят възгледите за важността на привързаността?

Хари Харлоу е един от първите психолози, които научно изследват природата на човешката любов и обич. Чрез поредица от противоречиви експерименти Харлоу успява да демонстрира значението на ранните привързаности, обичта и емоционалните връзки за здравословното развитие.

История на изследванията на любовта и привързаността

През първата половина на 20-ти век много психолози вярват, че показването на обич към децата е просто сантиментален жест, който не служи на реална цел.

Бихейвиористът Джон Б. Уотсън стига дори дотам, че предупреждава родителите: "Когато се изкушавате да обгрижвате детето си, не забравяйте, че любовта на майката е опасен инструмент."

Според мнозина, привързаността единствено би разпространявала болести, довеждайки до психологически проблеми по-късно в живота.

По същото време психолозите са мотивирани да докажат своята област като строга наука. Бихейвиористичното движение доминира в психологията, което принуждава изследователите да проучват само наблюдаеми и измерими поведения.

Американският психолог Хари Харлоу обаче се интересува от изучаване на тема, която не е толкова лесно измерима — любовта.

В серия от противоречиви експерименти, проведени през 60-те години на ХХ век, Харлоу демонстрира мощните ефекти на любовта и в частност, отсъствието на любов. Като демонстрира опустошителните последици от отнемането на малките маймуни резус от майките им, Харлоу разкрива значението на любовта на полагащия грижи възрастен за здравословното детско развитие.

Неговите експерименти често са неетични и шокиращо жестоки, но откриват фундаментални истини, които силно повлияват нашето разбиране за развитието на детето.

Експеримента с изкуствената майка

Харлоу смята, че се отделя изключително малко внимание на експерименталното изследване на любовта.

"Поради недостига на експерименти теориите за фундаменталната природа на любовта са се развили на нивото на наблюдение, интуиция и разумни предположения, независимо дали те са предложени от психолози, социолози, антрополози, лекари или психоаналитици", отбеляза той.

Много от съществуващите теории за любовта се съсредоточават върху идеята, че най-ранното привързване между майка и дете е само средство детето да получава храна, да облекчава жаждата и да избягва болката. Харлоу обаче вярва, че този поведенчески възглед за привързаността майка-дете е недостатъчно обяснение.

При най-известния експеримент на Харлоу се дава възможност на млади маймуни да избират между две различни "майки". Едната е направена от мек плат, но не осигурява храна, другата от тел, но осигурява храна през прикрепена бебешка бутилка.

Харлоу отнема маймуните от естествените им майки няколко часа след раждането и ги оставя да бъдат "отгледани" от тези нейни заместители. Експериментът показа, че бебетата маймуни прекарват значително повече време с меката майка, отколкото с майката от тел. С други думи, маймуните кърмачета посещават телената майка само за храна, и предпочитат да прекарват времето си с меката, утешителна майка, когато не се хранят.

"Тези данни правят очевидно, че комфортът на контакта е променлива, която е от огромно значение за развитието на реакция на привързване, докато кърменето е незначителна променлива", обяснява Харлоу.

Страх, сигурност и привързване

В по-късен експеримент Харлоу демонстрира, че малките маймуни се обръщат към платнената майка заместник за успокоение и сигурност. Използвайки техниката "странна ситуация", подобна на тази, създадена от изследователя на привързаността Мери Ейнсуърт, Харлоу позволява на малките маймуни да изследват помещението или в присъствието на тяхната заместваща майка, или в нейно отсъствие. Маймунките в присъствието на майка си ще я използват като сигурна база за опознаване на стаята.

Когато сурогатните майки са изведени от стаята, ефектите са драматични. Младите маймуни вече нямат сигурна основа за проучване и често замръзват, свиват се, скачат, крещят и плачат.

Въздействието на изследванията на Харлоу

Макар че много експерти по онова време иронизират значението на родителската любов и привързаност, експериментите на Харлоу дават неопровержимо доказателство, че любовта е жизненоважна за нормалното развитие на детето. Допълнителни експерименти на Харлоу разкриват дългосрочното поражение, причинено от депривацията, което води до дълбоки психологически и емоционални беди и дори смърт.

Работата на Харлоу, както и важните изследвания на психолозите Джон Боулби и Мери Ейнсуърт, помагат за осъществяването на ключови промени в това как сиропиталищата, осиновителите, групите за социални услуги и детегледачите разглеждат грижата за децата.

Докато работата на Хари Харлоу води до признание и генерира богат опит в изследванията на любовта, привързаността и междуличностните взаимоотношения, личният му живот скоро започва да се разпада. След неизлечимата болест на съпругата му той бива погълнат от алкохолизъм и депресия, и в крайна сметка се отчуждава от собствените си деца. Колегите често го описват като саркастичен, зъл, мизантропен, шовинистичен и жесток. Въпреки бъркотията, която бележи по-късния му личен живот, трайното наследство на Харлоу засилва значението на емоционалната подкрепа, обич и любов в развитието на децата.

Работата на Харлоу е противоречива за своето време и продължава да бъде критикувана днес. Макар че подобни експерименти представляват важни етични дилеми, работата му помага да се вдъхне промяна в начина, по който мислим за децата и тяхното развитие, а изследователите да разберат по-добре както естеството, така и значението на любовта.

По статията работи: Елиза Трайкова

Източник: verywellmind.com

Още по темата:

5.0, 1 глас

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияПсихологияЛайфстайлСнимкиЗдравни съветиЛюбопитноИнтервюта