Мартин Селигман и позитивната психология

Според Мартин Селигман щастието невинаги зависи от нашия социален статус, религия или физическа красота. Щастието всъщност е уникална комбинация от това, което той нарича "отличителни силни страни", като чувство за хуманност, умереност, постоянство и способност да води смислен живот.

Да говорим за Мартин Селигман е да говорим за нова ера в психологията. През 90-те години, като президент на Американската психологическа асоциация, той изнася лекция, чиято цел е да подчертае необходимостта от развитие на психологията, от изучаване на човешкото щастие от научна гледна точка. Според него само това би помогнало на хората да живеят по-пълноценен живот.

До този момент повечето психологически проучвания са съсредоточени върху изучаване на психичните заболявания и търсене на по-ефективни терапевтични подходи. Всъщност самият Селигман дотогава е най-известен със своята работа по заучената безпомощност.

Както обикновено се случва, в даден момент от живота ни става нещо, което преобръща възприятията ни и променя възгледите ни дълбоко. В книгата си "Оптимистичното дете" Селигман разказва за подобен момент. Една сутрин 6-годишната му дъщеря Ники играе на двора с няколко листа. Момиченцето крещи и се смее, изпълнено с ентусиазъм и енергия. Баща й обаче не може да работи заради шума, прави й забележка и й казва да млъкне.

След това Ники, с необикновена зрялост за възрастта си, му казва, че забележката му така я е натъжила, че й се приискало да заплаче и да крещи, както е правила, когато е било по-малка, но се сдържала, защото вече не е бебе и може да се контролира. Тя добавила също, че след като вече се е научила да не се разплаква, когато й се карат, сега трябва да контролира лошия си нрав. По този начин тя "ще бъде малко по-голяма". Тази реч на детето променя живота на Мартин Селигман.

Мартин Селигман и позитивната психология

Мартин Селигман е създател на позитивната психология. Самият термин е въведен от Ейбрахам Маслоу, който обаче формулира своите теории по много интуитивен начин, с емпирични и методологични доказателства. Той оставя интересното си наследство в ръцете на ново поколение психолози, които в началото на 90-те започват да работят по създаването на училище за щастие.

Психолозите, които прегръщат идеята, включително Селигман, се гмуркат в изучаването на положителните емоции от строго научна гледна точка. Те искат да разберат какви процеси, динамика и ситуации могат да окажат най-голямо въздействие върху здравето, производителността и цялостната ни удовлетвореност от живота. Едно от нещата, които подчертава Мартин Селигман по онова време, е, че първата, висшата цел на всички изследвания, е да бъде намерен отговора на големия въпрос: Как да научим хората да бъдат по-щастливи.

Въз основа на концепцията за щастие на Конфуций, Менциус и Аристотел, както и съвременните теории за мотивацията, заключението на Селигман е, че щастието може да се изгради, като се работи върху три много специфични аспекта.

1. Приятният живот

Може би свързвате думата "приятно" с по-скоро хедонистична концепция, като живот, ориентиран просто към удоволствие, без по-големи, съществени стремежи. Но това не е така според Мартин Селигман. Приятният живот се състои в насърчаване на положителни емоции и в запазването им. Но как да постигнем това? Първо, трябва да покрием основните си нужди. Това са първите стъпки на пирамидата на Маслоу:

• храна;
• сигурност;
• принадлежност;
• признание.

Също така е важно да намерим баланс между нашето минало, нашето настояще и нашето бъдеще. За това Селигман предлага следното:

• Трябва да сме благодарни и да знаем как да простим това, което се е случило в миналото.
• Необходимо е да знаем как да се справим с отрицателните емоции в настоящето. Трябва също да фокусираме вниманието си в настоящето да намерим нови начини да бъдем щастливи.
• Трябва да гледаме към бъдещето с надежда и оптимизъм.

2. Добрият живот

Да се радваме на един наистина добър живот, не е толкова лесно, колкото си мислим. Щастието невинаги е синоним на богатство, сила или социален успех. Щастието е достигането на нашия потенциал, щастието е да се чувстваме по-пълноценни, по-свободни и по-щастливи.

На базата на дълги проучвания, Мартин Селигман заедно с д-р Кристофър Питърсън, експерт в областта на надеждата и оптимизма, създава система за класификация на човешките добродетели и 24–те сили на характера (когнитивни сили), които са централни черти на психичното благополучие:

Целта на тази система е да определи върху какво точно трябва да работим всеки ден, за да подобрим потенциала си.

Човешките добродетели:

• мъдрост и познание;
• кураж;
• любов и хуманност;
• справедливост;
• въздържаност;
• духовност и трансцендентност.

"В сравнение с обикновената медицина или с определянето на здравословните и вредните неща, психологията е необятна – тя засяга образованието, работата, брака, дори спорта. Искам да видя как работят психолозите, за да помогнат на хората да изградят силни страни във всички тези области" – Мартин Селигман

3. Смисленият живот

Смисленият живот е тясно свързан с върха на пирамидата на Ейбрахам Маслоу. Това е мястото, където използваме добродетелите и силните страни, които сме развили, за да допринесем за щастието на другите хора. Това е алтруизъм. Селигман го определя като практикуване на доброта, като овладяване на изкуството да знаеш как да се издигнеш отвъд личното си удоволствие и да посветиш живота си на това да помагаш и да правиш добро на хората около теб.

Прочетете още:

• Кога времето спира за вас? 15 урока по щастие от Мартин Селигман

В заключение, позитивната психология продължава да има важно и вдъхновяващо място в нашето общество. Този подход обаче често е критикуван. Според мнозина реалността е твърде сложна, за да се вмести в този модел, а етикетирането на щастието като "положително" предполага, че емоции като тъга, гняв или чувство на неудовлетвореност са "отрицателни", но тяхната трансформираща сила не трябва да бъде пренебрегвана.