Какво е позитивна психология и какво не е

Това, което ще научим за предмета на позитивната психология по-долу, се основава на познанията на Кристофър Питърсън, професор по психология в Университета на Мичиган.

Защо е важно да знаем какво тя е и какво не е? Отговорът е: за да можем да разграничаваме и подбираме правилната информация в широкия поток, от която да черпим, по пътя към нашето благополучие и успех!

За по-малко от десетилетие позитивната психология привлече вниманието не само на академичната общност, но и на широката общественост. Към днешна дата, когато напишем в Google "positive psychology", можем да открием над 511,000,000 резултата. Това е очевидно впечатляващ резултат.

Добре е, че светът се интересува от позитивната психология, но...

Независимо от всичко по-горе, недостатъкът на популярността, на която тя се радва, е изкушението да изпреварим онова, което знаем, с цел постигане на още повече популярност. Така че нека да намалим темпото и да обясним какво всъщност е позитивна психология и какво всъщност знаем от нейните изследвания.

Никъде в това определение не се казва или внушава, че психологията трябва да игнорира или да отхвърля реалните проблеми, които хората изпитват. Никъде не се казва или внушава, че останалата част от психологията трябва да се отрече или замени. Стойността на позитивната психология е в това да допълни и разшири, фокусираната в проблемите психология, която доминира в продължение на много десетилетия.

Няколко баналности са в основата на позитивната психология. Първо, доброто в живота е точно толкова реално, колкото и лошото. То не e производно, вторично, епифеноменално, илюзорно или по някакъв начин съмнително. Второ, това, което е добро в живота, не е просто липсата на онова, което е проблематично. Ние всички знаем разликата между това да бъдеш депресиран и да подскачаш от леглото сутрин с ентусиазъм за предстоящия ден. И трето, добрият живот изисква свое собствено обяснение.

До момента науката зад позитивната психология е впечатляваща. Само помислете за всичко онова, което сме научили през последните години за психологията на добрия живот. Нищо от това не се споменава в нито един от курсовете по психология от преди няколко десетилетия. Ето го и него:

• Повечето хора са щастливи.

• Щастието е причина за добрите неща в живота, а не просто резултат от търсенето на щастие. Хората, които са доволни от живота, в крайна сметка имат дори повече причини да бъдат доволни, защото щастието води до желаните резултати в ученето и работата, задоволителни социални взаимоотношения и дори до по-добро здраве и дълъг живот.

• Повечето хора са психологически устойчиви и гъвкави.

• Щастието, силните страни на характера, както и добрите социални взаимоотношения са буфери срещу вредните ефекти на разочарованията и неуспехите.

• Кризата разкрива характера.

• Останалите хора имат огромно значение, ако се стремим да разберем какво прави живота да си заслужава живеенето.

• Религията има значение.

• И работата има значение, ако тя ангажира работника, осигурява му смисъл и цел.

• Парите имат все по-малък принос към благополучието, но те могат да купят щастие, ако ги харчим за другите.

• Когато говорим за пътя към задоволителния живот, евдемонията бие хедонизма.

• "Сърцето" е по-важно от "главата". Училищаето ни учи на критично мислене, но също трябва да ни учи на безусловна грижа.

• Добрите дни имат общи характеристики: чувство на автономност, компетентност и свързаност с другите.

• Доброто живеене може да се научи.

Тази последна точка е особено важна, тъй като това означава, че щастието не е просто късмет при завъртане на генетичната рулетка. Има неща, които хората могат да сторят, за да водят по-добър живот, въпреки че трябва да подчертаем, че всички тези неща изискват да живеем (или да се държим) по различни начини... непрекъснато. Добрият живот е трудна работа и не съществуват преки пътища към устойчиво щастие.